И така, налагаше се да продължа с детективската работа, с телефонните разговори, със срещите схора, които могат да знаят нещо. Бях решил да доведа случая докрай, независимо кой не харесва тази идея.

Погледнах Ема под отслабващата светлина. Естествено красива жена. И умна.

Тя отвори очи и ми се усмихна.

— Усетих, че ме гледаш.

— И гледката е много приятна.

— Имаш ли си приятелка тук?

— Не. Но имам в Манхатън.

— Не ми пука за Манхатън.

— Ами ти? — попитах.

— В момента съм свободна.

— Добре. Какво ще кажеш за вечеря?

— Може би по-късно. Мога да приготвя нещо.

— Имам маруля, горчица, масло, бира и бисквити.

Тя седна, протегна се и се прозя.

— Трябва да поплувам. — Претърколи се от леглото и нахлузи роклята си. — Хайде да поплуваме.

— Добре. — Изправих се и си облякох ризата.

Слязохме долу, минахме през кабинета към верандата, прекосихме моравата и се спуснахме до морето. Тя се огледа.

— Спокойно ли е тук?

— Напълно.

Ема си свали роклята и я метна в основата на кея. Направих същото с ризата си. Тя мина по каменистия плаж и се хвърли в морето. Последвах я.

Отначало водата бе студена и дъхът ми секна. Стигнахме до края на кея и продължихме навътре в тъмния залив. Ема плуваше много добре. Аз усещах, че дясното ми рамо се вцепенява и белият ми дроб започва да хрипти. Бях си мислил, че съм позаякнал, но това усилие бе прекалено тежко за мен. Заплувах обратно към кея и се хванах за старата дървена стълба.

Ема доплува зад мен и попита:

— Добре ли си?

— Чудесно.

Зацапахме във водата до кея.

— Обожавам да плувам гола — каза тя.

— Е, ти няма нужда да се притесняваш, че нещо ще ти изяде червея.

— Ходиш ли за риба?

— От време на време.

— Можеш да ловиш камбала направо от този кей.

— Мога да си взема камбала от супермаркета.

— Ако излезеш с яхтата си само на неколкостотин метра, можеш да хванеш пъстърва и какво ли не още.

— Къде мога да хвана печени ребърца?

— Говеждото не е полезно за теб.

— И ти яде хамбургер на обед.

— Зная. Но не е полезно. — И прибави: — Нито пък сексът с непознати.

— Аз ужасно си падам по риска, Ема.

— Аз също — отвърна тя. — Дори не те познавам.

— Тъкмо затова ме харесваш.

Тя се изхили.

Всъщност повечето жени смятат ченгетата за безопасни. Искам да кажа, че ако жената се запознае с полицай в бар, той очевидно не е маниакален убиец, навярно е чист в здравословно отношение и има в портфейла си няколко кинта. В последно време жените не искат много.

Побърборихме малко, целувахме се и се прегръщахме — което е адски е гот голи, потопени до шия в морето. Обичам солената вода. Кара ме да се чувствам чист и лек.

Докато се целувахме и пляскахме, сложих едната си ръка на невероятното й дупе, а другата на гърдите й. Отдавна не се бях забавлявал така. Тя сложи едната си ръка на задника ми, а другата на перископа ми, който моментално се повдигна.

— Можем ли да го направим във водата? — попитах аз.

— Възможно е. Трябва да си в добра форма. Трябва постоянно да движиш крака и да задържаш въздуха в гърдите си, за да останеш на повърхността, и в същото време… нали разбираш… да го правиш.

— Няма проблем. Плавателното ми устройство е достатъчно голямо, за да ни държи и двамата на повърхността.

Тя се засмя. И наистина се заехме с този морски подвиг, с което навярно подплашихме много риба. И действително почувствах дроба си по-добре.

После се отпуснахме по гръб и заплувахме.

— Виж, рулят ми стърчи над водата — отбелязах аз.

Тя погледна към мен и отвърна:

— Мислех си, че е гротмачта.

Е, стига морски мръсотии. Повдигнах си малко главата и я погледах как се отдалечава от брега с отлива. Под лунната светлина гърдите й наистина приличаха на два вулканични острова.

— Погледни нагоре, Джон — извика Ема. — Падащи звезди.

Вдигнах очи към небето на юг и ги видях.

— Пожелай си нещо — каза тя.

— Добре. Пожелавам си…

— Не го казвай, защото няма да се сбъдне.

— Вече се сбъдна, Ема. Ние с теб. — Искам да кажа, не е ли романтично? А и вече бях правил секс — на два пъти.

Когато похотта се изчерпи, останалото е омраза или любов.

Май бях влюбен.

Няколко секунди тя не отвърна нищо, после каза:

— Това е много мило.

— Говорех сериозно.

Продължихме да плуваме. След една-две минути Ема ме повика.

— Погледни небето на изток. Виждаш ли съзвездието Андромеда?

— Не и без очила.

— Точно ей там. Виж. — Тя се опита да свърже група звезди, за да ми покаже Андромеда, но ако там горе имаше жена с това име, аз не можех да я видя. Отвърнах й от учтивост:

— А, да. Видях я. С високите токчета.

Ема насочи погледа ми още по на изток.

— Това е Пегас. Нали знаеш, крилатият кон на музите.

— Зная. Миналата събота заложих на него в петото надбягване в Белмонт. Стигна четвърти.

Ема се беше научила да не ми обръща внимание и продължи:

— Пегас е роден от морската пяна и кръвта на убитата Медуза.

— Не го пишеше в състезателната листа.

— Искаш ли пак да си легнем?

— Да.

— Тогава престани да се правиш на остроумен.

— Считай, че съм престанал. — И говорех сериозно.

Каква нощ — светла, с почти пълна луна в небето, лек бриз, мирис на море и сол, звезди, блещукащи в тъмнолилавото небе, красива жена, телата ни се носят по водата, издигат се и потъват в бавен ритъм. Едва ли може да е по-хубаво. Общо взето, бе много по-хубаво от малко неприятното ми премеждие с почти