— Божичко! Да ни нападнат ли са се готвели?

Тя сви рамене.

— Предполагам, че повечето е останало от военните. Във всеки случай вдигнаха вой до небето. Пратих всички оръжия на балистичен анализ и ще имаме данните за тях в случай, че някога намерим куршумите.

— Правилна логика. Кога ще им върнеш оръжието?

— Навярно в понеделник или вторник.

— Видях край ферибота морски пехотинци — казах аз. — Предполагам, че след като си разоръжила бедните хора на господин Стивънс, те са решили, че им трябва защита.

— Това не е мой проблем.

— Между другото, сигурен съм, че не са ти дали целия си арсенал.

— Ако не са, ще поискам заповед за арест на Стивънс.

Никой съдия нямаше да издаде такава заповед, но това нямаше значение, затова казах:

— Продължавай, моля те.

— Добре, още за Плъм Айланд. Изненадващо телефонирах на доктор Чен, която живее в Стоуни Брук. Останах със смътното впечатление, че преди да разговаряме с нея в лабораторията са я подковали, защото не успя да импровизира, когато я потърсих в дома й. Накарах я да потвърди, че да, може би, навярно, вероятно семейство Гордън са от краднали опасни вируси или бактерии.

Кимнах. Това беше много добра полицейска работа, първокласно процедурно разследване. Част от всичко това имаше значение, друга част — не. Доколкото знаех, имаше само грима души, които да използват думите „пиратско съкровище“ по отношение на този случай — аз, Ема и убиецът.

— Отново разговарях с Кенет Гибс, също в дома му — каза Бет. — Живее в Яфанк, недалеч от моя офис. Малко е дръпнат, но иначе ми се струва, че не знае повече, отколкото ни казва. Виж, Пол Стивънс е съвсем друг въпрос…

— Наистина. Разговаря ли с него?

— Опитах се… но той успява да ми се изплъзне. Мисля, че знае нещо, Джон. Малко нещо може да убегне на шефа на охраната на Плъм Айланд.

— Навярно е така.

— Според теб трябва ли да го смятаме за заподозрян?

— Щом предизвиква у мен подозрения, значи е заподозрян.

Бет се замисли за миг, после каза:

Това не е много научно, но той наистина прилича на убиец.

— Определено. Имам цял курс, озаглавен „Хора, които приличат и се държат като убийци“.

Тя не знаеше дали я поднасям. Всъщност говорех сериозно.

— Във всеки случай — каза Бет, — опитвам се да проверя миналото му, но във ФБР се влачат.

— Всъщност те вече са направили всичко, което си поискала от тях, но няма да споделят абсолютно нищо с теб.

— Шибан случай.

— Нали това ти казвам. Къде живее Стивънс?

— В Кънектикът. Ню Лондон. Оттам до Плъм Айланд има служебен ферибот.

— Дай ми адреса и телефона му.

Тя ги откри сред бележките си и понечи да ми ги препише, но аз казах:

— Имам фотографска памет. Просто ми ги кажи.

Бет ме погледна, отново с изражение на леко недоверие. Защо никой не ме приема сериозно? Във всеки случай, тя ми каза адреса и телефонния номер на Пол Стивънс и аз ги прибрах в една ниша в мозъка си. Изправих се и й предложих:

— Да идем да се поразходим.

Излязохме и се спуснахме при морето.

— Тук е много приятно — каза тя.

— И на мен започва да ми харесва. — Бет все още ме възбуждаше. С вида си естествено — но и със сдържаността си. Харесва ми, когато са сдържани. Така ми се струва. Както и да е, бях съвсем сигурен, че присъствието на Ема в дома ми я смутило и ядосало. Нещо повече, тя се изненадваше от собствените си чувства и може би ревнуваше.

— Липсваше ми компанията ти — казах аз. — Раздялата изпълва сърцето с все повече обич.

— Тогава безнадеждно ще се влюбиш в мен, защото навярно се срещаме за последен път.

— Не забравяй утрешното събиране.

Тя не ми обърна внимание и продължи:

— Ако изобщо трябва да подозирам някой от всички, с които разговаряхме, това ще е Пол Стивънс.

— Защо?

— Вчера му телефонирах на Плъм Айланд — каза тя, — и ми предадоха, че го няма. Притиснах ги и ми отговориха, че е в отпуск по болест. Позвъних му вкъщи, но никой не вдигна. Ха! Поредният изчезнал от Плъм Айланд.

Аз също не бях доволен от последното представяне на господин Стивънс. Той наистина бе вероятен заподозрян в убийство. Както казах, спокойно можех и да греша по отношение на Фредрик Тобен или пък той да беше в комбина със Стивънс. А можеше и да не е нито едно от двете. Бях смятал, че когато открия мотива, ще стигна и до убиеца.

Но мотивът се беше оказал пари, а в такива случаи всеки може да е заподозрян.

Вървяхме на изток по брега покрай къщите на съседите ми. Приливът започваше и водата се плискаше в камъните. Бет бе пъхнала ръце в страничните джобове на сакото си и ходеше с наведена глава, сякаш в дълбок размисъл. От време на време подритваше някой камък или черупка от мида. Забеляза малка морска звезда, изхвърлена на брега, наведе се, взе я и я хвърли обратно в морето.

Повървяхме в мълчание още малко, после тя каза:

— Що се отнася до доктор Цолнър, двамата проведохме приятен разговор по телефона.

— Защо не го повика в управлението?

— Бих го направила, но е във Вашингтон. Повикали са го да даде показания във ФБР, в министерството на земеделието и прочее. После има други пътувания — в Южна Америка, Англия и много други места, където се нуждаят от опита му. Нали разбираш — държат го надалеч от мен.

— Поискай призовка.

Тя не отговори.

— От Вашингтон опитват ли се да ти пречат?

— Не лично на мен. Но хората, с които работя… Нали знаеш как е, когато никой не отговаря на обажданията ти, когато онова, което искаш, се изпълнява мудно, когато се отлагат срещи…

— Имал съм и други такива случаи. Политиците и бюрократите ще те мотаят, докато не решат, че можеш да им помогнеш или да им навредиш.

— От какво всъщност се страхуват и какво крият?

— Политиците се страхуват от абсолютно всичко, което не разбират, а те не разбират абсолютно нищо. Просто продължавай да водиш разследването.

Тя кимна.

— Свършила си страхотна работа — казах аз.

— Благодаря. — Обърнахме се и тръгнахме обратно към къщата ми.

Бет очевидно обичаше писмената работа, подробностите, малките кубчета, които изграждат всеки случай. Има детективи, които смятат, че можеш да решиш който и да е случай с помощта на известните детайли — лабораторни анализи, балистични експертизи и така нататък. Понякога това е вярно. В това разследване обаче отговорите започваха да изплуват от други места и трябваше да внимаваш, за да не ги изпуснеш.

— Лабораторията окончателно свърши проверката на двата автомобила и яхтата на семейство