Разбира се, ако можеше да се вярва на Елдрич, говорещ през устата на Лео и на всички останали. Ключовата дума тук беше „ако“.

Той влезе в асансьора и се качи на етажа, на който беше кабинетът му.

Когато отвори вратата на кабинета, мъжът, седнал зад бюрото, вдигна глава и каза:

— Затвори. Нямаме много време.

Мъжът, който беше самият Барни, стана. Барни го огледа внимателно, после затвори вратата, както му беше казано.

— Благодаря — изрече студено мъжът, неговото бъдещо „аз“. — И престани да се тревожиш по повод връщането ти в твоето собствено време — ще се върнеш. Главното, което прави Елдрич — или правеше, ако предпочиташ да приемеш нещата по този начин — се състои в повърхностни изменения. Той прави нещата да изглеждат по начина, по който иска, но това не означава, че те стават такива. Схващаш ли?

— Хм… ще повярвам на думата ти.

— Осъзнавам, че ми е лесно да ти го кажа сега — продължи неговото бъдещо „аз“. — Елдрич все още се появява от време на време, понякога дори публично, но аз и всеки друг, дори тези, които изобщо не четат вестници, знаем, че това не е нищо повече от фантом. Установено е без никакво съмнение, че неговият гроб се намира на „Сигма 14-Б“. За теб всичко стои по различен начин. За теб истинският Палмър Елдрич може да се появи във всеки момент. Това, което е реално за теб, е фантом за мен, същото ще важи и когато се върнеш на Марс. Ти ще срещнеш истинския, живия Палмър Елдрич и изобщо не ти завиждам за това.

— Кажи ми само как да се върна — помоли Барни.

— Емили не те интересува вече, така ли?

— Страхувам се — отвърна той и усети изпълнения с разбиране свой собствен поглед от бъдещето. — Е, добре, какво се очаква да правя, да се правя на невъзмутим, за да те впечатля? Ти и без това знаеш всичко.

— Превъзходството на Елдрич над всеки, който е пробвал Чю-Зет, е основано на това, че връщането в реалността е крайно бавно и постепенно. Минава се през няколко последователни равнища, всяко от които съдържа все по-малко илюзии и все повече истински елементи. Понякога този процес отнема години. Ето защо ООН в края на краищата забрани Чю-Зет и се обърна срещу Елдрич. Хепбърн-Гилбърт отначало одобряваше този наркотик, защото наистина вярваше, че Чю-Зет помага на човека, който го употребява, и го пренася в конкретна реалност. А после стана очевидно за всеки, пробвал Чю-Зет или станал свидетел на вземането му, че той действа точно…

— Значи аз никога не съм идвал на себе си след първата си доза.

— Точно така, ти така и не можа да се върнеш напълно в реалността. А можеше да се върнеш, ако беше направил двайсет и четири часова почивка. Фантомите на Елдрич, наложени върху нормалната реалност, в края на краищата, щяха съвсем да изчезнат и ти щеше да се освободиш. Но Елдрич ти подхвърли втора, по-силна доза. Той знаеше, че си изпратен на Марс, за да се бориш с него, въпреки че си нямаше никаква представа точно по какъв начин ще действаш. Той се страхуваше от теб.

Това изглеждаше странно и неправдоподобно. Елдрич, с всичко, което беше направил и което можеше да направи… Но Елдрич беше видял паметника в бъдещето и знаеше, че в края на краищата, някой ден по някакъв начин ще го убият.

Вратата на кабинета се отвори рязко.

Рони Фюгейт се показа, видя двамата, но не каза нищо, само отвори уста и се опули. Най-накрая промърмори:

— Фантом. Мисля, че този, който стои по-близо до мен.

Тя влезе неуверено и затвори вратата след себе си.

— Точно така — каза Барни от бъдещето, наблюдавайки я внимателно. — Можеш да провериш, като го докоснеш.

Тя така и направи. Барни Майерсън видя как ръката й потъва в тялото му и изчезва.

— Вече съм виждала фантоми — каза тя вече по-спокойно, изваждайки ръката си, — но още не бях виждала твой, скъпи. Всеки, който е пробвал тази гадост, рано или късно се сдобива с фантом, но напоследък стават все по-малко. Някъде преди около година беше пълно с тях. Дори Хепбърн-Гилбърт беше видял свой фантом. Така му се пада.

— Нали разбираш — каза бъдещият Барни на Рони, — че той се намира под влиянието на Елдрич, въпреки че за нас този човек е мъртъв? Така че трябва да сме предпазливи. Елдрич във всеки момент може да изкриви възприятието му и тогава той няма да има друг изход, освен да реагира по съответния начин.

— Какво можем да направим за теб? — попита Рони, обръщайки се към Барни.

— Той трябва да се върне на Марс — каза бъдещият Барни. — Измислили са страшно сложен план, чрез който да унищожат Елдрич в междупланетен съдебен процес. За целта той трябва да изпие предизвикващия епилепсия препарат КВ-7, добит на Йо. Или не можеш да си спомниш това?

— Нали това дело така и не стигна до съда? — каза Рони. — Разбраха се извънсъдебно с него и оттеглиха жалбата.

— Можем да те откараме до Марс с кораб на „П. П. Макети“ — каза на Барни двойникът му от бъдещето. — Но така няма да постигнеш нищо, защото Елдрич не само че ще те следва, но и ще те посрещне на Марс. Това е любимото му развлечение. Не забравяй, че един фантом може да отиде навсякъде — той не е ограничен от времето или от пространството. Именно това го прави фантом, както и отсъствието на метаболизъм, поне не и според нашето разбиране на тази дума. Обаче, колкото и да е странно, фантомите се подчиняват на закона за гравитацията. Напоследък се появиха няколко статии, изследващи това явление, но засега не знаем много. Особено що се отнася до връщането на фантома в неговото собствено време и прогонването му.

— Вие искате да се отървете от мен колкото се може по-скоро? — попита Барни, изстивайки.

— Точно така — отвърна бъдещото му „аз“. — Както и ти искаш колкото се може по-скоро да се върнеш в своето време. Сега вече знаеш, че си направил грешка и… — Той хвърли поглед към Рони и незабавно млъкна. Не смяташе да засяга темата за Елдрич в нейно присъствие.

— Провеждани са някои опити с електрошок, при слаб ток и високо напрежение — каза Рони. — И с магнитно поле. В Колумбийския университет…

— Най-доброто постижение досега — прекъсна я бъдещият Барни — е на физическия факултет на Калифорнийския технологичен институт. Облъчват фантома с поток от бета-частици, които разрушават базовата структура на…

— Добре — каза Барни. — Оставям ви. Ще отида във физическия факултет на Калифорнийския технологичен институт и ще видя какво може да се направи.

Чувстваше се напълно смазан. Беше изоставен от всички, дори от себе си. „Това вече е краят — помисли си той с безсилна, дива ярост. — Господи!“

— Това е странно — каза Рони.

— Кое е странно? — попита бъдещият Барни. Той се облегна назад в креслото със скръстени ръце и я погледна.

— Това, което каза за Калифорнийския технологичен институт — отвърна Рони. — Доколкото знам, там никога не са се занимавали с фантоми.

Тя се обърна към Барни и изрече тихо:

— Поискай да ти покаже двете си ръце.

— Покажи си ръцете — каза Барни. Обаче вече виждаше бавните промени, започнали да се извършват в седналия мъж, особено в челюстта, където се появи добре познатата изпъкналост.

— Остави — изрече той дрезгаво. Усещаше как му се вие свят.

Бъдещото му „аз“ се обади подигравателно:

— Бог помага на този, който сам си помогне, Майерсън. Наистина ли мислиш, че ще спечелиш нещо, като се мотаеш тук и се опитваш да накараш някой да изпита състрадание към теб? По дяволите, на мен ми е жал за теб, предупредих те да не взимаш втора доза. Бих те измъкнал оттук, ако знаех как, а аз знам за наркотика повече от когото и да било друг сред хората.

— Какво ще стане с него? — попита Рони бъдещия Барни, който вече не беше бъдещ Барни —