… у нас няма смъртно наказание. — Смъртното наказание в Русия е било отменено формално през 1753—1754 г. г., но скоро след това е било наново въведено като най-голяло наказание за държавни, военни и някои други престъпления. Във връзка с нарастването на освободителното движение през 60-те години смъртното наказание е било прилагано особено често. Малко преди заминаването на Достоевски за чужбина, на 3 септември 1866 година на Смоленското поле е Петербург е бил обесен Каракозов. Така че казвайки, че в Русия „няма“ смъртно наказание и позовавайки се на това, че князът е видял смъртно наказание само в чужбина, Достоевски (който сам в 1849 година е бил осъден на смърт по делото на петрашевци) вероятно е искал да запази от намеса на цензурата онези страници от романа, които съдържат разсъжденията на княза за смъртното наказание.
Гледах във Франция, в Лион. — Във Франция смъртното наказание над криминални престъпници до края на XIX век се е извършвало публично. (Ср. очерка на И. С. Тургенев „Екзекутирането на Тропман“, Собр. соч., т. 10, М., 1956.)
Може би има такъв човек, комуто са прочели присъда, оставили са го да се помъчи, а след това са му казали: „Върви си, прощават ти!“ — Достоевски говори тук преди всичко за себе си и за другите петрашевци, на които е било съобщено за отменяването на смъртното им наказание едва след като те са изслушали смъртната присъда и са били приготвени за разстрелване. От вестниците. Достоевски е знаел, че на същото варварско измъчване са били подлагани по-късно и други осъдени (виж напр. „Московские ведомости“, 1868, № 166 от 1 август).
… наполеоновска брадичка. — Става дума за Наполеон III, тогава император на Франция.
Игумен Пафнутий (XIV в.) — основател на „Верхни манастир“ на реката Вига в Чухломека околия, Костромска губерния.
Погодинското издание. — Достоевски има пред вид издадения от историка М. П. Погодин албум „Образци на славяноруското древнописание“ (две тетрадки, М., 1840—1841), който съдържа четиридесет и четири образци на шрифтове на древноруски ръкописи, литографирани от художника К. Я. Тромонин.
… магарето е добро и полезно същество. — Може би тези думи са автопародия на думите на Мозгляков в повестта „Сънят на чичо“ („Аз ще ви докажа, че и магарето може да бъде благородно същество“ — виж т. 2 от това издание, стр.369.
Отдавна юг и изток са описани… — Неточен цитат от стихотворението на М. Ю. Лермонтов „Журналист, читател и писател“ (1840). У Лермонтов:
Какво да пишеш? Юг и изток
отдавна са описани, възпети.
Този човек бил покачен един ден заедно с други осъдени на ешафода… — Достоевски разказва за свои преживявания през деня на 22 декември 1849 година, когато всяка минута е очаквал да се изпълни смъртното наказание над петрашевци. А. Г. Достоевская пише по повод този откъслек: „За Фьодор Михайлович бяха извънредно тежки спомените за това, което е трябвало да преживее по време на изпълнението на присъдата му по делото на Петрашевски и той рядко говореше на тая тема. Все пак случвало ми се е да чуя два-три пъти този разказ, и то почти със същите изрази, с които е предаден в романа «Идиот».“ (Л. П. Гроссман, Семинарии по Достоевскому, М.—П., 1923, стр. 58.) Описание на преживяванията на Достоевски и на другите петрашевци в деня на екзекутирането виж също в статията на О. Ф. Милер „Материали за биографията на Ф. М. Достоевски“ („Биография, письма и заметни из записной книжки Ф. М. Достоевского“, СПБ, 1883, стр. 117—120).
Щял да умре на двадесет и седем години… — В 1849 т. Достоевски е имал почти толкова години — двадесет и осем.
Аз видях неотдавна в Базел една такава картина. — Достоевски е бил в Базел през август 1867 година. Той има пред вид вероятно картината на Ханс Фрис (1450—1520) от Базелския художествен музей „Отсичане главата на Йоан Кръстител“ (1514), която изобразява лицето на Йоан в момента, когато е вдигнат вече меча над него.
Добър ден, наша добра Мари (френ.).
Обичаме те, Мари (френ.).
Леон си отива, Леон си отива завинаги! (френ.)
… която напомня за Мадоната на Холбайн в Дрезден. — Става дума за
