картината на великия немски художник Ханс Холбайн млади (1497—1543) „Мадоната заедно със семейството на бюргермайстера Якоб Майер“ (1525—1526). През 1867 година Достоевски е видял в Дрезденската галерия копие от тази картина, оригиналът от която се пази в Дармщадския музей („Дневник А. Г. Достоевской, 1867 година“, М., 1923, стр. 15, 19). До 70-те години на XIX век дрезденското копие, направено от ръката на холандски майстор, погрешно е било смятано за произведение на самия Холбайн.

По онова време чиновниците са ходили бръснати. — Б.пр.

Драга Бабет (френ.).

Предупреждение до читателя (френ.).

… на Новоземлянския пехотен полк. — Фантастичният характер на разказа на генерала се подчертава от това, че в устата му е вложено името на полка, заето от Грибоедов:

Моят мъж греши (френ.).

Че грешат (френ.).

Първата част от италианската пословица: „Se non e vero, е bene trovato“. — Ако не е вярно, поне е добре измислено. — Б.пр.

Атос, Портос и Арамис — имената на тримата приятели-мускетари, герои на романа на А. Дюма-баща „Тримата мускетари“ (1844).

„Независимост“ (френ.). Става дума за белгийския вестник „Independance Belge“ („Белгийска независимост“), излизащ в Брюксел от 1830 до 1937 г. Този вестник е осветлявал широко политическия и обществен живот на по-големите страни от Западна Европа. Както се вижда от дневника на А. Г. Достоевекая, нейният мъж, е чел през 1867—1868 г.г, вестник „Independance Belge“. („Дневник А. Г. Достоевской 1867 г.“, М., 1923, стр. 36.)

Това е нещо ново (френ.).

Вале (момче) каро — намек за четвъртитото парче плат, което едно време са зашивали на гърба на каторжниците. — Б.пр.

Ето го Иволгин, „царя юдейски“. — Ганя намеква за надписа, който според евангелието е бил написан върху една дървена табелка над главата на разпънатия Исус Христос. („Това е Исус, цар юдейски“); но в титлата „цар юдейски“ той влага съвсем друг смисъл: царят на борсата, Ротшилд.

Добре се смее този, който последен се смее! (френ.)

Жена с леко поведение, държанка: от добилия известност по онова време роман на А. Дюма—син „Дамата с камелиите“. — Б.пр.

… Пирогов… напусна временно обсадения. Севастопол… — Големият руски хирург Николай Иванович Пирогов (1810—1881) през 1854—1855 г. г. е взел участие в отбраната на Севастопол, дето като шеф на медицинската служба се е грижел за ранените. През юни 1885 година Пирогов напуснал Крим и отишъл в Петербург, тъй като е възмутен от действията на висшето командуване и желае да спомогне за извършване на промените, очаквани в страната след смъртта на Николай I.

Нелатон Август (1807—1873) — известен френски хирург, член на Парижката медицинска академия.

За да си прекарате времето (френ.).