Б-н — Сергей Петрович Боткин (1832—1889), известен руски лекар- терапевт.

Прудон Пиер-Жозеф (1809—1865) — френски дребнобуржоазен икономист и социолог, един от основателите на анархизма. От съчиненията на Прудон са се интересували в кръжока на Белински и в кръжока на петрашевци. В библиотеката на М. В. Петрашевски е имало 15 съчинения на Прудон (виж „Философские и обществено-политические произведения петрашевцев“, М., 1953, стр. 739—740). Едно от тях — „Прославяне на неделния ден“ („La celebration du demanche“, 1839) — било намерено у Достоевски при арестуването му в 1849 г. (виж Н. Ф. Белчиков, Достоевский в процессе петрашевцев, М.—Л., 1936, стр. 209 и 220).

…княгиня Мария Алексеевна няма да ни хока… — Намек за заключителните думи от последния монолог на Фамусов в „От много ум“:

„Звездата Пелин“. — В апокалипсиса така се нарича звездата, която уж при наближаване края на света ще падне на земята и „ще превърне една трета част от водите в пелин“, от което „ще умрат много хора“ (гл. 8, стр. 11). Лебедев тълкува този мистичен образ като символ на материалната култура, враждебна на човека.

… към френския архиепископ Бурдалу… — Бурдалу Луи (1632—1704) — йезуит, католически проповедник; Келер иронично споменава името на Бурдалу, което в неговата уста има двоен смисъл („бурда“ (буламач — б.пр.) и „бордо“ — сорт френско вино).

„Фенезерф, облян със сълзи“ — израз, който пародира име на ястие от френската кухня.

Един от островите, образувани от ръкавите на Нева, дето са имали вили богаташите. — Б.пр.

… за това ужасно убийство на шест души… — Виж: бел. към стр. 208. Достоевски има пред вид по-нататък следните думи от защитника на Горски: „Ние виждаме един млад, осемнадесетгодишен човек, пълен със сили, с желание да живее и да принесе полза на обществото; но за това е нужна подготовка, а за подготовката са необходими материални средства, които престъпникът няма… Много естествено в главата му се е зародил планът на всяка цена да намери нещо, само за да принесе полза на семейството и на себе си; той е намерил изход — да извърши престъплението; аз не смятам, че може да има много такива млади хора, на които да не дойде на ум да се възползуват от каквото и да е средство, за да постигнат целта си, ако ще да извършат дори и престъпление“ („Голос“, 1868, № 133 от 14 май).

… в нашите нови, току-що открити съдилища могат да се посочат вече толкова забележителни и талантливи защитници! — Полемиката с либералната адвокатура от 60—70-те години (в най-известните нейни представители, като В. И. Спасович, Е. И. Утин и други, Достоевски е виждал типични изразители на буржоазната казуистика, поради което се е отнасял към тях рязко отрицателно) е една от важните теми на „Дневник на писателя“ (виж например — „Дневник писателя“, 1876, февруари, гл. II; май, гл. I). Своя художествен завършек тази полемика е намерила в „Братя Карамазови“ в образа на адвоката Фетюкович — защитник на Дмитрий Карамазов (виж т.т. 9—10 от това издание).

Насаме.

Желая ти успех.

… от кого беше този стих „слънцето зазвуча на небето“? — Достоевски има пред вид думите, с които започва „Пролог на небето“ от „Фауст“ на Гьоте: