Малтус Томас Роберт (1766—1834) — английски свещеник, реакционен буржоазен икономист, родоначалник на малтусианството. В стремежа си да оправдае социалното неравенство, Малтус твърди, че беднотията при капитализма е последица от свръхнаселеността и че единственото средство за борба с нея е изкуственото намаляване на раждаемостта сред „низшите“ класи. Антинаучният характер и дълбоката реакционност на възгледите на Малтус са доказани от Маркс в „Капитала“ и в „Теории за принадената стойност“ (виж К. Маркс и Ф. Енгелс, Съчинения, т. XVII, стр. 377, 697 и др.).

След мене ако ще и потоп да настъпи.

Кислородов. — Името на това лице има ироничен смисъл. Достоевски намеква за неговите атеистически, материалистически убеждения.

От нюфаундленска порода. — Б.пр.

Златна монета от десет рубли. — Б.пр.

Както Наполеон се е обърнал към Англия! — След поражението при Ватерло и повторното отричане от престола в 1815 година Наполеон се е готвел да бяга в Америка, но поради блокадата на английската ескадра на пристанището Рошфор той е бил принуден да влезе в преговори с враговете си англичаните и е бил пратен на остров св. Елена.

В Москва живял един старец, един „генерал“… — Достоевски говори тук за доктор Хааз, старши лекар на московските тъмнични болници. Фьодор Петрович Хааз (1780—1853) е направил много за смекчаване на жестоките условия на гледане на затворниците и на изпращане на заточениците, съществуващи при царуването на Николай I. С безкористното си съчувствие към съдбата на арестантите, с безплатната си помощ на болните, на които е раздавал всичките си средства, Хааз си е спечелил широка популярност сред населението. Достоевски научил за Хааз в Сибир и се заинтересувал от неговата личност. За това свидетелствува не само „Идиот“, но и черновите записки към „Престъпление и наказание“, „Житие на великия грешник“ и други записни книжки на Достоевски.

Les extremites se touchent, „крайностите се допират“ — думи, станали пословични, за пръв път употребени в книгата на Л. С, Мерсие „Картини от Париж“ (L. S. Mercier, Le tabeau de Paris, Amsterdam, 1782—1788, Vol. IV, chapitre 343).

„Талита куми“ („Девойко, стани“), „Лазаре, излез“ — думи, вложени в евангелието в устата на Христос при възкресяване на мъртви.

… прочутата и класическа строфа на Милвоа… — Цитираната от Достоевски строфа не е от френския поет-елегик Милвоа (1782—1816), а от поета Жилбер (1751—1780); тази строфа (из стихотворението на Жилбер „Ода в подражание на няколко псалми“, 1780 г.) се цитира от Достоевски с малки изменения.

За моите близки, зная, нищо днес не значат

прощалните ми думи скрити!

Дано умрете в старост и всички ей оплачат,

дано приятел ви склопи очите!

Ласенер Пиер-Франсоа (1800—1836) — герой на един нашумял парижки криминален процес от 30-те години; убиец, които се отличавал с чудовищна жестокост; след екзекутирането му били издадени полуапокрифните му „Записки“ и „Разговори“ (1836). Името на Ласенер се споменава също в черновите записки към „Престъпление и наказание“ и „Юноша“. Изложение на процеса Ласенер с предговор от Достоевски е било поместено в сп. „Время“ 1861, № 2.

Пол дьо Кок Шарл (1794—1871) — виж бележката към т. I. от това издание.

Контрекарирам (от френ. — contrecarrer) — оспорвам.

Tu l'as voulu, George Dandin!, „Ти го пожела, Жорж Данден!“ — пословични думи от комедията на Молиер „Жорж Данден“ (1668). У Молиер: „Vous l'avez; voulu, George Dandin!“ (д. I, явл. 9)

… авторът е един стар войник, който е бил свидетел на пребиваването на французите в Москва… — Както се вижда от по-нататъшните думи на генерала, статията, която князът е дал на генерала да я прочете, е била напечатана в „Архив“, тоест в списанието „Русский архив“. Достоевски има