пред вид вероятно статията „Московски Новодевичи манастир през 1812 година. Разказ на очевидец, държавния служител Семьон Климич“ („Русский архив“, 1864, № 4, стр. 416—434).
„Почивай, мили прах, до радостното утро“ — една от „Епитафиите“ на H. М. Карамзин (1792). По желанието на M. М. и Ф. М. Достоевски през 1837 година тези думи са били издълбани върху надгробния камък, поставен на гроба на майка им („Воспоминания А. М. Достоевской“, Л., 1930, стр. 80).
Фалконет — старинно малко артилерийско оръдие, което стреля с оловни снаряди.
Един от нашите автобиографи — Става дума за А. И. Херцен. Виж „Былое и думы“, т. I, гл. 1 (Собр. соч. в тридцати томах., т. VIII, изд. АН СССР, М., 1956, стр. 17).
Аз знам една история за убийство зарад един часовник, сега вече и вестниците пишат за нея. — Виж бел. към стр. 237.
Какво събудено момче! Кой е твоят баща?
Син на боляр и при това храбър! Аз обичам болярите. Ти обичаш ли ме, момченце?
Базанкур Жан-Батист, барон (1767—1830) — френски генерал, участник в походите на Наполеон I.
… книгата на Шарас за битката при Ватерло — Шарас Жан-Батист Адолф (1810—1865) — френски либерално-буржоазен политик и военен историк. Неговата антибонапартистка книга; „Histoire de la campagne de 5815. Waterloo. Par le leutenant-colonel Charras“ („История на похода от 1815 г. Ватерло“ — 1858; 4 изд. — 1863) била прочетена от Достоевски през 1867 година в Баден и се е намирала в библиотеката му („Дневник А. Г. Достоевской, 1867 година“, М., 1823, стр. 214).
Даву Луи (1770—1823) — маршал и военен министър на Наполеон 1.
… мамелюкът Рустан (1780—1845) — любимец и телохранител на Наполеон I.
… моя син, le roi de Rome… — На сина си Жозеф-Франсоа-Шарл, роден в 1811 година, Наполеон дал титлата „римски крал“.
Императрица Жозефина (1763—1814) — първата жена на Наполеон I, с която той се развел в 1809 г.
Никога не лъжете! Наполеон, ваш искрен приятел
… купили му… „Историята“ от Шлосер… — Шлосер Фридрих (1776—1861) — немски буржоазен историк. Неговата „Световна история“ (1844—1856) почнала да излиза на руски през 1868 година. За доказателство, че Достоевски е чел „Историята“ на Шлосер, служи изпратената му през 1862 г. сметка на книжарницата на А. Ф. Базунов (Л. П. Гроссман, Жизнь и труди Ф. М. Достоевского, „Academia“, М.—Л., 1935, стр. 116).
Глебов Степан Богданович (ок. 1672—1718) — любовник на първата жена на Петър I Евдокия Лопухина. През 1718 година след жестоки мъчения бил осъден на смърт; на 15 март 1718 година на Червения площад бил набучен на кол и умрял след четиринадесет часа. Достоевски научил за съдбата на Глебов от т. VI на „История на царуването на Петър Велики“ от Н. Г. Устрялов (1859).
Остерман Андрей Иванович (Хенрих-Йохан, 1686—1747) — руски държавник,
