Ето на, в Москва един баща е убеждавал сина си да не се спира пред нищо, за да спечели пари; в печата се изнесе. — С тия думи на Коля Достоевски намеква за една подробност от вдигналия голям шум през 1866—1868 г.г. съдебен процес на Данилов, чието име на няколко пъти се споменава по-нататък на страниците на романа. Героят на този процес — седемнадесетгодишен студент — през януари 1866 година убия в Москва с цел за грабеж лихваря Попов и неговата слугиня Нордман. Делото Данилов особено заинтересувало Достоевски, тъй като съвременниците (виж „Голос“, 1867, № 67 от 8 март) намирали прилика между престъплението на Данилов и сюжета на „Престъпление и наказание“. През февруари 1867 година Данилов бил осъден на девет години каторжна работа. В началото на ноември 1867 година лежащият в затвора заедно с Данилов арестант Глазков, когото Данилов се опитвал да убеди да вземе върху себе си вината за извършване на убийството на Попов, дал показание, че Данилов според собствения му разказ извършил убийството не сам, а със знанието и участието на своя баща. Последният дал съвет на сина си „да не се спира пред никакви средства и за своето щастие (вероятно женитба — Г. Ф.) непременно да намери пари, ако ще би да трябва да извърши престъпление“ („Голос“, 1867, № 320 от 19 ноември). Именно за тези показания на Глазков по делото Данилов намеква и Коля. Достоевски съвсем неоснователно се опитва да обясни престъплението на Данилов (както и на другия убиец, за чието престъпление се говори в романа — Горски) „с пагубното“ уж влияние на демократическите идеи: за това няма, разбира се, никакви данни в техните съдебни процеси.
Затруднение поради голям избор (френ.).
„La dame aux camelias“ („Дамата с камелиите“, 1848) — роман от френския писател А. Дюма-син, драматизиран от него самия в едноименна драма (1852). Още с излизането си от печат романът на Дюма е имал шумен успех и донесъл на автора световна известност. Макар че признавал таланта на Дюма-син, Достоевски се е отнасял отрицателно към неговите романи. В статията си „Отговор на «Русский вестник»“ (списание „Время“, 1861, май) Достоевски пише, че в „романите на Дюма-син и във френските водевили има извънредно много мръсни цинизми и груба извратеност“. Приписвайки на Тоцки особена любов към романа на Дюма, героинята на който е държанка, доброволно отказала се от любовта си, за да не „опетни“ дворянското семейство на любимия си, Достоевски в подтекста на романа противопоставя на поведението и съдбата на героинята на Дюма съдбата на Настасия Филиповна.
… например при какви случаи се поднасят последователно ту бели, ту розови камелии… — Героинята на Дюма, Маргарита Готие, е излизала на разходка е букети, стъкмени в едни дни от месеца от бели, а в други — от червени камелии. След смъртта на Маргарита нейният любим следи и на гроба и да се сменят в същия ред белите с червените камелии.
От старото време (френ.).
… с тиради от Марлински… — Марлински — псевдоним на декабристкия писател А. А. Бестужев (1797—1837). В. Г. Белински е критикувал повестите на Марлински заради високопарния им стил.
И току-виж, увило в коприна някой бръснач, нагласило го, допъплило тихичко зад приятеля си и го заклало като овен, както четох напоследък. — Както казахме вече по-горе, през времето, докато обмислял сюжета на „Идиот“, Достоевски се заинтересувал от делото на московския търговец Мазурин, който убил в 1866 година бижутера Калмиков. Това дело, което се е разглеждало през ноември 1867 година, повлияло при творческата разработка в романа на образа на Рогожин и на някои подробности от престъплението му. Мазурин, син на почетен потомствен гражданин, получил след смъртта на баща си наследство от два милиона рубли, които обаче успял да пропилее до времето на извършване на убийството. Като поканил у дома си нищо не (подозиращия Калмиков, Мазурин го нападнал отзад и го заклал с бръснача, който държал в кантората си. След убийството освен бръснача в къщата на престъпника намерили и кухненски нож със следи от кръв. Мазурин признал три следствието, че купил този нож за домакински цели дълго време преди убийството. Той покрил трупа на убития бижутер с „американска мушама“ и сложил край него четири панички с „ждановска течност“ (така се наричала течността — по името на изобретателя й И. Н. Жданов, — която употребявали за дезинфекция и премахване на лоши миризми). След убийството трупът на Калмиков няколко месеца лежал в заключения дюкян, в празната къща на Мазурин, дето убиецът живеел с майка си. Някои от споменатите подробности Достоевски използувал в романа си (виж посочената по-горе статия на В. С. Дороватовская-Любимова — „Печать и революция“, 1928, № 3, стр. 33—38).
Господинът с камелиите (френ.).
Деление на търговското съсловие в стара Русия според капитала и размера на данъка. — Б.пр.
Канканерка — от френ. cancan — танцувачка.
„Шато де фльор“ („Дворец на цветята“) — увеселително заведение в Париж.
Къщата на Тарасов. — В нея се е помещавал в Петербург затворът за длъжници.
