— Като този на дъщеря му Изабела с принца на Уелс?

— Именно. Филип сгоди тримата си сина за различни принцеси, чиято зестра ще засили властта на Капетите и разшири границите на Франция.

— Фландрия! — възкликна Ранулф. — Графът на Фландрия има дъщеря.

Корбет хвърли часослова обратно на леглото.

— Ранулф, не си напълно оглупял от любов, както мислех. Преди две години Филип нахлу във Фландрия, но бе безславно разбит при Кутре. Възможно е френският крал интригант да има намерения да се ожени за фландърската принцеса, макар че Едуард Английски не би допуснал този брак.

— Какво още? — попита Ранулф.

— Освен това, Филип се опитва да се добере до властта в Ордена на тамплиерите, още откакто седна на трона. Ти ги познаваш, Ранулф — това е могъщ орден от монаси-воини. Нещо по-важно, тамплиерите са банкери, които действат в цяла Европа. Само във Франция имуществото им надминава онова на кралската хазна. Преди няколко месеца се носеха слухове, че самият Филип, преди да се ожени, е искал да стане член на Ордена — той видя учудването в очите на Ранулф. — Не разбираш ли какво се опитва да направи? Филип става тамплиер, монах-воин и се обрича на безбрачие. Това напомня за неговия свят предшественик Луи. Цяла Европа ще се прекланя пред Филип Капет, християнски крал, воин и монах! И това би било само началото. Ако тамплиерите приемат Филип, бих заложил една златна лира, че след две години той ще стане Велик майстор на ордена.

Корбет се облегна на леглото.

— Не разбираш ли, Ранулф? Филип не само ще бъде крал на Франция, но и ще ръководи орден, който се е разпрострял из цяла Европа — от ледената пустош на северните страни до оазисите на Северна Африка. От Испания през Средното море чак до Гърция и Сирия. Така ще има достъп до тяхното богатство, сила и знания. Филип може само да спечели от премахването на съпруга, от която вече няма полза.

— Нейното убийство ли е било тайната, която лорд Хенри е знаел?

— Да, Ранулф. Панций Кантроне беше помощник на Малвоазен, кралския лекар, който загина при злополука с лодка. Навярно е бил убит заради това, което е знаел. Кантроне е избягал. Лорд Хенри му е осигурил защита. Италианецът му е разкрил тайната, а хитрият благородник е намекнал на Филип Френски какво знае.

— С други думи, лорд Хенри го е изнудвал?

— Да, но доскоро е получавал само подаръци, а е искал много повече.

— Затова Филип е настоял той да предвожда английските пратеници в Париж?

— Разбира се. Лорд Хенри щеше да отиде там за уговорките по брака на дъщеря му и да получи щедра награда, срещу която да продаде тайната.

— Ами бедният Панций Кантроне?

— Щял е да бъде упоен, натоварен на кораба и предаден на френските власти. Нашият крал не би възразил. Кантроне не беше негов поданик. Лорд Хенри щеше да измисли някоя правдоподобна история, която да оправдае действията му. Амори дьо Краон е бил изпратен в Англия, не само за да участва в преговорите по брака на принц Едуард и Изабела, но и за да заведе обратно във Франция лорд Хенри и да бди той да изпълни своята част от уговорката.

— Каква ли награда е щял да поиска лорд Хенри?

— Не знам — отвърна Корбет. — Вероятно голяма сума, с която е щял да се нареди между най-богатите хора в кралството. Филип е щял да затвори устата на Кантроне и убийството на жена му е щяло да остане в тайна и да му позволи да преследва нечистите си цели.

Ранулф притегли стола си по-близо.

— Но това е опасно, господарю.

— Разбирам за какво говориш — замислено каза Корбет. — Но да се придържаме към главното. Мисля, че лорд Хенри е знаел, че сър Уилям помага на Гейвстън и двамата са се скарали. Лорд Хенри не е искал нещо да му попречи да отиде във Франция с дьо Краон. А сега по проблема, който ти повдигна, Ранулф. — Той почука по часослова. — Това е само история, слух, грозно обвинение. Филип винаги може да го отрече. Второ, лорд Хенри сигурно е съзнавал, че да попадне в мрежата на паяка ще бъде много опасно. Какво значи това, Ранулф? Как е смятал да се предпази във Франция?

Корбет стоеше пред една двуетажна сграда на тясната калдъръмена уличка, която идваше от пазара на Рай. Къщите от двете й страни бяха изградени от камък и дърво. Тук-там по прозорците им проблясваше стъкло. Дървените части бяха боядисани в черно и ръждивокафяво, а мазилката белееше или розовееше. Канавката, която минаваше по средата на улицата, беше почистена и пълна със селитра и той сбърчи нос. Болдок, който държеше конете в края на уличката, кихаше от острата миризма. Корбет погледна през рамо към помощника на шерифа.

— Сигурен ли си, че това е мястото? Прилича повече на къща на богат търговец, отколкото на бардак.

Мъжът отметна качулката си и се почеса по оплешивяващото теме. Набръчканото му лице се разтвори в усмивка и единственият останал в устата му зъб щръкна.

— Когато богаташите се отдават на удоволствия, сър Хю, предпочитат да го правят дискретно. В чисти стаи, колосано бельо и с най-нежна плът, била тя английска или френска.

Корбет погледна към къщата. От двете страни на вратата имаше лъскави месингови куки, на които бяха закачени фенери. Над тях от черни железни скоби висяха кошници с цветя, които разпръскваха сладко ухание. Чукчето на вратата беше във формата на весел монах с гайда в ръка — обичаен символ на сладострастие.

— Уличката е тиха — забеляза той.

— Едва обед е — отвърна помощникът на шерифа. — А и четвъртък не е пазарен ден.

— Какво чакаме? — попита Ранулф. — Господарю, защо просто не почукаме?

— Не можете да влезете, докато не дойде заповедта от кмета.

— Ние носим кралски заповеди! — отсече Ранулф.

— Според закона — надуто отбеляза мъжът — в градовете кралските заповеди трябва да бъдат видени от кмета, преди да се изпълнят.

Корбет намигна на Ранулф.

— Ще дойде, не се бой.

Той тръгна към Болдок, правейки знак на другите двама да го последват.

— Не искам дамите вътре да се усетят какво предстои.

Корбет бе пристигнал в Рай, точно когато камбаните призоваваха на утринна служба. Бе отишъл в кметството, откъдето спешно бе призовал кмета и градските първенци. Корбет не беше губил време. Направо ги бе питал познават ли проститутка с къса коса, която има жигосана лилия на рамото и е изчезнала наскоро от града. Както обикновено, последваха клатене на глави, мърморене и сведени погледи. Но кралският писар знаеше, че знатните старейшини могат да му помогнат, въпреки уверенията им, че нямат вземане-даване с подобни жени. Той изказа гласно предположението, че може би трябва да се позове на кралските си пълномощия и във внезапен прилив на просветление му беше съобщено едно име. Франсоаз Суртийон, куртизанка и съсобственичка на дискретен дом за удоволствия на Фрайър Лейн.

— Не знаем нищо за тази жена — настоя кметът. — Освен че „сестра й“, Рохейша Бланкард, която живее в същата къща, е съобщила в градския съвет, че Франсоаз е изчезнала.

— И какви мерки взехте? — попита Ранулф.

— Организирахме търсене. — Кметът разпери пълните си ръце. — Но къде ходят подобни жени не е наша грижа.

Корбет беше им благодарил, но кметът бе настоял да изчакат неговата заповед, преди да влязат в къщата. Писарят му бе казал, че му дава половин час и искрено се надява, че когато влезе вътре, няма да открие нещо нередно.

— Да не искате да кажете, че ще ги предупредим?

— Не, разбира се. Но ще ви кажа друго — ако някой го направи, го очаква незабравимо посещение на