— Саго!

Този команч изглеждаше млад. Имаше великолепно телосложение, лицето му беше открито, добродушно и малко наивно, в средата на бойния кичур коса носеше орлово перо, с което засвидетелстваше претенциите си за званието вожд. Двамата мъже също го поздравиха.

— Говорете — каза Урубуса на приятеля си, — вие по-добре от мен умеете да се разправяте с индианците.

Команчът погледна учудено двамата мъже: не бе разбрал какво каза Урубуса. Вярно, че той бе заговорил на немски.

— Брат ми Нощната птица е добре дошъл — каза Койота, — брат ми е вожд, ще ни извини за начина, по който бе доведен тук.

— Нощната птица е вожд — повтори натъртено червенокожият, — той знае какво изисква предпазливостта.

— Ще приеме ли брат ми чашка огнена вода с моя приятел?

— Нощната птица благодари на своя бледолик брат. Вождът принадлежи към великия народ на команчите от езерата, той е трезвеник. От напитките на бледоликите всички червенокожи полудяват, команчите пият само вода.

Койота се поклони.

— Ще запуши ли моят брат Нощната птица лулата на мира около огъня на съвета?

— Нощната птица ще запуши — отговори вождът.

Тогава тримата мъже се разположиха около огъня. Четиримата подчинени бандити се бяха отдалечили на такова разстояние, че не можеха да ги чуят. Вождът натъпка лулата си с „мориш“, много мек тютюн, леко примесен с опиум, запали я, вдъхна два пъти дим и я подаде на Урубуса, който направи същото и после я подаде на Койота. Така лулата обиколи три пъти огнището, без тримата мъже да си разменят нито дума.

После настъпи отново мълчание, за да се разпалят лулите или пурите, и след малко Койота, по-добре запознат с индианските обичаи и по-свикнал от Урубуса да разговаря с червенокожите, взе думата между две облачета дим.

— Моят брат Нощната птица — заговори той с помирителен тон — пожела, докато пуши лулата, да поговори с бледоликите си приятели за неща, много интересни и за тях, и за него. Знаейки, че вождът няма раздвоен език, Урубуса побърза да се съгласи на искания от него разговор. Бледоликите вождове са с отворени уши, за да чуят думите, които ще изрече техният млад приятел, вождът на команчите.

Индианецът се поклони вежливо на двамата пирати и след като помисли няколко минути, на свой ред взе думата.

— Сърцето на Нощната птица — каза той — е младо, ала опитът му е голям, сърцето му е червено и няма никаква кожа, която да го отделя, затова намеренията му ще бъдат почтени, а думите, които ще се изтръгнат от гърдите му и ще стигнат до устата му, ще бъдат честни и прями. Команчите са мъже, храбри воини, които крачат винаги право към целта, която искат да постигнат, Уаконда, всемогъщият господар на живота, ги обича. Нощната птица вече няма племе, броди без посока, търсейки атепетлите на своя народ, а не може да ги намери, понеже враговете му са изпречили гъста мъгла между вожда и неговите селища. Хора, които не са нито червенокожи, нито бледолики, са напълнили горите с лъжи и са дали фусти на команчите. Тези хора са ги направили страхливи жени и така са ги обладали, че са запушили ушите им, за да не си поискат отнетата им свобода. Нощната птица страда от това заслепение на цял един народ, толкова храбър по времето на бащите си, които ловуваха из благодатните прерии на Ескенахи, ала Нощната птица е сам, слаб като дете и не може да стори нищо за народа си.

Младият вожд направи кратка пауза, сякаш сломен от мъка. Двамата пирати слушаха с най-голямо внимание, но не знаеха още накъде бие индианецът, пък и трудно разбираха тази реч, която вождът на команчите изглежда нарочно правеше неясна. Той продължи:

— Вождът се беше отчаял от това падение на своя народ, когато Уаконда му дойде на помощ, като му прошушна на ухото един добър съвет: бледоликите воини, които бродят из прериите и високите савани, са оскърбени от могъщите повелители на команчите. Сандовалови, както се наричат, са нападнали безпричинно бледоликите воини, устроили са им засада, за да попаднат в клопка, безмилостно са избили всички и след като ги скалпирали, са ги накачили като умрели кучета по клоните на дърветата. Измамник ли е Нощната птица, раздвоен ли е езикът му, лъже ли? Нека моите бледолики братя отговорят: истината ли им казва Нощната птица?

— Да — отговориха двамата мъже с глух глас.

— Нима вождовете на бледоликите ще оставят така своите воини, без да отмъстят за тях? Не гласи ли законът на пустинята „око за око, зъб за зъб“?

— Да — потвърдиха двамата мъже.

— Защо не си отмъстят те за нанесената им обида? Нима моите бледолики приятели се боят от враговете си?

— Не, вожде, не се боим — отвърна Койота злобно, — само че приятелите ни са малобройни, а враговете ни разполагат с огромни сили.

— Какво от това! — извика разпалено червенокожият, — команчите броят враговете си само когато те са мъртви.

— Не искаме да си навлечем ново поражение — каза Урубуса.

— Нима сте сами, всичките ви воини ли са мъртви?

— Да — отговори Урубуса.

— Ах! — възкликна индианецът.

— Но — добави Койота — други по-многобройни воини заместиха убитите при последното сражение.

— Тогава какво чакате?

— Сгоден случай. Вече ви казах, вожде, не искаме да си навличаме ново поражение.

Отново се възцари мълчание.

— Нека моите бледолики братя отворят ушите си, ще им говори вожд — внезапно каза индианецът тържествено.

Двамата пирати вдигнаха глава и впериха очи в червенокожия. А той продължи:

— Силата на враговете на моите бледолики братя е в това, че разполагат с непревзимаема крепост.

— Вярно е — каза Койота, като поклати глава.

— Чували ли сте за нея? — запита индианецът със святкащ поглед.

— Да — отговори Койота, — откакто скитам из пустинята, често вечер около огъня съм чувал да се говори, че в прериите на Далечния запад има пет древни и тайнствени града, чието местоположение не знае никой освен сагаморите и великите вождове на червенокожите, които свято пазят тайната за тях. Тези пет града са били построени от храбрите инки, когато испанците завладели Мексико. Добавят, че инките, победени от белите, се оттеглили в тези градове, отнасяйки със себе си неизчислими богатства в злато, сребро и диаманти. Често съм се залавял да търся тези градове, за които всички говорят, ала никой не ги е виждал.

— Сигурно брат ми е открил някой от тези градове? — произнесе индианецът с особен тон.

— Не, имах съдбата на много други, които като мен са се впускали да ги търсят — не открих нищо и като ми омръзна, се отказах да търся повече, убеден, че те не съществуват и че вероятно никога не са съществували. Колкото и обширна да е пустинята, там не биха могли да съществуват пет многолюдни града, без никой да ги открие, затова съм убеден, че тази легенда е лъжлива, че тия градове никога не са съществували и че това е басня, измислена от индианците, така както измислят и много други.

Младият вожд се усмихна.

— Моите бледолики приятели се лъжат, тези градове съществуват и пращят от богатства, Нощната птица ги е виждал и е живял в тях.

— Значи е вярно! — извика Койота алчно.

— Защо Сандовалови се появяват ненадейно и изчезват, без никой да разбере къде се крият? Нима това никога не е правило впечатление на бледоликите ми братя? — каза иронично индианецът.