предположа, че такъв злодей все още има добро чувство в сърцето си, вкаменено от пороците, които му създават зловещ ореол? Тази бащинска обич, стигаща до пълна всеотдайност, е единственото, което е останало като чист диамант сред мръсотията.

Философствайки така своеобразно, Урубуса същевременно се зае много сръчно да превързва раната, от която бе пуснал кръв.

Почти веднага Койота отвори очи, в погледа му все още имаше малко объркване.

— Но какво става с мен? — промърмори той, озъртайки се колебливо.

Паметта е от ония свойства, които ни напущат най-бързо и се възвръщат най-скоро.

Внезапно бандитът се изправи.

— Ах — извика той отчаяно, — спомням си.

И затърси листа, който бе изпуснал при падането.

— Не търсете — каза студено Урубуса, — аз си взех обратно писмото.

— Значи е истина? — каза другият с глух глас. — Тя е била отвлечена от манастира!

— Да, по мое нареждане, и настанена в друг манастир.

— Защо е това подло похищение?

— Имах нужда от заложник, с човек като вас, драги майсторе, трябва всичко да се предвиди. Виждате, че съм имал право. Нали ви казах, взел съм всички предпазни мерки срещу вас. Дъщеря ви мисли, че вие сте я преместил в друг манастир, тя не знае нищо и ще продължава да е така, докато имам нужда от вас, запомнете това.

— Ах! — изсъска Койота злобно. — Ако някой ден попаднете в ноктите ми, както днес ме държите в своите…

— Ще си отмъстите, не ще и дума. И ще имате право, ако ви позволя да го направите.

— Къде е тя?

— По-наивен въпрос не може да има.

— Кажете ми само в Европа ли е още.

— Кой знае? Може и да е, а може и да не е, по-късно ще узнаете това, ако се отнасяте честно с мен, докато сме заедно.

— И ще ми я върнете?

— Кълна ви се.

— И тя нищо няма да узнае?

— Обещавам ви, повярвайте ми, Койоте.

— Добре, вярвам ви, разчитайте на мен, имате честната ми дума.

— Не забравяйте, че аз имам и дъщеря ви, за мен това струва повече от всички честни думи, които можете да ми дадете.

— Много ли ще продължи тази работа?

— Кой знае, зависи от някои неща извън вашата воля, може да продължи една година, а може и да приключим всичко за един месец.

— Но за какво се касае в края на краищата? Аз не знам нищо.

— Ами вие не пожелахте да ме изслушате, когато исках да ви разкажа всичко, което трябваше да знаете.

— Добре де, само го отложихме. Говорете, готов съм да ви слушам с най-сериозно внимание.

— За нещастие, нямаме време, а има много да се разказва.

— Сега е едва два часа.

— Аз чакам посетител.

— Кого?

— Червенокожия.

— Аз нямам доверие на червенокожите.

— Че защо? Според мен и те са хора като всички други.

— Вие сте новак в пустинята, не познавате тези демони, те мразят бледоликите, както ни наричат, и са доволни само когато могат да ни сторят някаква злина. Познавате ли този червенокож?

— Разбира се.

— Къде сте се запознали?

— Преди около два месеца го срещнах на лов за бизони, после пак го виждах няколко пъти и се сближихме така, както бял може да се сближи с индианец.

— От племето браво ли е този индианец?

— Да, от команчите.

— Аха!

— Но какво има? Защото е команч ли?

— Естествено.

— Не ги ли обичате?

— Аз мразя всички индианци, макар че команчите мразя по-малко.

— И какво?

— Команчите са предани на Сандовалови.

— Знам, но той има причина да се оплаква от тях и напусна племето си, за да скъса всякакви връзки с тях.

— Команчът ли ви разказа тази история?

— Не, той не ми е казал и дума за споровете си със Сандовал.

— Тогава кой ви е осведомил толкова добре? Урубуса се усмихна.

— Поразпитах — отвърна той.

— Индианци ли?

— Двама-трима.

— Хм, а други?

— Трапери и горски скитници, знаете, че те минават за честни хора.

— Добре го каза: „минават“. Какво научихте за този човек?

— Всички, които разпитвах, ми казаха едно и също: че за всичко станало са виновни единствено Сандовалови, че Нощната птица…

— Нощната птица ли се казва той?

— Да, познавате ли го?

— Малко.

— Е, и?

— Мисля, че е честен човек, той се оттегли при Гарваните.

— Точно така.

— И на мен като на вас ми казаха, че е честен, но че има зъб на Сандовалови и че ако му се представи случай да им отмъсти, няма да го изпусне.

— Буквално същото казаха и на мен, какво мислите вие за всичко това?

— Мисля, че можем да проверим, без да се издаваме.

— Имате право, хубаво е човек да бъде винаги благоразумен.

— И вие го чакате?

— Да, ще бъде тук след няколко минути.

— Сбъркал сте, че сте му определил среща в подземието.

— Бъдете спокоен, ще видите какви предпазни мерки съм взел.

Чу се далечен сигнал.

— Нашият човек пристига — каза Урубуса.

— Да бъдем предпазливи — каза Койота, — тези демони са много хитри.

— За това разчитайте на мен — вметна Урубуса.

Шумът от стъпки бързо се засилваше. Скоро се показаха Мататрес и Наваха, които държаха някакъв човек, увит в сарапе по такъв начин, че не можеше нито да вижда, нито да чува. Двамата бандити веднага развиха червенокожия. Той се отърси, за да оправи облеклото си, и се приближи до двамата пиратски главатари, които поздрави вежливо, като се поклони и произнесе едва-единствена дума: