откак съм в Англия. Той само знае
с какво изпросва Божията помощ,
но истина е туй, че изцерява
безбройни болни, с буци и със язви,
извикващи отврата — безнадеждни
за медицината! — като окачва
на шията им златен медальон,
съпътстван от молитва. И говорят,
че щял да предаде таз своя дарба
и на потомците си. При това
крал Едуард се слави с ясновидство
и благодати с хиляди витаят
над трона му, доказващи, че той е
във милостта Господня…
МАКДЪФ
Някой иде!
МАЛКОМ
Шотландец е, но аз не го познавам.
МАКДЪФ
Добре пристигнал, драги братовчеде!
МАЛКОМ
Познах го! Рос! О, Боже, премахни
по-бързо туй, направило от нас
изгнаници!
РОС
Дочул ви Господ, сър!
МАКДЪФ
Все тъй ли е Шотландия?
РОС
Уви,
все тъй, горката! Тя сама не смее
да се познае! Гробница е тя
за своите чеда, в която можеш
да зърнеш тук-таме усмивка само
по устните на лудите! Над нея
стон, жалби, писък въздуха дерат
и всеки вика и не чува никой
и ужасът е всекидневно чувство!
Там рядко някой пита за кого
звъни клисарят. Доблестните хора
са по-нетрайни даже от цветята,
красящи шапките им, и измират,
преди да заболеят!
МАКДЪФ
Боже мой,
каква ужасна, но правдива повест!
МАЛКОМ
Коя е най-последната беда?
РОС
Бедата там, щом мине час, освирква
тоз, който я разказва. Всеки миг
там ражда прясна скръб!
МАКДЪФ
Жена ми как е?
РОС
Добре.
МАКДЪФ
Децата ми?
РОС
И те — добре.
МАКДЪФ
Тиранинът не е ли нарушил
спокойствието им?
РОС
Не е, Макдъф.
Съвсем спокойни бяха, като тръгвах.
МАКДЪФ
Недей скъпи слова! Кажи по-точно!
РОС
Пътувайки насам, да съобщя
вестта, която носех тук със мъка,
слух тръгна, че мнозина храбреци
са хванали гората, и аз сам,
във потвърждение на таз мълва,
видях на крак войската на тирана.
Сега е време да им се помогне!
Един ваш поглед само ще роди
