СИНЪТ
Лъжеш, грозен рошльо!
УБИЕЦ
Я, запъртък! Предателски хайвер!
СИНЪТ
Убиха ме! По-бързо, мамо, бягай!
ТРЕТА СЦЕНА
МАЛКОМ
Самотна сянка нека да подирим
и там до сетна капка да изплачем
сърцата си!
МАКДЪФ
Не, по-добре да грабнем
сразяващ меч и защитим по мъжки
родината си! Всяка нова сутрин
вдовици нови късат дрехи, нови
сираци вият, нови черни жалби
се блъскат о небето и го карат
да им отеква, сякаш чувства болка
и то като Шотландия и стене
на нейния език!
МАЛКОМ
Ще я оплача,
когато го повярвам; но аз вярвам,
когато знам. Узная ли, ще гледам
да го поправя. Всичко туй, което
ми казвате, е може би така,
но узурпаторът, чието име
само изприщва нашите езици,
навремето минаваше за честен
и вие го обичахте. Той още
не ви е сторил нищо. Аз съм млад,
но бихте вий могъл за моя сметка
да се поставите добре пред него.
Естествено е да заколим агне,
за да смирим свирепия си бог.
МАКДЪФ
Не съм злодей!
МАЛКОМ
Макбет обаче е!
А пък и честният превива воля
пред кралска заповед… Но извинете,
каквото и да мисля аз, вий пак
ще си останете какъвто сте.
И днес са светли ангелите Божи,
макар най-светлият да е сгрешил27.
При все че злите винаги си слагат
добри лица, добрите също трябва
да имат облик на каквито са.
МАКДЪФ
Загубих вярата си!
МАЛКОМ
Тя навярно
е точно там, където аз намерих
съмнението си. Как тъй, кажете,
на произвол оставил сте жена си,
децата си, най-ценното в света,
дори без сбогом?… Вярвайте все пак,
че недоверието ми преследва
не вашта чест, а мойта безопасност.
Вий може да сте чист, каквото аз
и да си мисля.
МАКДЪФ
О, кърви, кърви,
злочеста моя родино! Тиранство,
пусни във нея корени! Доброто —
не се страхувай — няма да те спре!
Гордей се с кривдата си — твойте титли
са утвърдени!… Сбогом, млади момко!
