прониза сърцето й. Ако досега можеше да съществува съмнение за какво Кейт изкачи върха, призоваването на Хърбърт разся всички колебания. Креолката сама правеше признания.

Мигновено в ума на ревнивата жена проблесна една ужасна и зловеща мисъл. В гърдите и затрептя дързък и черен като самия ад помисъл.

Еврейката реши да премахне своята съперница, да убие Кейт Воуан.

Обстоятелствата подсказваха как да се извърши престъплението. Младата креолка бе застанала на издатината на скалата — едва на три фута от ръба й. Един лек тласък отзад бе достатъчен, за да бъде отпратена във вечността.

Осъществяването на злодеянието не бе свързано с големи опасности. Храстите отдолу щяха да скрият трупа за доста дълго време, а когато най-после той се намереше, какво заключение можеше да се очаква. Нима нещо друго освен самоубийство?

Обстоятелствата благоприятствуваха подобен извод. Дори собственият й баща щеше да го приеме като последица от принудата за брак против дъщерната воля. Използувайки случая, Кейт се бе измъкнала незабелязано от къщи, без някой да я види.

Имаше още една благоприятна подробност. Изглежда никой не знаеше, че креолката е дошла на Дяволската канара, както и никой не подозираше, че еврейката също се намира там, защото по пътя си Джудит не срещна живо същество.

Вероятно ничие човешко око не би засвидетелствувало престъплението. Дори да се забележеха от долината очертанията на действуващите лица, разстоянието беше твърде голямо, за да се различи ясно какво става горе. А и имаше само едно на хиляда вероятност случаен поглед да се насочи към върха на планината. В този час черните ратаи из нивята бяха премного погълнати от работата, за да им остане свободно време да зяпат към Дяволската канара.

Със светкавична бързина тези доводи се занизаха в главата на убийцата; всеки един вдъхна прясна сила на умисъла и тласна еврейката към неотложното му изпълнение.

Нейната ревност се бе вече превърнала в необуздана страст, завладяла цялата й душа. Джудит отдавна жадуваше за мъст и точно сега се представяше случай за разплата. Ревнивката не можеше повече да се владее. Случаят бе премного изкусителен — демоничното желание стана неудържимо.

Спотаената в скривалището съгледвачка погледна към урвата, за да види дали някой не се изкачва към върха, после погледна към Кейт, за да се увери, че тя е още обърната към долината. Сега еврейката изскочи безшумно от храстите и излезе на скалата.

Тихо, като дебнеща тигрица, която доближава до лова, Джудит се придвижи по площадката към мястото, където се намираше невинната жертва, напълно неподозираща надвисналата над главата й опасност.

Нямаше ли глас, който да предупреди девойката?

Имаше. Обади се един глас — гласът на Смиджи!

— Ехоо, миила Кейт! Какво диирите на канараата? Боже, каква гооненица му удаарих подир вас. Дууша не ми остаана, ай, ай!

Ревнивката чу подвикването и като измамена тигрица понечи да се прибере в скривалището си, но Кейт се обърна и я накара да се закове на място. С мълниеносна скорост съгледвачката промени страшната си поза и когато креолката отправи взор към нея, видя я да стои с небрежно отпуснати надолу ръце в положението на човек, който току-що се е добрал до скалата.

Девойката изгледа съперницата си с почуда, примесена с известна тревога, понеже забеляза зловещия пламък, който искреше в очите на разочарованата и възпрепятствувана убийца.

Преди двете жени да успеят да разменят слово, Смиджиевият зов отново долетя отдолу.

— Миило създаание, Кейт, етоо ме! Ей сегиичка ще бъда гооре!

Посоката, от която идваше викът, се менеше. Ясно беше, че контето вече обхожда канарата, за да излезе отзад на стръмнината.

— Прося най-горещо извинение — рече еврейката с пресилена учтивост и предизвикателен поглед. — За втори път ви се натрапвам на това чаровно място. Уверявам ви, че съвсем случайно попаднах тук и за да ви докажа, че не желая да ви преча, начаса ще се оттегля.

С тези думи дъщерята на Джейкъб Джесурън си тръгна и се изгуби от площадката, преди Кейт да успее да изрази било смайване, било негодувание.

— Госпооди — изфъфли запъхтян франтът, когато достигна върха. — Като че имахте друужка? Положително! Някой изскочи от урвата — една даама в костююм за езда.

Госпожица Джесурън беше тук.

— Ай, госпоожица Джесурън! Краййно забележително създаание. Щяла да се жеени за ооня… за вашия братовчед, разпраавят. Бога ми, ще бъде прекрасна съпрууга за ооня прйяятел, щом тя не придииря много… Ха-ха! Какво ще каажете, Кейт?

— Нямам мнение по въпроса, г. Смиджи. Моля да се прибираме.

Контето навярно забеляза, без да може да си обясни причината, че гласът на годеницата му звучи уморено.

— Ай, мноого добре. Гоотов съм да се въърнем. Но, драга ми Кейт, що за дяявол момииче сте, повярвайте ми. Искаате да ми изиграаете лоша шега като годеницата от преданието. Ай, ай! Много забаавно! Както и да ее! Имаате повече щастие от оноова злочесто същество. Видяях беелия ви ешарп между зелените дъървета и той ми покааза мяястото, дето се криеете. Ай, ай.

Смиджи и не подозираше колко много неговата годеница бе застрашена от съдба, близка до участта на хвърлилата се в пропастта изоставена годеница от народното сказание. А Кейт и не предполагаше, че дължи живота си на контето.

Синтия не закъсня да се отзове на поканата на евреина, който имаше влияние върху нея. Това влияние не беше така мощно, както обаянието на магьосника; то не беше и така тайнствено, защото се дължеше на парите. Мулатката обичаше парите, както повечето от хората. Парите са източник на наслади, а робинята имаше слабост към развлеченията.

Синтия намери много скоро повод да прескочи до чифлика — още повече че господарят отсъствуваше. Но дори и да си бе в къщи, тя лесно щеше да съчини някакво оправдание или по-скоро щеше да се измъкне, без каквото и да е извинение.

В дните, които описваме, робството в Западна Индия, и по-специално на остров Ямайка, бе изменило своя характер. Гласът на Уилбърфоурс и на Кларксън бе проникнал до най-отдалечените кътчета на острова и робите от плантациите се вслушваха вече в шепота, който им обещаваше близко освобождение. Търговията с роби бе забранена и се очакваше, че скоро ще бъде премахнато и робството.

Надеждата за спасение вдъхваше смелост на черните роби и угодническото подчиняване на прищевките на господаря и бича на надзирателя, познато в миналото, почваше да изчезва. Нерядко робите се „самоотлъчваха“ с дни и се връщаха, без да се страхуват от наказания. Понякога направо бягаха завинаги. Метежите по плантациите се бяха превърнали в обичайно явление и често завършваха с пожарища и кървави сблъсквания. Не една банда бегълци се укриваше из непристъпните планински дебри, където — въпреки усилията на властта и създадената охрана, поверена на някогашните избягали роби, превърнали се по-късно в марони, които изпълняваха сега малко нехайно задълженията си — бегълците се бореха отчаяно за независимостта си и поддържаха съществуването си чрез дребни кражби или по-едри грабежи. С новите бегълци се повтаряше историята на първоначалните марони, докато по отношение на самите марони белите бяха приложили мъдрото, но безнравствено правило: „Остави крадеца да лови крадците“ — и им бяха възложили да преследват и да ловят избягалите роби.

При подобни условия на робство дръзката Синтия не бе жената, която би се срамувала да поиска разрешение за излизане или би се страхувала да се измъкне без позволение. Затова почти веднага след връщането на Синия Дик тя се яви в чифлика.

Сведенията, които донесе, макар и да не обясняваха къде се намира изчезналият книговодител и на какво се дължи отсъствието му, бяха твърде интересни за евреина, тъй като му разкриха подробности, които го изпълниха със задоволство.