двойното послание? Най-напред да се поиска среща, сетне да се уточни мястото й. Ето кое обясняваше двойните отпечатъци на стъпките в двете противоположни посоки.

Но къде бяха решили да се срещнат тайно?

Внезапна тревога завладя съгледвачката. Ако тя ги изгуби от очи, те ще се наслаждават на срещата си спокойно, без свидетели. Това не биваше да се допуска в никакъв случай. Джудитиният дух, възбуден до крайния предел на ревността, не се плашеше от последствията. Какъвто и обрат да вземеха нещата, тя трябваше да смути срещата им.

Единствената възможност да ги проследи бе да не изпуска от поглед Кейт Воуан. Може би Хърбърт е вече там и я очаква? Той положително е там. Влюбеният винаги пръв се явява на определеното място.

Ръководена от това съображение, еврейката се върна на другия край на площадката и се завзира в планинския склон.

Тя откри, каквото диреше — снежнобялата забрадка на девойката изпъкваше сред тъмнозелената шума. Бялата точка ту се скриваше, когато Кейт минаваше под високите дървета, ту изскачаше, когато момичето излезеше на завоите на лъкатуши ата пътека.

От върха на чуката погледът обхващаше почти цялата просека, защото макар и рядко използуван, на времето пътят бе прокаран в гората с брадва и отгоре личеше сред дърветата като тясна, но забележима ивица.

С просто око или с далекоглед Джудит проследи движенията на кърпата до точката, където почваше стената на канарата. Там пътеката свиваше, за да излезе на задната й страна. Еврейката многократно оглежда пътя пред младата креолка с надежда, че ще зърне мъжки образ — Хърбърт Воуан, естествено.

Мернеше ли се нещо между дърветата — литнеше ли от някой клон птичка, подплашена от стъпките на милата девойка, сърцето на ревнивата съгледвачка се свиваше от болка. Ако и да бе сигурна в предположението си, Джудит се плашеше от началната гледка на тайната среща. Да ги види как ще се приближат един до друг, как ще се хвърлят в обятията си, как устните им ще се слеят в целувка на взаимна обич — би било непоносима агония!

Когато еврейката си представи цялата картина, гордият и дух потръпна, смали се и се снижи, напетата й женствена снага се разлюля като немощна тръстика.

До урвата Кейт се изкачи с бързи стъпки, сякаш се носеше на птичи криле, без да подозира, че движенията й са следени от съперница, най-ненавистна измежду всички.

Девойката измина многобройните завои и стигна на двайсетина разкрача от подножието на скалата, където пътеката обикаляше зад канарата. Креолката знаеше пътя и без да спира, продължи, докато се озова до една гънка, където почваше стръмнината.

Дотук Джудит бе следила непрекъснато пътничката. Кейтиното намерение да изкачи Дяволската канара, защото явно тя тръгна в това направление, изненада съгледвачката. Ала като размисли, Джудит бързо превъзмогна смайването си. Влюбените бяха избрали за своята среща върха на чуката — едно място вече осветено от предишна любовна сцена.

Когато младата креолка мина зад канарата, за да се покатери на нея, еврейката не се застоя на площадката. Ако останеше, двете съперници щяха да се срещнат неизбежно. Джудит не се плашеше от сблъскване, колкото и неприятно, колкото и ненавременно да бе то, но тя науми друго.

Тя изостави мястото не от някакво чувство на деликатност. Напротив, действията, които последваха, издадоха съвършено различна подбуда.

Точно там, където урвата извеждаше на терасата, се откриваше от едната страна надлъжна пукнатина. Нейното дъно бе само на няколко фута под равнището на върха и бе покрито с гъста растителност от вечнозелени храсти, които достигаха до самата площадка и изпълваха изцяло отвора със свежата си зеленина.

Със своя проницателен поглед Джудит Джесурън веднага забеляза удобното скривалище. Ако тя се свиеше в шумака, можеше да наблюдава, без да бъде видяна. Затулена зад гъстите храсти, тя щеше да присъствува на сцената, която навярно щеше да разкъса сърцето и, ала тя вече не се боеше от последствията.

Тя издебна сгоден момент, когато Кейт бе свела очи надолу, и прилази до страничната пропаст, където се потули зад завесата от листа. Спотаена в скривалището си, еврейката зачака съперницата й да се изкачи.

Хаосът на вълненията отне на съгледвачката способността да разсъждава спокойно. Подозрението относно Хърбъртовото вероломство — понеже не можеше да се отрече, че младежът бе проявил към своята господарка внимание или най-малко бе допуснал тя да приеме държанието му за нежност, съмнението в неговата невярност се превърна в увереност. Джудит не можеше да греши в предположението, че двамата братовчеди са си уговорили среща, такова поне беше убеждението на заслепената влюбена.

И ето, Кейт пристигаше сега на свиждането, а подир нея можеше да се очаква и Хърбърт. Чудно, че той не бе дошъл пръв. Ала това нямаше никакво значение. Момъкът не можеше да бъде далече и без съмнение щеше да се яви навреме, дори щеше да превари любимата си, докато тя смогне да се покатери на върха на скалата.

Такъв бе ходът на мислите на ревнивата съперница.

Тя се вслушваше, за да чуе дали младият англичанин не се обажда отдолу.

Тя поглеждаше уморено към пропастта, където предполагаше, че ще зърне момъка да бърза по стъпките на своята братовчедка и да се упреква, че е закъснял за любовната среща.

Джудит още нямаше определен план на действие и разчиташе, че обстоятелствата ще й подскажат какво да предприеме.

Едно нещо само бе решила определено: преди тя самата да се покаже, да остави влюбените да се срещнат на канарата.

Съгледвачката реши да потиска, докато може, жаждата си за мъст. Трябваше да види как двамата ще се срещнат, да присъствува на взаимните им нежности, да се увери в Хърбъртовата измяна и едва когато му дойдеше времето, да изскочи и да изкаже своите упреци.

Подобен план бе нахвърлила еврейката в ума си, ала всичко бе съвсем неясно и зависещо от случайността.

Неподозираща близостта на отмъстителната си съперница, младата креолка изкачи урвата и мина покрай Джудитиното скривалище. Без да знае, че е наблюдавана, тя стъпи на скалата, прекоси площадката и спря близо до противоположния край точно на мястото, където бе застанала по време на затъмнението и където се бе родил свидният спомен.

Девойката развърза лекия възел, с който се крепеше забрадката й под брадичката, хвана кърпата с две ръце, сякаш за да предпази очите си от слънцето, и впери взор в долината — не където бе разположена бащината й къща, а към долината, в която живееше все още обичният сродник. Както преди, погледът и бе прикован в чифлика — тази мрачна грамада, която въпреки тъмните сенки, които я обкръжаваха, й се струваше най-светлата на земята. Слънчевият блясък не можеше да се сравнява със сиянието на Хърбъртовата любов. Какво не би дала Кейт да можеше да живее в този зрак? Защо тя не бе щастливката, върху която да заструят лъчите на тази светлина?

— Как бих желала — прошепна младото момиче — да го зърна още веднъж преди часа, когато не ще имам повече право да го диря, защото тогава дори мисълта за среща би съставлявала престъпление. Ако успея да го срещна и поговоря с него, мисля, че ще трябва да му разкажа всичко. Макар и да не ме обича, ще ме съжали — уверена съм. Струва ми се, че болката ми ще се облекчи, ако и да не се излекува. Ах, защо точно на това място ме погледна той? За какво бе тоя взор, който никога не ще забравя? Виждам като тогава очите му, впити в моите, и нещо преминава помежду ни — една искра, която прониква до безмерните глъбини на душата. Ах, Хърбърт, защо ме погледнахте така? Ако не беше вашият взор, щях негли да се примиря. Ала сега — никога. Ах, Хърбърт! Хърбърт!

В своята горест младата креолка произнесе последните думи високо.

Джудит Джесурън дочу само името, но неговото въздействие бе страхотно, сякаш отровна стрела