произход и социалното неравенство, които кустосът не можа да скрие, угнетиха напълно квинтеронката.

Тя не можа да се въздържи да не се запита дали Хърбъртовата студенина не се дължи на тези обществени различия. Нима бе възможно братовчед й да я избягва заради тези предразсъдъци? И той ли се срамува от нейната смесена кръв? Младата креолка поставя многократно горните въпроси, без да може да реши какъв отговор — положителен или отрицателен — Трябва да им даде.

И за какво тръгна тя сега? Да възкреси в душата си спомена от един честит миг, да стегне още по- безнадеждно около сърцето си клупа, който застрашаваше да го удуши, да доразруши щастието на целия си живот. Уви, то бе безвъзвратно отлетяло. Сега вече нищо не я плашеше, никаква опасност не я стряскаше.

По лъкатушната пътека, която тя изкачваше с нехайна стъпка и смел поглед, моминската лъчезарна фигура блестеше като метеор сред тъмнозеления листак на гората.

Урвата откъм задната страна на Дяволската канара, единственият път, през който можеше да се достигне до върха, макар и лека за изкачване от пешеходци, не бе достъпна за конници. Щом достигна до основата на скалата, ревнивата ездачка слезе от коня, завърза повода му за клона на едно дърво, свали от токовете си малките шпори и продължи пеш. Когато стигна на върха, тя се настани близо до края на площадката в положение, позволяващо й да обхване с поглед изцяло господарския дом, парка и околността на Гостоприемната планина. Доволна от заетата позиция, Джудит почна начаса своето разузнаване. В началото тя не си послужи с далекогледа. Всяка човешка фигура, която се движеше около къщата, се виждаше с просто око. Щеше да има достатъчно сгода, за да прибегне и до увеличителните лещи, стига да станеше нужда да се уточняват подробностите.

Известно време, след като еврейката зае наблюдателното си място, близо до жилището и около него не се мярна никой. Пълен покой цареше навред. Един питомен петнист елен подскачаше по полянките, няколко пауна се перчеха из лехите на парка и червените им огърлици святкаха на слънцето. Никакви други живи същества не се виждаха около къщата.

По-нататък из полетата се забелязваха да работят тумби негри и изглежда някакъв бял надзирател между тях. Те не представляваха интерес за наблюдателката, която ги отмина и се върна на ограденото пространство около жилището с надежда да открие нещо: човек, движение или картина, които да помогнат да се разгадае тазсутрешната загадка.

В това отношение еврейката не остана разочарована. Показаха се лица, разкриха се подробности, разгърнаха се картини. Те не донесоха развръзката, която тя диреше от високата наблюдателница, ала успокоиха до известна мяра ревнивите мисли, които я разяждаха.

Най-напред Джудит забеляза да излизат от дома и да сядат между статуите един мъж и една жена. При вида им наблюдателката изпита болезнен трепет, който не престана, докато далекогледът не й разкри сламеноруси коси и бакембарди, сочещи, че кавалерът е Смиджи. Откритието изпълни с особено задоволство еврейката, а ревнивият й дух се успокои още повече, когато тя през далекогледа видя унилия израз на Кейт Воуан.

— Отлично — прошепна в захлас съгледвачката. — Тази посърналост говори много. Тя не се е виждала с него. Положително не, инак не би изглеждала така подтисната.

В този миг към седналата между статуите двойка се приближи някакъв човек. Бе мъж в тъмни дрехи. Хърбърт Воуан носеше също тъмно облекло. С нов пристъп на болка Джудит поднесе далекогледа към окото си.

— Ах, не е той. Невзрачна физиономия — трябва да е прислужник. Много вероятно лакеят, за когото чух да се говори. Може би носи някаква вест. Да, ей ги, тръгват. Не. Тръгва, само господарят. Тя остава. Твърде странно, че я напуска. Толкова по-зле за доброто ви възпитание, господин Смит-джей58!

Произнасяйки името, прелестната съгледвачка избухна в подигравателен смях. Тя свали далекогледа от окото си, доволна от видяното. Из дворовете на Гостоприемната планина нямаше и следа от присъствието на младия англичанин, нито нещо издаваше, че той се е срещал с братовчедка си. В подобен случай всичко щеше да завърши, както го желаеше еврейката, тъй като изразът, който можеше да се наблюдава в Кейтиното лице, сочеше всичко друго, но не и сдобряване с Хърбърт. Щастлива, че младата креолка е така нерадостна, ревнивата съперница прилепи око към далекогледа.

— Я! — възкликна тя. — Какво прави тая робиня пред статуята? Сякаш й говори нещо. Интересна беседа, не се съмнявам. Ха-ха! Може би й се кланя. Ха-ха! Тя е не по-малко вкаменена от самия мрамор. Въплътено търпение, което се усмихва… ха-ха!

— А сега — продължи развеселената наблюдателка, без да сваля далекогледа от окото си — тя сне поглед от статуята. Насочи го насам, бога ми! Тя не може да ме зърне. С просто око е невъзможно. А и от ръба на канарата се подава само главата и шапката ми. Тя не е в състояние да ги различи. Колко втренчено гледа насам. По лицето й играе усмивка. Или нещо подобно. Човек може да си въобрази, че си припомня прекрасното зрелище тук горе: интересната картина — Смиджи на колене. Ха-ха!

— Ай, какво я прихвана? — запита се Джудит и престана да се смее, когато видя как девойката сложи на главата си забрадката и зави към задната част на къщата. — Какво означават тия действия? Изглежда, че се кани да отива нейде. Сама? Да, сама, сякаш преднамерено. Я гледай! Тя мина покрай къщата крадешком и погледна към нея, като че се бои да не излезе някой и да й попречи. Прекоси градината. Излезе през вратичката на оградата. Охо, почна да изкачва планината!

При тези думи Джудит пристъпи крачка Напред, за да може да вижда по-добре. Далекогледът заигра на окото й, а тя цяла се разтресе от възбуда.

— Изкачва планината! — промълви съгледвачката. — Да, изкачва планината! Защо? Да не би да има среща с Хърбърт Воуан?

От устата на еврейката се изтръгна сподавен вик. Далекогледът натежа, готов да се изплъзне от пръстите й.

Виждали ли сте как безпомощно пада на земята горда птица, чието крило е прострелял съдбоносен куршум?

Така сърцето на Джудит Джесурън се свлече в пепелта от високомерното самочувствие, с което само преди миг бе изпълнено.

Когато еврейката зърна Кейт Воуан да изкачва планинската пътека, увереността й изчезна, задоволството й се изпари.

Каква друга работа, ако не уговорена среща, имаше младата креолка в планината? И с кого, ако не с тайнствено изгубилия се момък?

Скритото тръгване на Кейт, избраният час, когато Смиджи не препречваше пътя и, бързата походка и погледите назад, когато тя се промъкна през парка — всичко показваше, че се страхува да не бъде забелязана и проследена.

Защо ще се страхува, ако отива по някаква редна работа? Господин Смиджи нямаше права на баща, нито на съпруг. Защо тя трябва да прикрива намеренията си от него, ако те Наистина не бяха тайни и целещи точно предположената от ревнивата съгледвачка среща с Хърбърт Воуан?

Джудит бе така уверена в истинността на своята догадка, че веднага, щом видя младата креолка да крачи по стръмната пътека, притича до противоположния край на площадката, където очакваше да забележи другия партньор на свиждането.

Тя не откри никого, но това не успокои възбудата, която сега обхвана всеки неин нерв. Че момъкът не се вижда, не означаваше нищо. Кой знае дали в тоя миг той не е съвсем наблизо, ала го закрива зеленият губер на застлалата планинския склон гора.

Къде възнамеряваха двамата да се срещнат? На кое място си бяха определили среща?

Джудит не се съмняваше, че има преднамереност — ревността правеше всички въпроси излишни. Еврейката бе убедена, че всичко е било уговорено отзарана. Какво друго можеше да бъде значението на