точно тогава.

Заповедта на началника, придружена от нетърпеливото му движение, застави Куокоу да предаде съобщението по-бързо, отколкото му се щеше.

— Срещам, капитан Кюбина — изду той бузи пред важността на вестта и очите му зашариха нервно, — сетне срещам не човек, а бродник.

— Бродник! — пригласи маронът недоверчиво.

— Да, дух, кълна се в име на велики Акомпонг. Същи, кого аз виждам по-рано. Призрак на Чакра.

Главатарят на мароните трепна, което лейтенантът отдаде на смайване от новината.

Кюбина не пожела да го разочарова относно причината на възбудата си.

— Къде? — запита той бързо. — Къде срещна привидението?

— Точно не срещам него — отвърна Куокоу. — Аз само виждам него на път пред мене на сто ярда горе- долу. Аз достатъчно наблизо да виждам, че то призрак на Чакра, точно такъв, какъвто виждам него минал път горе при Душата на призраци. Стари злодей няма мира в гроба. Той сега ще скита из гори.

— На какво разстояние бе той от мястото, където срещна г. Воуан?

— Не много. Горе-долу четвърт миля. Щом бродник вижда мене, той скрива в храсти и аз не виждам вече него. Тъкмо съмва и петли пропяват. Аз чувам те да пеят в плантация на стари Джобсън, която наблизо. Това прави пътник да скрива в река.

— Не можем да чакаме повече англичанина, трябва да тръгваме.

Кюбина направи движение, за да изпълни намерението си.

— Чакай, капитан Кюбина — обади се Куокоу, прекъсвайки го с движение, което показваше, че има още нещо да му съобщава. — Ти не чуваш всичко. Аз срещам и други.

— И други?

— Да, все така чудни хора. На две мили по-далече, кога аз отминавам място, къде виждам призрак на стари магьосник, аз срещам… Кого мислиш срещам?

— Кого? — запита Кюбина, мъчейки се да налучка отговора.

— От същи дяволски род. Точно дружина на бродник — онез гадни испанци от Еврейски чифлик.

— Ах, maldito! — извика капитанът на мароните разтревожено и същевременно направи движение, сочещо, че, едра сега нещо му става ясно. — Испанците, казваш! Й те подир него! Бързо, Куокоу, свали товара си! Скрий го в храстите. Къде да е. Няма миг за губене. Разбирам низа от среши, които си имал из пътя си. За щастие нося пушката си, а и твоята е с тебе. Може да ни потрябват, преди да се мръкне. Свали товара си и тръгвай подире ми!

— Почакайте. Вземете и мене — обади се нечий глас от края на поляната. — И аз имам пушка.

В същия миг от шубраците изскочи младият англичанин с пушка на рамо и се запъти към памуковото дърво.

— Изглежда, че много бързате, капитан Кюбина — каза Хърбърт, приближавайки се бързо. — Мога ли да запитам какво се е случило? Нещо тревожно, нали?

— Тревожно, господин Воуан. Много тревожно дори. Но няма защо да стоим тук да разговаряме. Трябва незабавно да тръгнем за Савана.

— Какво! Искате да дойда в Савана? Готов съм да ви придружа във всяко разумно приключение, ала не разполагам напълно с времето си. Трябва да зная какво ни налага да ходим там.

— Какво ли! Вашият чичо, кустосът, е в опасност, господин Воуан.

— А — възкликна момъкът с разочарован глас. — Не е много убедително за мене. Него ли имахте предвид, когато ми казахте, че ония, за които трябва да милея, са застрашени?

— Да — отвърна Кюбина.

— Капитан Кюбина — рече Хърбърт е нескриван тон на безразличие, — този мой чичо твърде малко заслужава да му се притичвам на помощ.

— Но животът му е в опасност — настоя маронът, като прекъсна Хърбъртовите обяснения.

— Така ли — изненада се племенникът. — Щом животът му е застрашен, тогава…

— Да — прекъсна го отново маронът, — и други могат също да бъдат застрашени от същия враг, който е навярно и ваш неприятел, господин Воуан. Кой знае дали не са заплашени и онези, за които бихте могли да милеете повече.

— Нима имате някаква лоша вест? Моля ви се, кажете ми я веднага.

— Сега не, господин Воуан, сега не. Нямаме минутка за губене в приказки. Трябва да тръгнем начаса. Ще ви разкажа всичко по пътя.

— Прието — съгласи се Хърбърт. — Щом е въпрос на живот и смърт, ще дойда с вас чак до Савана. Днес няма да водя никакви книги, господин Джесурън, а Джудит… (момъкът не произнесе гласно името на господарката си) може да мине и без мене, когато става дума да се спаси един човешки живот. Да, идвам с вас, капитан Кюбина.

— Vamos!56 — подкани маронът и тръгна бързо. — По липса на коне ще трябва да впрегнем здраво нозете си. Тия престъпни негодници доста са ни преварили.

При тези думи Кюбина улови пътеката, която криволичеше нагоре по хълма. По средата тръпна Хърбърт, а на опашката закрачи Куокоу, необременяван повече от товара си.

Пътят, който капитанът хвана, изглеждаше, че води за Гостоприемната планина.

— Да не би да отиваме там? — запита Хърбърт многозначително и спря с молба за отговор от страна на водача.

Племенникът съобрази, че едно посещение в чичовия му дом ще го постави в неприятно и затруднено положение.

— Не — обясни маронът. — Там не се нуждаят вече от нашата помощ, защото кустосът е отдавна на път. А и господарският дом е на половин миля от пътя ни. Излишно губене на време, което за нас сега е най-ценното. От тази пътека ще се прехвърлим на друга, която пресича през планината покрай Дяволската канара. Оттук е най-късия път, за да се излезе на пътя за Савана. Vamos!

Маронът отново се разбърза и Хърбърт с успокоен дух тръгна безмълвно подире му.

Досега младият англичанин не бе получил, нито поискал обяснения върху целта на предприетия поход. Тревожното подканване, че онези, за които би трябвало да милее, са в опасност, бе достатъчно за него да се отзове.

Не след дълго той реши обаче, че трябва да знае каква е тази опасност, върху кого точно е надвиснала и какви мерки предстои да вземат, за да я отстранят.

Подобни въпроси той постави на водача си по пътя.

Кюбина набързо му разказа по-голямата част, току-речи, всичко от онова, което знаеше — по-особено за опасността, която тегнеше над кустоса. Той разправи как се е спуснал в Дупката на призраците, как бе подслушал разговора на съзаклятниците и макар и да не знаеше подбудите, изказа предположение, че заговорът цели убийството на господаря на Гостоприемната планина.

Излишно е да се поменава, че разкритията поразиха Хърбърт.

Той навярно щеше да бъде много по-смаян, ако злодеянията, които току-що узна, не се явяваха продължение от поредица съмнителни обстоятелства. Той се бе натъкнал на тях напоследък и напразно се мъчеше да си ги обясни.

От този момент той намисли да не се връща повече под покрива на Джейкъб Джесурън. Невъзможно бе да приеме за в бъдеще гостоприемството на един престъпник, на един предумишлен убиец. Момъкът начаса реши да се откаже от своята приятна работа и независимо, че напускането му щеше да предизвика скандал, той никога вече не можеше да направи свой дом Щастливата долина. Дори примамките на красивата Джудит не бяха достатъчно силни, за да го привлекат обратно.

Кюбина изслуша Хърбъртовите изявления с нескривано задоволство. При това той не бе съобщил на приятеля си много други тайни, които бяха достигнали до него и някои от които бяха извънредно важни за младия англичанин. Той ги запази, за да му ги разкрие при по-удобен случай, когато двамата нямаше да бъдат така притеснени.

Узнал истинската опасност, която застрашаваше чичо му, Хърбърт Воуан сякаш забрави всичко