което поражда неподправената красота, подсилена от девическата свенливост.

Макар да не бе тънък наблюдател, Лофтъс Воуан забеляза все пак въздействието от първата среща. Но колко време можеше да гори едно чисто чувство в сърцето на предвзетото конте и колко време щеше да вирее цветето на чистата страст в тази неплодородна почва, можеше да определи само един по-дълбок психолог от кустоса.

Плантаторът се засмя под мустак, когато се увери в своята сполука. Нямаше никакво съмнение, че Смиджи налапа въдицата.

Ако пресметливият баща беше еднакво загрижен да съзре взаимност от първото прекрасно впечатление и у дъщеря си, той трябваше да изпита разочарование. Тя не само че не прояви никакво възхищение от госта, но в нея се породи неприятно чувство на отвращение или, да се изразим с по-умерени думи, на безразличие.

Най-лош признак от всички — най-неблагоприятно знамение за очакванията на господаря на Монтагювия замък — беше фактът, че от момента, в който госпожица Воуан седна на масата, тя се развесели и разсмя. Гостът изглеждаше доволен от нейната приветлива любезност. О, драги Смиджи, нима никога не сте стъпвали зад театралните кулиси или в актьорската пушалня? Вашите изводи са погрешни. Ако знаехте онова, което съм научил аз, вие бихте предпочели вашата дама да изглежда намусена.

Но нека кажем истината: лондончанинът направи много несполучлив „дебют“. Една несръчност го провали при церемонията на представянето — точно в критичния момент, когато погледът е устремен и слухът напрегнат във взаимно разузнаване. Господин Воуан сгреши много, като реши запознанството да стане в големия хол, където подът беше по-хлъзгав от лед. Ако франтът беше на кънки, той можеше да блесне с умението си, защото не една зима го виждаха на пързалката да прави осморки. Ала както беше облечен сега, лачените му чепици се плъзгаха по лъснатия под на ямайската столова и когато той се опита да направи един от най-изящните си поклони, се тръшна като „чувал с картофи“ в краката на оная, която именно желаеше да покори. С това произшествие той загуби всичко — всякакви изглади да завоюва сърцето на Кейт Воуан. След това падане не можеха вече да му помогнат ни най-съвършените проява на светска изтънченост, ни най-мъжествените подвизи. Падането представляваше същински преразказ на падането на Хъмпти-Дъмпти7 и възстановяването беше еднакво безнадеждно и невъзможно.

Господин Монтагю Смиджи бе запасен е достатъчно самочувствие, за да не се смути от едно толкова обикновено подхлъзване. Слугата му го изправи мигновено и с едно „Ай-ай!“ и забележката, че подът е „ужаасно хлъъзгав“, франтът се придвижи предпазливо до стола си и седна.

Обедът започна. При все че лондончанинът бе свикнал през целия си живот да се храни добре, той не можа да не изпита известно чувство на изненада от изобилието и пищността на поднесените гозби.

Може би в никоя част на света масата не се огъва под по-голям товар от ястия, както в Западноиндийските острови. В щастливите години на благоденствие за захарните плантатори всеки ямайски обед заслужаваше да се назове гощавка. Супата от водна костенурка не представляваше рядкост и най- разкошните блюда се трупаха на софрата. Даже обикновената всекидневна трапеза може да се счете достойна за Апиций8, а вината — вместо тия досадни отровни близнаци: порто и херес — бяха: южната мадейра, шампанското, бордото и искрящото рейнско вино, всички налети в тумбести бутилки и така изобилни, като че ли са евтина слаба бира.

Отминали славни времена за бялата олигархия на захарните острови, дни на безконечни оргии, преди Уилбърфоурсовият клин9 да беше подкопал черната основа, на която се крепеше охолството и разточителството им!

Лофтъс Воуан приготви за английския си гост обед в добрия старовремски стил. Зад столовете сновеше цяла армия от цветни прислужници, които се плъзгаха безшумно по гладкия под. Непрекъснат поток от слуги сновеше от хола към кухнята и обратно; блюда и подноси, стъкленици с вино в сребърни кофички за охлаждане непрестанно се внасяха и изнасяха.

Млади момичета с различни оттенъци в цвета на кожата, някои почти бели, стояха около масата и разхлаждаха гостите с ветрила от дълги паунови пера, изпълвайки големия хол с изкуствена струя на вълшебна прохлада.

Монтагю Смиджи беше възхитен. Дори в „миилата метропоолия“ той никога не бе се хранил така разкошно.

— Прекраасно, честна дуума! Княжеески обеед!

Лофтъс Воуан, от своя страна, също бе доволен от хода на събитията. Виждаше, че приготовленията му не бяха отишли напразно. Бе постигнал целта си: да направи още отначало добро впечатление на госта си. И доколкото човешката проницателност може да надзърне в бъдещето, всичко се развиваше отлично. Той вече не се съмняваше — а можеше ли и да се съмнява, — че стопанствата на Монтагювия замък и на Гостоприемната планина ще се обединят някой не много далечен ден в едно огромно имение.

Кейт се държеше великолепно, при все че баща й не се безпокоеше от нейното поведение. Никога не бе му дошло на ум да узнае волята и желанието и във връзка с неговите брачни проекти. Като негова дъщеря тя беше длъжна да му се покорява. Може би го спохождаше и мисълта, че тя беше длъжна да му се подчинява в двоен смисъл, защото той беше едновременно неин баща и господар.

Младата креолка във всеки случай не даваше поводи за недоволство с поведението си. Тя се държеше точно както той желаеше: същата усмихната любезност, която направи толкова добро впечатление на новопристигналия гост, подведе и любящия родител.

Ах, Лофтъс Воуан, вие може би знаете как се отглеждат златните захарни тръстики, вие може би сте голям майстор в кристализацията на захарта, но ония признаци, които издават влеченията на моминското сърце, са нещо твърде тънко, за да можете да ги разчетете!

Обедът мина гладко. След вкусните гозби дойде ред на десерта и върху разтребената трапеза се струпа цялото онова щедро изобилие, което могат да поднесат само страните с тропически климат, където почти всеки вид от растителния свят ражда някакъв плод е вълшебна сладост. Само в тропическите области на Новия свят може да се срещне подобно разнообразие — трапеза, на която богинята Помона е изсипала своя златен рог на плодородието.

Покривката бе вдигната от огледално лъскавата маса и отново стъклениците с искрящо вино я обсадиха. В чест на госта плантаторът не жалеше вината си, които бяха до едно от най-рядко качество. Лофтъс Воуан изживяваше най-високата степен на задоволство.

Точно в тоя час на небосклона се зададе буреносен облак. Той беше съвсем малък и още много далечен, но едно наблюдателно око можеше да забележи как неговата сянка падна над веждите на домакина. Ние всъщност си послужихме е един картинен израз, когато поставихме в небесата и нарекохме облак предмета, който стана причина за засенчването. Буквално казано — предметът имаше получовешка и полуконска фигура, която се движеше по земята; тя се показа недалече от долния край на дългата алея и почна да приближава към господарската къща.

Когато Лофтъс Воуан зърна видението, то още беше далече и все пак не толкова далече, та да не може с просто ако да се различи, че това е човек ма кон.

Тази поява предизвика мигновено въздействие върху плантатора. Челото му се помрачи и той почна да се върти на стола, като хвърляше чести неспокойни погледи към кентавровата фигура, която наедряваше, колкото повече приближаваше.

Привидно загадъчната промяна в държането на г. Воуан можеше да се обясни лесно. Той позна приближаващия се ездач или по-скоро понито. Плантаторът знаеше, че конникът е племенникът му, защото управителят го беше вече уведомил за пристигането на Хърбърт Воуан с „Морска нимфа“.

Известно време безпокойствието у домакина на масата не бе силно изразено. Погледите, които той отправяше навън, бяха бегли и можеха да останат незабелязани от един повърхностен наблюдател. Те наистина се изплъзнаха и на дъщерята, и на госта. Така продължи, докато ездачът спря в началото на отклонението от главната алея и сетне се понесе направо към голямата къща. Тогава вече вниманието й на двамата бе привлечено от странното поведение на г. Воуан. Неговата нервност и безпокойство не можеше да не ги изненада и госпожица Воуан възкликна от недоумение, а контето неволно извика: Гоооподи! — и