няколко елени, една мечка и дори няколко отровни змии.

Стив наблюдаваше жертвоготовното момиче, което не жалеше сили, за да помогне на приятелката си. Няколко пъти бе отишъл на лов вместо Джеймс и човекът му беше много благодарен за прясното месо, което редовно пристигаше на трапезата на семейството му. Въпреки безпокойството си, че Ана може да е замесена в криминални деяния, веднъж Стив се приближи до нея, след като я видя, че приключва с прането. Молеше се вътре в себе си: „Моля те, не ми признавай никакви ужасни прегрешения, докато търся улики!“

— Беше доста заета в последно време, Ана. Обзалагам се, че си изтощена и измъчена. Джеймс ми каза, че жена му вече е по-добре, така че повече няма да има нужда да поемаш двойни дежурства. Сигурен съм, че би искала да си починеш.

— И ти им помогна много, Стив. Само не казвай: „Това е част от работата ми“. Приеми благодарността и комплиментите, когато си ги заслужил.

— Да, мадам — изръмжа гърлено той и се засмя. — Добре ли си, Ана?

— Разбира се. Защо да не съм добре? — тя го погледна и се усмихна, макар въпросът му да бе прозвучал сериозно и загрижено.

— Вършила ли си някога нещо, което не е правилно или за което по-късно си разбрала, че не е трябвало да вършиш — нещо, за което съжаляваш и би искала да промениш?

Джини изненадано го изгледа, опитвайки се да разгадае изражението на лицето му. Онази нощ ли имаше предвид той? Да не би да търсеше начин да я отблъсне?

— За нищо такова не се сещам в момента. А ти вършил ли си?

Стив забеляза, че тя беше напрегната, а усмивката й посърна.

— Предполагам, че отговорът зависи от това кой би оценявал различните ситуации. Хората имат различна мярка за това какво е зло и какво добро. Дори християните не зачитат десетте Божи заповеди винаги. Нали се казва „Не убивай“, „Не кради“, а Севера и Юга го правят един срещу друг, белите и черните също постъпват така, както и белите и индианците из Запада. Някой мислят, че щом вземаш от врага си, това не е кражба. Последователи на различни секти твърдят, че е грях да работиш или да се забавляваш в събота, но не спират да говорят за омраза, отмъщение и убийства. Къде може да се прекара линията между доброто и злото? Животът може да бъде отвратителен, когато много хора се заемат да създават Неприятности.

За да покаже, че е разбрала мисълта му, тя попита:

— Като Клана и другите тайни групи ли?

— Не бих могъл да отговоря на този въпрос? А ти какво мислиш?

Джини реши, че той се опитва да говори за всичко друго, стига да не се отваря дума за чувствата им един към друг. „Добре, нека бъде така засега.“ Стигаше й, че са заедно.

— Предполагам, че за Клана може да се кажат както хубави, така и лоши неща.

„Но защо говори само за Клана?“

— А ти би ли станала една от тях?

— Аз? Не, освен ако имам основателна причина да го направя.

— Много хора вярват, че имат подобна причина. Клана се разраства и разширява влиянието си.

Джини го погледна втренчено:

— Това безпокои ли те, Стив? Мислиш ли, че те биха могли да ни създадат неприятности по пътя?

— Надявам се, че това няма да се случи.

— Наистина, защо биха опитали? В крайна сметка ние сме южняци, които бягат от янките.

— Ана, по време на война умират невинни, а Клана е обявил война срещу завоевателите.

— Нещо не ми се вярва, че южняци биха атакували лоялни южняци.

— А вярва ли ти се, че преминалите на страната на янките са предатели и може да понесат възмездие от страна на Клана?

Знаеше ли той коя е тя? Кой е истинският й баща? Дали не бе тръгнал след Вирджиния и Матю Марстън, за да…? Не, това не бе възможно. Врагът на баща й не би могъл да знае, че тя ще пътува с този керван… не би могъл дори да разбере, че се бе върнала в Америка! А и той със сигурност не би могъл да бъде таен член на Клана, който преследва „страхливци и предатели“, за да понесат те заслужено отмъщение!

— Разбира се, че не са предатели. Но защо ми говориш за тях?

Стив забеляза промяната в гласа и изражението на лицето й, сякаш въпросът му беше посял смут и страх в мислите й. Странно…

— Примерът ми хрумна, докато се чудех за какво да говоря, само и само да не мисля за теб — и той многозначително се усмихна.

Джини се отпусна, но не беше напълно уверена, че той казва истината.

— А, да, сега се сещам, че ти не обичаш нещо да те разсейва. А това определено значи, че точно аз не бих желала да ти служа за отвличане на вниманието.

— Но ти правиш точно това! И то как само го правиш!

— Съжалявам. Как бих могла да изкупя невинната си грешка?

Стив прекара поглед по копринената й коса и гладката кожа. Как искаше да я погали.

— Бъди търпелива и прояви малко разбиране, докато се опитам да науча някои неща.

Желанието в погледа му не остана скрито за Джини и това я стопли вътрешно.

— Да не те дърпам към себе си, но и да не те отблъсквам, така ли?

Ръцете на Стив го сърбяха от желание поне да я докосне.

— Умна си, Ана. Благодаря ти.

— Опитвам се да бъда, Стив. Но обикновено ми е трудно, защото ми липсваш.

— Липсвам ли ти? Че аз се въртя около теб всеки ден. Едва ли бих могъл да бъда по-близо до теб в мислите си.

Искаше й се да го попита: „А в сърцето?“, но каза:

— И с мен е същото.

— В такъв случай или и двамата сме в добра форма, или дълбоко сме загазили.

Джини се засмя и отговори:

— Каза го по доста интересен начин, но аз те разбрах и мисля, че си прав… Е, добре, сега трябва да видя дали Мери не се нуждае от нещо преди лягане. Вече се стъмва.

Стив не го беше забелязал, така го бе погълнал разговора с нея.

— Ще те изпратя до вашия фургон.

— Дали е разумно?

— Може да не е, но ще го направя.

Тя си прибра нещата и се върна в лагера, придружена от любимия човек.

— Сбогом, Стив.

Думата се заби в стомаха му като кинжал.

— Искаш да кажеш „Лека нощ“, нали?

— Всеки път, когато се разделям с теб, за мен това е едно кратко и болезнено сбогуване.

— Някой ден… Лека нощ, Ана.

Джини остана загледана в гърба му, докато се отдалечаваше. „Някой ден няма да има нужда да си казваме «Сбогом»?“