фургоните.
Джини посрещна с възторг дългата почивка, която даде на Стив възможност да вечеря при тях. Той не си тръгна след вечерята, а остана, за да поиграят карти с Чарлз и да побъбрят. Тя дори изпържи късчета консервирани праскови, които поднесе на мъжете за десерт, заедно със силно, ароматно кафе.
Двамата мъже й направиха комплимент усмихнати, а тя разцъфна от щастие и гордост. Остана наблизо, за да гледа Стив. С всеки изминал ден тя го обикваше все по-силно, желаеше го все по-силно и се нуждаеше все по-силно от него. Опияняваше се от приятелството си с него и буквално засияваше под погледа му.
Навлязоха в следващия щат. Мисисипи беше в много отношения подобен на Джорджия и Алабама: борове, дъбове, червена глина, пищна растителност, предимно равнинен терен, разнообразяван нарядко от ниски хълмове, много потоци.
Но на третия ден из това райско място, ги сполетя беда.
Чарлз усети разтърсването, когато колелото пропадна в една дълбока дупка и чу пукота от счупването. Изтегли се настрани от колоната, спря впряга, скочи на земята и разгледа пораженията. Оказа се, че две почти прогнили спици са се счупили. Ясно беше, че трябва да бъдат сменени, защото в противен случай обръчът щеше да поддаде. Извика на последния минаващ покрай тях водач:
— Продължавай, Карл. Ана и аз ще сменим колелото и ще ви настигнем, когато спрете за нощувка. Няма да ни избягате много.
Карл Мърфи кимна и продължи нататък, без да спира, за да им помогне.
Джини също разгледа какво се бе случило.
— Ще се справим. Стив ни е показвал какво трябва да се направи.
Започнаха бързо да разтоварват по-тежките предмети. Изместиха по-леките на другата страна, за да стигнат до резервното колело и крика. Чарлз нагласи крика под оста на колелото и започна да върти ръчката, за да повдигне фургона.
Стив погледна назад и видя, че колата на Ейвъри е отбила от пътя. Каза на Лутър да продължава и му извика, че се връща, за да им помогне. Щяха да спрат след около час. Препусна в галоп и след малко беше при тях. Скочи от коня си.
— Трябваше да ми сигнализирате.
— Страх ме беше, че ако стрелям, ще подплаша екипажите. Имаме пушки — и той ги посочи на земята до тях. — Ана каза, че си й показал какво трябва да се направи в подобна ситуация, затова реших, че ще се оправяме сами, а после ще ви настигнем в лагера.
— Тя е права, но е опасно, когато ти се налага да отделяш цялото си внимание на нещо и нямаш възможност да поставиш часови.
Смениха колелото и натовариха отново фургона. Преди да потеглят, Джини отиде в горичката, за да оправи тоалета си.
Минута по-късно Чарлз и скаутът чуха писък, а след това и гласът й:
— Стив, помогни ми!
— Вземи пушката! Охранявай фургона, а аз ще видя какво се е случило. Стой тук! — нареди Стив, изтегли револверите си и отиде в горичката.
Чарлз се запита дали това не бе някакъв номер отстрана на Джини, за да остане насаме със Стив. Реши да направи както му беше заповядано и да не мърда, освен ако някой не извика за помощ.
Стив тичаше с всичка сила, викайки, че идва на помощ. Видя я бавно да отстъпва от поваленото дърво между тях, пребледняла и неотделяща поглед от земята. След малко разбра причината — дървесна гърмяща змия.
— Не се движи, Ана — заповяда той и с облекчение видя, че тя се подчини. После се обърна и извика към Чарлз: — Змия, но не се безпокой. Сега ще се справя.
Чарлз се усмихна и благодари в мислите си на влечугото. Облегна се на фургона и се приготви за дълго и приятно чакане.
Стив мушна един от револверите си обратно в кобура. Застреля змията с другия, след което се наведе, за да отдели тракащите люспи с ножа си, прибра ги в нагръдния си джоб и се приближи към треперещото момиче.
— Добре ли си? — попита той тихо.
Тя го видя да избърсва кръвта по пръстите си в крачола на панталоните.
— Вече съм добре. Щях да я заобиколя, но тя помръдваше наляво или надясно всеки път, когато опитвах. Страх ме беше да не се хвърли след мен.
— Способни са на това понякога, когато бъдат изплашени — той я притегли в ръцете си, за да я утеши, преизпълнен с желание.
Устата му се впи в нейната и тя с готовност отговори. Целувка след целувка и след малко те бяха задъхани, желаещи нещо повече. Но не смееха да се отдадат на страстта си, защото времето беше малко. Целунаха се и се прегърнаха за последен път, после неохотно се разделиха.
— Хей, какво направи ти с мен? — каза той с дрезгав глас.
— И ти какво направи с мен, Стив Кар? — отвърна тя усмихната.
В лагера ги посрещна Мери Уигинс.
— Двамата ще вечеряте с нас — обяви тя. — И това е най-малкото, което бих могла да направя за чудесния начин, по който ти си грижи за мен.
Джини и Чарлз вечеряха с Уигинсови, а Стив се присъедини към семейство Дейвис. Влюбените изобщо не успяха да разговарят същата нощ и размениха само няколко думи през следващите два дни, преди да вдигнат бивака южно от Джексън.
Чарлз предложи да посетят градския хотел за разтуха и Джини с готовност се съгласи, защото Стив смяташе също да отиде там.
Беше десет часа, когато Стив се приближи до вратата й. Беше озадачен от съдържанието на телеграмата, изпратена му от агента в Тексас, в което се казваше, че има затруднения в набавянето на информацията и че окончателният отговор ще го чака след три дни, когато пристигне във Виксбърг. Той знаеше, че постъпва безразсъдно като отива при Джини през нощта.
Тя веднага отговори на тихото почукване, надявайки се, че това е Стив. Видя го и се усмихна:
— Радвам се, че дойде — прошепна тя и го дръпна в стаята.
— Донесох ти подарък, който ще ти служи при самозащита — и той й подаде малък револвер в миниатюрен кобур. Забелязвайки объркването й, той поясни:
— Пристяга се на бедрото или глезена, за да бъде скрит. Винаги е за предпочитане врагът да не знае, че си въоръжен. Носи го всеки ден, Ана. Моля те.
Загрижеността му я трогна.
— Защо не ми покажеш как се окачва? — предложи тя и повдигна нощницата си до коленете.
Погледите им се срещнаха и двамата разбраха какво всъщност искат да си покажат.
ДЕСЕТА ГЛАВА
— Можеш да го сложиш тук — започна той, закопчавайки късия ремък ниско около крака й, — или — продължи той, като разкопча ремъка — ето тук — и с треперещи пръсти скаутът пристегна малкия кобур няколко инча над коляното й. — Роклята ще го скрие, а ти ще имаш лесен достъп до него. — Ръката му остана върху копринената кожа на бедрото й.
Джини изтегли револвера, разгледа го внимателно и го сложи обратно. Остави крака си върху леглото, така че да не се налага той да си маха ръката.
— Колко умно. Благодаря ти, Стив.
Той извади от джоба на жилетката си кутия с малокалибрени патрони и й ги подаде.
— Ето, тези са за него. Ако имаш джоб на дрехите, с които ходиш, добре е да оставиш в него няколко резервни. Купих още една кутия, за да се научиш да стреляш. Искам да съм сигурен, че ще можеш да
