Напрежението достигна максимума си и те стигнаха до връхната точка на оргазма едновременно. Сърцата им пулсираха бясно, а ритъмът им беше лудешки. Разтърсиха ги светкавиците на екстаза. Целувката им продължаваше, оставяйки ги допълнително без дъх и едва след време всеки от тях се отпусна в прегръдката на другия.
Стив прошепна с дрезгав глас в ухото й:
— Това е най-хубавото, което съм изживявал в целия си живот, Ана. Благодаря ти!
Джини беше преизпълнена с любов.
— Ти си добър учител в много области, Стив Кар — отговори тя, съзнавайки, че още е много рано да настоява да получи признание в любов или да иска трайна връзка. — Разбира се, има още много неща, които трябва да науча, ако не ти омръзне моята неопитност, или ако не ти досадя. Но вината е твоя. Ти можеш да побъркаш всеки, любими мой скауте.
Стив се подиря на лакти от двете страни на главата й, внимавайки да не затисне разбърканата й коса, пръсната върху възглавницата.
— Самата ти си едно голямо отвличане на вниманието, Ана. Половината от времето си прекарвам в мисли за теб.
— Само половината? — попита тя игриво с престорено разочарование. — Защото ти си в мислите и чувствата ми през по-голямата част от времето.
— Ако си позволя да мисля за теб повече, отколкото сега, няма да сме в състояние да пропътуваме в безопасност дори десет фута. А по повод „омръзването“ и „досадата“, това никога не би могло да се случи с теб! Ако някога получа повече удоволствие от това, сигурно ще полудея. По-добре е да проявиш малко милост и да я караш малко по-леко, иначе ще те дебна ден и нощ.
— О, нямам нищо против. Би било много забавно.
— Само че не е сега моментът за това, Ана — напомни й той вече със сериозен глас. Искаше да предпази и двамата от изричането на някакви откровения на тази ранна фаза.
— Знам, това важи и за двама ни. След като се устроим по някакъв начин, тогава ще помислим дали все още искаме нещо един от друг. Справедливо ли е така?
— На мен подобно предложение ми допада. И какво толкова има да се устройваш? — попита той, превключвайки с неохота от романтиката към необходимостта на мисията си.
— Трябва да започна нов живот. А ти, потайни мой скауте?
— Потаен? Аз? Какво искаш да кажеш?
Джини също имаше желание да научи нещо ново, но бързо разбра, че опитът ще бъде неуспешен.
— Забелязах как наблюдаваш хората. Ти си много любопитен за скаут. Създаваш впечатлението, че искаш да научиш тайните на всеки.
Стив се засмя.
— Само на тези, които биха могли да ми създадат неприятности в работата.
— Аз бих ли могла да ти създам такива? — пошегува се тя, понеже отговорът му беше прозвучал неубедително.
— Твоите неприятности ми харесват — отвърна й той и леко я захапа за шията.
Джини сложи ръка върху устата си, за да потисне напиращия смях.
— И на мен.
Стив се облегна и се загледа във веселите й очи. Замисли се как така се бе случило, че той бе стигнал до сърцето на тази изискана дама толкова бързо. Изглежда тя бе пожелала това да стане по този начин. Но беше ли той самият всичко онова, което тя искаше в действителност? Как би могъл да бъде сигурен в това? Те бяха толкова различни: тя — аристократка и разглезена южняшка красавица, той — незаконороден скитник на кон.
— Защо ме гледаш така? — попита тя, изпитвайки леко притеснение от настойчивостта в погледа му.
— Как? — прошепна той и докосна с устни връхчето на носа й.
— Сякаш си кръвожаден хищник, който търси слабото ми място, преди да ме атакува.
— Такъв съм. Не си ли го разбрала още? — пошегува се той.
Когато устните и ръцете му се върнаха на благодарното й тяло, Джини изпита обезпокоителното усещане, че той прикрива истинските си мисли. Какво в действителност знаеше тя за този мъж, когото обичаше? Джини изпита лек пристъп на паника. Той би могъл да бъде всеки и всичко. Трябваше ли да му се довери? Щеше ли той да я използва, предаде и захвърли, когато стигнеха Далас? Но как можеше да я люби така нежно, ако не изпитваше истински чувства към нея? Реши, че собственото й чувство за вина е причината, която я навежда на подобни мисли, а може би той се опитва да се справи с уплахата от чувствата си към нея, преди да й каже думите, които тя очакваше. Но скоро, съвсем скоро, тя потъна в забравата на удивителните неща, които той правеше с нея.
На следващия ден групата вдигна бивак преди Джексън, за да могат няколко от пътуващите семейства да поправят фургоните си. Запасите им от зърно бяха попълнени, домакинската задължения бяха приключени и хората тръгнаха да си гостуват.
Джини предпочиташе да остане в хотелската стая със Стив целия ден и цялата нощ, но това, разбира се, бе невъзможно. Няколко мъже от града дойдоха да разговарят с пътниците, да научат новините от Джорджия и да разкажат за ужасяващите подробности, свързани със завладяването от янките на тези земи и страхотните поражения, до които това бе довело.
На Джини й се искаше тези разговори да престанат. Не искаше да мисли какво се бе случило в красивия Грийн Оукс в Джорджия, нейното родно място. Не се изненада, когато някой попита съществува ли ку- клукс-клан в Мисисипи.
Местният жител, който отговори, сподели, че
Джини се вслушваше в тези разговори и беше доволна, че не бе станала свидетел и не й се бе наложило да изживее тези трагедии и ужаси. Откакто бяха навлезли в Мисисипи, пред очите й се простираха вледеняващите кръвта свидетелства за огромния мащаб на опустошението, лесно видими дори две години, след като всичко бе приключило. Чу и видя горчивината и омразата в душите на жителите на Мисисипи, така както я бе чула и видяла в Джорджия. Това е войната, трябваше да признае тя в себе си, но за някои неща не можеше да има оправдание дори и но време на война. Седеше притаена в сянката на фургона на Ейвъри. Тогава видя Стив, който се бе присъединил към групичката разговарящи. Следеше внимателно начина, по който той възприема всяка казана дума, всяка използвана фраза. Какво бе заинтригувало скаута така силно, запита се тя?
Събраха лагера във вторник сутринта и преминаха през широката Пърл Ривър безпроблемно, защото тя не беше нито бърза, нито дълбока.
Стив беше неспокоен и раздразнителен. Вече допускаше, че няма да може да разкрие престъпника преди крайния им пункт Далас, освен ако телеграмата, която очакваше да получи във Виксбърг, не му помогнеше с нещо. И колкото повече наближаваше този момент, толкова по-голям страх го обземаше от това, което можеше да научи от нея.
Джини продължаваше да изучава мрачния и загадъчен скаут, който бе спечелил сърцето й. Тази сутрин той бе намерил повод да мине с коня си достатъчно близко до нея, за да докосне крака й и да установи, че тя не носи подаръка му. Беше й се скарал и й бе казал почти раздразнено:
— Сложи револвера си при следващото спиране и повече не го махай, дори когато нощуваме в бивака. Носи го непрекъснато, жено, казвам ти го напълно сериозно.
Тя си каза, че тази негова загриженост я прави щастлива, но в нея имаше и друг мотив, който не разбираше.
В сряда, първи май, преминаха през Натчез Трейл и Биг Блек Ривър. Редките обли хълмове, покрити с
