късно целувките им станаха настойчиви и желанието за нещо повече започна да става неудържимо.
Джини желаеше тази нощ с цялата си душа и обичаше този мъж с цялото си сърце. Смъртта на Джонатан я бе научила, че животът може да бъде къс и жесток. Трябваше да улови този момент сега, когато имаше възможност да го направи. Тя прошепна близо до устните му:
— Не знам какво да направя. Трябва да ми покажеш.
Свенливото й признание дълбоко го трогна. Той й прошепна в отговор:
— Не се страхувай от мен, Ана, и не се плаши от това, което ще се случи. Не можем да се противопоставим на нуждата на телата си, както и на това, което желаем. Толкова е трудно.
Джини го прегърна през кръста и се притисна в него. Пръстите й го галеха по гърба и се наслаждаваха на стегнатото му тяло. Тя усети някаква нова и все пак инстинктивно позната вихрушка да подема и понася тялото й на мощните си течения на страст и загадъчност.
Стив прокара пръсти през дългата разпусната коса. Всяка целувка водеше до следваща, още по-гореща, след всяка милувка следваше друга, още по-смела. Той я насочи към лампата и я изгаси, без да прекъсва дори за миг целувките и ласките. Мислеше, че за нея ще бъде най-добре, ако първия й път бъде на тъмно, което би пожалило свяна й и би улеснило запознаването й с голото мъжко тяло. И докато галеше с устни нежната извивка на шията й, ловките му пръсти разкопчаха копчетата на нощницата й. След това прехвърли презрамката през едното й рамо и дръпна надолу ръкава, а тя му помогна, като сама освободи и другата си ръка. Нощницата се свлече на пода покрай голите й крака. После се захвана с дантелената й риза и малко по-късно тя падна при нощницата. Усети я да пристъпва извън тях и да ги избутва встрани с крак. Допирът до голото й тяло вдигаше градуса на желанието в него и увеличаваше удоволствието му. Ръцете му бяха като някакви лакоми и ненаситни създания, които пируваха върху гърдите и извивките на формите й.
Джини беше шокирана от собствената си смелост. Вече беше доволна, че лампата не свети, което й позволяваше да концентрира другите си сетива в това първо опознаване. Следващия път, улови се тя, че планира в бъдещето, тя щеше да пожелае лампата да свети, така че да може да го вижда. Гърдите й бяха изопнати, а зърната им изпъкваха напред, пълни с желание. Стив се наведе, за да ги целуне. Цялото й тяло потръпна от новото благословено усещане.
Стив я повдигна и я положи на леглото. Без сам да разбере как, миг по-късно и той беше съблечен. Легна по корем до нея, така че хълбоците им се допираха странично, но гърдите му бяха върху нейните. Някакъв инстинкт или смътният спомен за отдавна чут съвет, му подсказа да разпали въгленчетата на желанието й в бушуващ огън. Той прекара устни и пръсти по цялото й лице, шия, рамене и по гърдите. Едната му ръка я галеше по корема, спускайки се по дължината на бедрата и постепенно намираше път към вътрешната им страна. Ласките му постепенно я възбудиха до състояние, когато тя едва дишаше, състояние, което нямаше да й позволи да го спре, когато я докосне по най-интимните места.
Но Джини едва ли би го спряла — волята да го направи я беше изоставила. Тя го желаеше с такава сила, че някаква сладко-горчива мъгла изпълваше цялото й тяло и съзнание. Разбираше, че този мъчителен момент е прелюдия към нещо чудесно. Усещаше, че тялото й се изпъва и моли за още, за много повече. Стив беше толкова нежен, така опитен, внимателен и така пълен с желание, както бе и тя.
Скаутът осъзнаваше, че оттук нататък няма връщане. С някаква част от съзнанието си той искаше да я гледа в лицето, да потъне в дълбочината на тези зеленикаво-кафяви очи. Искаше да разходи погледа си по прекрасната гледка на тялото й. Ръцете му вече го бяха изучили доста добре, но ако можеше да я види, това щеше да допълни усещането. Той се наслаждаваше на всяко докосване с ръка, тяло или уста.
Устните на Джини го докоснаха по врата и той усети зъбите й нежно да го захапват. И нейните пръсти изследваха тази нова за тях територия и предпазливо се приближаваха към най-съкровената зона. Нямаше нужда от светлината на лампата, за да разбере как изглежда той, защото отдавна беше запомнила всеки инч от лицето му. Беше настъпил моментът да потърси и да намери предопределението си.
— Каквото и да последва, Стив, аз съм готова да го посрещна — прошепна тя с дрезгав от изгарящите я чувства глас.
Стив помисли, че вече е достатъчно влажна и възбудена, за да го приеме в себе си. Надяваше се, че ще може да й достави удоволствие, но някакъв мъничък червей на съмнение го гризеше, защото никога преди не бе имал работа с девствено момиче. Той внимателно се премести върху нея и силно я целуна в мига, когато предпазливо го вкара. Тя простена и той мигновено спря.
Джини разбра защо беше спрял.
— Казвали са ми, че боли само за малко — прошепна тя, — така че направи, каквото трябва да се направи и после почакай минутка.
Стив я послуша. Тя ахна, примигна, изопна тялото си към неговото и стисна зъби. Той не мърдаше, опасявайки се да не я заболи повече. Не знаеше нито какво да каже, нито какво да прави по-нататък. Изчака, докато не усети, че дишането й се е възстановило, и тя се отпуска. Потърси устата й с целувка.
— Сега е добре — прошепна тя, надявайки се, че не бърка.
Безкрайно нежно и предпазливо, Стив помръдна в нея и изпита облекчение, че тя не трепва и не му казва да се отдръпне. Продължи бавно и с надежда да разпали отново пламъците на желанието й. Скоро тя реагира трескаво и той усили ритъма на движенията си.
Неприятният момент беше отминал и Джини усети, че отново изпитва удоволствие, но не както преди, а на ново, по-високо ниво. Пръстите й погалиха гърдите му и минаха по лицето му. Гръдният му кош не беше окосмен, а мускулите по него бяха твърди. Той притискаше чувствителните й гърди по изумително възбуждащ начин.
Стив продължаваше да се труди с любов и след малко тя започна да се извива под него и да стене от желание. Гордост и радост го обзеха, когато разбра, че се е справил. Към края тя вече беше влязла в неговия ритъм и малко по-късно дойде върховният момент на сладостното освобождаване. Тялото и устните й се притиснаха в него, за да изтръгнат всеки миг на върховното наслаждение. Той направи същото, опивайки се в екстаз, без да престава да се удивлява на абсолютното й доверие, което беше демонстрирала към него.
После останаха вплетени един в друг и никой не знаеше какво да каже… ако изобщо беше необходимо да се казва нещо след толкова рядкото и красиво изживяване, в което се бяха слели.
Малко по-късно Стив я целуна и намери какво да каже:
— Трябва да тръгвам, Ана. И двамата не бихме желали някой да ме завари в това положение. Ще се видим утре в лагера.
Джини прецени, че той е малко напрегнат и неуверен след това, което се беше случило, може би изплашен от някакви искания, които очакваше, че тя може да отправи към него. В такъв случай щеше да остане приятно изненадан, защото тя нямаше да каже нищо такова… не още… и не на глас. Тя се усмихна в тъмнината и прошепна:
— Лека нощ, Стив.
Задоволеният и неспокоен мъж малко се отпусна. Той не знаеше какво му е приготвило бъдещето, но усещаше, че я иска пак, и пак. Стана, облече се, окачи револверите си и се сбогува с нея.
— Заключи вратата след мен и повече не я отваряй, без да попиташ кой чука. Не бих желал да ти се случи нещо лошо.
Джини зърна силуета му в светлината откъм салона, когато той отвори вратата и безшумно се измъкна навън. После се подчини на заповедта му. Облегна се на вратата за миг, пое дълбоко дъх и се върна в леглото. Сви се върху възглавницата, където бе лежала главата му, и пое все още долавящия се аромат на тялото му.
— Харесвам те, Стив Кар — прошепна тя, — и те желая страшно силно. Моля те, нека това да ни свързва. Моля те, обичай ме и ме желай и ти също.
Стив спря пред вратата на Чарлз Ейвъри и се вслуша, за да се убеди, че мъжът не се бе измъкнал тайно, за да се срещне с някого. Чу хъркане отвътре и се успокои. За пореден път беше допуснал Ана Ейвъри да отслаби вниманието му и започна да усеща, че силната връзка, която бяха създали тази нощ помежду си, може да не се окаже чак толкова добра идея точно сега. Но той не бе успял да надвие себе си и този факт го безпокоеше дори повече. Щеше да стане лошо за него, ако тя се окажеше виновна, а в противния случай щеше да се окаже, че е постъпил неправилно.
След като преминаха през буйната и на места коварна Чатахучий Ривър с ферибот, керванът се озова в