някакъв ключ за тайната.
По-късно те прекосиха релсите на железопътната линия, които се простираха между Мейкън и много след Андерсънвил. Спряха за поредната нощувка не много далече от един заграден район.
След вечерята и обичайните домакински задължения мъжете се впуснаха в разговори за значението на мястото, намиращо се наблизо. Това беше известен затвор на Конфедерацията за пленени янки. Близо петдесет хиляди северняци бяха затворени тук и около тринайсет хиляди от тях бяха умрели по време на пленничеството си и погребани в периметъра на лагера.
— Умрелите не са повече от бунтовниците, намерили смъртта в техните жестоки затвори. Но щяха да са повече, ако не бяха предателите, които минаха на тяхна страна. И ако тези новопокръстени янки не си бяха свършили така добре работата на Запад, щяхме да се бием срещу по-малко хора.
Хари Браун изръмжа като диво куче:
— Дявол да го вземе, Клана трябва да се бори също и срещу тези предатели! Ако членувах там, щях да ги убедя да го направят.
Другите също изразиха мнението си, но неочакваният дъжд разгони мъже и жени по фургоните. Някои се скриха под тях, за да играят карти.
Един мъж наблюдаваше и слушаше. С разсеян жест той докосна колана си, където под ризата му беше скрита кесия. Скоро, закле се той, съвсем скоро Червените магнолии щеше да получи оръжието и амунициите, които й бяха необходими, за да бъдат наказани янките за всичко, което бяха сторили на Юга. Неговата група щеше да принуди яростните нападатели с охота да се изтеглят от линията Мейсън-Диксън! Когато се добереше до Далас, планът щеше да влезе в действие. Там щеше да се срещне с тези, които го чакаха, и заедно с тях щеше да отпътува за Мисури, за да продаде камъните.
Два дни по-късно, в четири часа следобед, керванът спря на бивак край Чатахучий Ривър, на границата, няколко мили южно от Кълъмбъс. За единайсет дни бяха пропътували двеста и двайсет мили, прекосявайки Джорджия — най-големия щат източно от Мисисипи и определено най-дългия.
Някои се отправиха към града, за да попълнят запасите си от провизии. Водачите на фургоните, натоварени със зърно, направиха същото. Жените се заеха с домакинската работа и децата.
Чарлз уговори Джини да дойде с него в Кълъмбъс, за да хапнат, да се изкъпят и да отседнат в хотела за през нощта. Джини приключи с домакинските си задължения набързо и пристегна брезента на фургона за в случай на дъжд. После взе малка платнена пътна чанта с най-необходимите й неща, яхна коня, който взеха назаем, и потеглиха.
Скаутът се срещна с един непознат — Лутър Биймс, известен като „Големия Л“ заради габаритите си. Истинският водач щеше да се представи за помощник на Стив, за да поеме кервана, ако специалният агент приключеше успешно възложения му случай и се наложеше да замине. Лутър без колебание се съгласи да помага на Стив в мисията му.
— Ще предупредя другите, че трябва да ти се подчиняват, така както на мен. Довечера ще оставя всичко в ръцете ти. Трябва да отида до Кълъмбъс и да изпратя две телеграми. Ще се върна утре сутринта. Един от тези, които подозирам, ще остане в града за нощта и трябва да го държа под око — беше доволен, че не се изпусна да каже „една“ и „някои“. — Дръж си очите и ушите отворени за всичко подозрително.
Стив се приближи до стаята на Джини с намерение да я покани на разходка. С облекчение забеляза, че баща й се отдалечава в другия край на салона с явното намерение да си легне рано. Една от телеграмите беше на път за агента в Джорджия, който трябваше да провери има ли Чарлз Ейвъри дъщеря на възрастта на тази млада жена. Твърде възможно бе името й да не е Ана Ейвъри и двамата с Чарлз да нямат нищо общо. И ако тя не се казваше Ана, тогава това би било една доста перспективна линия на разследване. От друга страна, ако беше истина, тогава той би въздъхнал с облекчение. Бе изпратил и втора телеграма, този път до агент в Тексас, с която го молеше да разбере дали Чарлз Ейвъри бе закупил ранчо от категория „Бокс F“ в околностите на Уейко. Бе настоял да получи отговорите колкото може по-бързо и бе добавил, че ще ги очаква последователно в Монтгомъри, Джексън и Виксбърг. И сега тръпнеше в смесица от страх и надежда.
Стив почука на вратата, чийто номер му бе даден от служителя на рецепцията и Джини отговори. Беше изненадана да го види тук. Надникна навън, не видя никого и го дръпна вътре. Затвори вратата, заключи я и го погледна.
Беше толкова доволна да го види тук и сега, че бе действала, без да се замисли какво прави — че вкарва чужд мъж в стаята си, при това облечена по този начин!
— Недопустимо е да ни видят, че разговаряме по това време на нощта в хотел. Какво правиш тук? Защо не си в лагера?
Стив забеляза как е облечена: бяла памучна нощница на пъстри цветя. Беше с дълги ръкави, закопчана до шията и стигаше до глезените й, така че бе добре прикрита. И въпреки това осъзнаването на факта, че бе по нощница, както и самата обстановка, го възбудиха до крайност, едва не го накараха да забрави за мисията си и за истинската причина, поради която бе дошъл — да бъде по-близко до нея. Невъзможността да реши какво да мисли за нея го подлудяваше, той трябваше по някакъв начин да се увери, че тя е такава, каквато той се надяваше, че е — една невинна красавица, която го харесва.
— Никой не ме видя, бях внимателен. Баща ти се прибра в стаята си и изгаси лампата още преди петнайсет минути. Намерих партньора си и тази нощ той ще се грижи за лагера. Дойдох да те поканя да се поразходим. Не мислех, че се готвиш да спиш толкова рано.
— Нямам такова намерение. Не можех да изляза сама, затова реших да си легна и да почета. Прекарахме много приятно. Напазарувахме, поднесоха ни страхотна вечеря долу в ресторанта и се къпахме до насита. Ако знаех, нямаше да съм разсъ… О, Господи! — каза тя и се изчерви, спомняйки си как е облечена. — Нямам халат. Отговорих на почукването ти, защото помислих, че може да е татко. Боже мой, това е страшно неприлично и притеснително.
Стив се усмихна и прошепна:
— Прекрасна си, Ана. Извинявам се, че ти причинявам неудобство. Тръгвам си, така че ще можеш да почетеш и да си починеш. Ще се видим утре в лагера. Чакат ни много дни, пълни с напрежение.
— Не си ме притеснил, Стив… всъщност, щастлива съм да те видя тук. С по-голямо удоволствие бих разговаряла, вместо да чета.
Стив я погледна право в очите.
— Не съм сигурен, че беше разумно от моя страна да те посетя тук. Ти си прекалено изкусителна. И единственото, което ми се върти в главата, е да те сграбча и покрия с целувки.
— Защо не го направиш? — попита тя.
— Ако го направя, ще ми бъде много трудно да спра. Желая те, Ана, желая те по-силно, отколкото съм пожелавал която и да е жена преди. Всеки път, когато чуя гласа ти, целият пламвам в огън.
Джини го погали. Той изви глава, за да целуне едната й длан, после направи същото с другата. Пръстите му се вплетоха в нейните и той се опита да надникне дълбоко в бадемовите й очи. Тя не направи опит да се освободи.
— Ти упражняваш страшна власт над мен, Ана. Как бих могъл да не те желая?
— А как аз бих могла да не желая теб, Стив? Ти ме караш да се чувствам така странно, така слаба и неуверена. Когато ме докоснеш, а понякога дори само когато ме погледнеш или ми кажеш нещо, аз изпитвам усещането, че стоя гола под ярко слънце, което изгаря кожата ми. Сърцето ми препуска като измъкваща се от преследване карета. Преставам да мисля ясно. Става ми приятно и едновременно с това започвам да се страхувам. Защо постъпваш така с мен?
Колкото повече говореше, толкова по-силно започваше да гори погледът на Стив и толкова по-широка ставаше усмивката му.
Някак, неясно как, и двамата знаеха какво ще се случи тази нощ — онова, за което бяха мечтали сякаш цяла вечност. Силата — или може би желанието — да му се противопоставят, ги напусна. И двамата осъзнаваха, че скоро може би ще се разделят завинаги. И в същото време разбираха, че любовта ще ги сближи — нещо, от което и двамата се нуждаеха.
Стив обхвана с длани лицето й и я целуна нежно и страстно. Джини му отговори с радост. Секунди по-
