животни, които без съмнение се плашеха от шумното приближаване на кервана. Минаха покрай оградите на две ферми, зад които се виждаше мирно пасящ добитък, за да стигнат накрая до широката и дълбоководна Флинт Ривър, където спряха да нощуват, тъй като вече беше много късно да опитват сложното преминаване на реката. Това даде на хората време повече от обикновеното, за да свършат домакинската работа, да починат и да се изкъпят както трябва. Мнозина не бяха сменяли дрехите си от няколко дни насам, така че спирането бе повече от добре дошло.

Жените се скупчиха на групи по брега, за да изперат дрехите. Луси, Мери, Ели, Руби и Джини оживено бърбореха и се трудеха заедно. Джини помогна на Руби в грижите за децата й, докато съпругът й замина на лов с някои от останалите. В лагера бяха останали други мъже и по-големи деца, наглеждащи бебетата, за да дадат на жените възможност да свършат някоя работа. Стив се отправи на коня си към близката ферма, за да съобщи на собственика и работниците му, че са пристигнали и че ще бъдат готови, както беше предварително договорено, да помогнат в пускането на ферибота утре сутринта.

Джини попита Луси за глезена й и разбра, че се оправя благодарение на патерицата, която Стив беше направил. Приятелките й казаха, че по-раздразнителните жени в групата засега се държат прилично.

Руби погледна Джини.

— Нашият симпатичен скаут напоследък ти обръща доста внимание, Ана — червенокосото момиче се усмихна, както и останалите три.

— Лошо ли е това? — попита Джини, проверявайки за възможно неодобрение от страна на другите.

— Само ако ти не искаш — отговори Мери. — Но ти искаш, нали?

— Той ми харесва — призна Джини и леко поруменя.

— Това е добре — каза й Ели. — От него може да стане добър съпруг.

— Съпруг ли? Ние изобщо не сме толкова близки и се съмнявам, че някога ще бъдем.

— Продължавай да опитваш — посъветва я Ели и останалите кимнаха в знак на съгласие.

— О, не съм сигурна, че Стив Кар е от онези, които се женят.

— Можеш да го убедиш в противното — произнесе с увереност Руби.

— Сигурна съм, че можеш — допълни Луси с тон, който трябваше да я убеди.

— Когато един мъж е срамежлив и неуверен, жената трябва да го отведе с умело поставена юзда до яслата, от която да го напои с чара си, подобно на упорито магаре.

— Но как може една жена да го заинтересува изцяло? — попита Джини.

Руби й се усмихна и отговори:

— Просто бъди каквато си, Ана. Какво друго може да направи, освен да те хареса и пожелае? Нито е сляп, нито е стар, нито е смахнат. А и ти имаш голямо предимство, момиче, ти си единствената неомъжена.

— Не че това има някакво значение за Кати — прошепна Ели, — но, изглежда, е била решително отблъсната, понеже от известно време го е оставила на мира.

— Изглежда знае, че нашият скаут е запленен от Джини — обади се Мери.

— И все пак, ако е ревнива и отмъстителна, тя би могла да ни създаде проблеми.

— Не се безпокой, Ана, няма да й позволим.

— Благодаря ти, Ели. Не бих искала някой да си внуши нещо и да се опита да изгони Стив от омраза.

— Ти се хвани на работа с всички сили, а ние ще се погрижим никой да не се намесва. Нали така, дами? — Руби, Мери и Луси кимнаха в знак на съгласие.

След като се изкъпаха, двете момчета на Дейвис поканиха Джини да дойде на риба с тях.

— Ако уловим достатъчно, мама каза, че ще ни позволи да приготвим вечерята. Моля те, помогни ни.

Джини погледна по-големия от двамата и осъзна, че става дума за момчешко влюбване. Усмихна му се и отговори:

— Защо не? Хайде да вървим, но ще трябва да ме научите какво да правя.

Много пъти кукичката със стръвта потъваше в реката с добър резултат, преди Стив да се върне и присъедини към тях. Скаутът се усмихна на Джини и не пропусна да забележи колко разстроено бе момчето от появата му.

— Имаме нужда от още един рибар, мистър Кар. Ако наловим достатъчно, ще изпържим за вечеря. И ако ни помогнете, ще ви поканим да я споделите с нас — опитваше се тя да го изкуши.

— Как би могъл един мъж да устои на подобно предложение? — отговори й той. Намери и отсече една по-права и здрава върлина, после завърза за нея връв с кукичка. И когато окачаше късче месо като стръв, той се обърна към потиснатото момче:

— Ти си по-опитен в това, синко, и съм сигурен, че родителите се гордеят с теб. Обзалагам се, че би могъл да се грижиш както за себе си, така и за тях, ако се наложи — момчето разцъфна от удоволствие и Стив спечели симпатиите му завинаги.

Миг по-късно, със смях и писъци, които доставиха на Стив огромно удоволствие, Джини издърпа една мятаща се риба от водата и я хвърли на брега.

— А, не, няма да я откача — каза тя развеселена. — Предишната ми убоде пръстите с острите си перки.

Четиринайсетгодишното момче свали рибата и сложи нова стръв. После я закачи на потопената във водата връв при другите.

Когато задачата беше изпълнена, групата беше наловила достатъчно количество риба, за да се нахранят деветима. Стив и Стюарт почистиха и изкормиха улова, а след това изхвърлиха отпадъците. Ели и Джини отъркаляха парчетата в смес от царевично брашно, сол и пипер. Малко по-късно от тигана се разнесе приятен аромат. Ели приготви гарнитура от картофи, а Джини донесе няколко консерви зеленчуци.

Докато помагаха или наблюдаваха приготвянето на вечерята, Джини попита Стив:

— Наистина ли Клана се занимава с тези ужасни неща, които някои от мъжете споменаха?

„Започваш да се безпокоиш кога ще можеш да им помогнеш, така ли?“

— Не знам. Защо?

— Мистър Браун, Дениълс и някои други се изказаха толкова силно в тяхна защита, че направо съм объркана. Севера причини на Юга ужасни неща, така че не бих могла да ги обвиня за чувствата им. Ако Легионерите-лоялисти и другите банди — бели или черни — продължат да тероризират южняците, кой друг би могъл да ги спре освен Клана? Съдилищата са в ръцете на янките, а законът ни им дава защита. Питам се кое е по-лошо: да не правиш нищо или да рискуваш да се престараеш? Хората се намъчиха достатъчно — би било ужасно, ако всичко това не престане.

Стив не знаеше какво да мисли: ако кажеше нещо лошо за Клана, тя щеше да се почувства виновна, от друга страна, ако не го направеше и тя нямаше нищо общо с тях, тогава можеше да се злепостави в очите й. За щастие не се наложи да отговаря, понеже вечерята беше готова.