се чувства зависима от теб. Мисля, че се чувства откъсната от тази сила и й липсва рамото, на което бе свикнала да разчита. Не знам какво ще стане с нея, ако с мен се случи нещо. Ана е силна, умна и смела, но е живяла под ръководството и закрилата на учителите си цели шест години. Не съм сигурен, че знае как да общува с хората и дали е в състояние да се оправя в различни ситуации. Тя напусна Юга, когато там беше прекрасно и безопасно да се живее, а се върна, когато всичко рухна. Обичаме се един друг, но сме като непознати след дългата раздяла. Замина дете, върна се жена, а на всичко отгоре и аз се промених. Войната беше започнала и никакви писма, с които бихме могли да продължаваме връзката помежду ни, не можеха да пътуват. Най-добрата й приятелка беше в училището и двете бяха като сестри. Затова понесе смъртта й като тежък удар. Много й предстои да научи за хората и живота, и аз ще ти бъда благодарен, ако й помогнеш. Е, хайде, ще се видим в лагера, синко. Ще приемеш ли да вечеряш с нас довечера?
— А какво ще каже Ана по този въпрос?
— Сигурен съм, че ще бъде очарована. Както и аз. Ще се видим там.
Стив поизостана, наблюдавайки Чарлз да настига дъщеря си. Не можеше да се отърси от натрапчивото усещане, че този човек се опитва да ги сближи. Питаше се какво би накарало един джентълмен да отдаде предпочитанията си на един „скитник на кон“, както той сам се наричаше често, и да му повери най-ценното в живота си. Усещаше, че го изпълват подозрителност и любопитство. Някакъв вътрешен инстинкт му говореше, че Чарлз Ейвъри иска от него нещо конкретно. Дали не разчиташе на помощ в новото си ранчо, където той щеше да се озове в ролята на истински „грийнхорн“ в новия си живот. Или придружител в една трудна мисия, както Ана бе намекнала преди, ако се приемеше, че въпросът й означава нещо повече от желание разговорът да не угасне. Или му бе определена ролята на подарък за любимата дъщеря, ако тя копнееше достатъчно силно за него, за да потърси и приеме помощта на баща си. А дали не гледаха на него като на защитник, в случай че смъртта сполетеше баща й по пътя или докато тя се установи в ранчото, или пожелае да се върне при леля си. Какъвто и да бе мотивът на този човек, Стив трябваше бързо да го разбере.
Докато яздеха редом, Джини попита Чарлз за какво си бяха говорили двамата със Стив.
— Обсъждахме определянето на нощните постове и онова, което ни предстои. Не исках да се втурвам след теб веднага, след като ти така побягна, и затова поизостанах, за да си поговорим. А ти защо не остана с него, момиче? Това беше една великолепна възможност.
Джини обясни съображенията си, а Чарлз я разбра и й се извини. Но той знаеше, че е събудил интереса на скаута към нея и беше доволен, че е сполучил. Повечето от нещата, които бе казал за Джини и баща й, бяха верни, затова думите му бяха прозвучали убедително и той бе уверен, че Стив няма да ги сподели с нея. Чарлз вярваше, че ако този опитен скаут се влюбеше в Джини, това би било от полза за всички.
На следващия ден керванът спря в пет часа, защото някои мъже искаха да излязат на лов за прясно месо, докато все още бе светло. Чарлз Ейвъри потегли с тях, обяснявайки, че иска да изпече заек.
Чистото небе и рано изгрялата пълна луна обещаваха една прекрасна вечер. И докато Джини готвеше на огъня, който Чарлз бе стъкмил, преди да замине, към тяхната стоянка се приближи Стив. Тя пържеше консервирана шунка, печеше курабии в преносимата фурна и се готвеше да сложи на огъня и кафето. Вдигна поглед към усмихнатия скаут и отново се концентрира върху работата си.
— Имате ли нужда от нещо, мистър Кар? Татко още не се е върнал.
Беше вежлива и хладна. Нещата, които Ейвъри бе споделил с него, се стрелнаха през главата му като светкавица.
— Той ме покани на вечеря. Съгласна ли си, Ана?
— Така ли? — вдигна тя рязко глава и очите й се разшириха от изненада.
— Явно е забравил да го сподели с теб.
Тя бързо се съвзе и този път гласът й прозвуча по-гостоприемно.
— Каза ми, естествено, и се надявам, че няма да имате нищо против менюто ни за тази вечер. Татко искаше шунка, червен сос, бъркани яйца, курабии и кафе — едва сега тя разбра защо Чарлз беше пожелал това скромно меню, така тя щеше да се справи без грешки и без много работа. И все пак, трябваше да й спомене за поканата, която бе отправил на Стив, редно бе да поиска и нейното съгласие.
Стив долови, че тя наистина не бе известена за поканата и се досети, че хитрият Чарлз го беше направил нарочно.
— Това звучи чудесно, а миризмата е страхотна, така че, ако няма да съм ви в тежест и не възразявате, аз с удоволствие ще се присъединя към вас.
— Ох! — възкликна тя, осъзнавайки, че ако не се погрижи за шунката, тя скоро ще прегори. — Не го споменавайте! — предупреди тя скаута.
— Какво да не споменавам, Ана? — удиви се той.
— Че отново съм се разсеяла и едва не унищожих вечерята — обясни му тя.
— Няма, още повече, че аз съм причината… или поне искам да се надявам, че е така — и след като тя не вдигна поглед, нито реагира по някакъв начин, той се осмели да продължи: — Понеже ми се сърдиш, аз може би трябва да обясня своето… „противоречиво“, както го нарече веднъж, поведение.
— Не е необходимо да ми казваш каквото и да е. Не ми дължиш никакви извинения.
Той отбеляза, че тя използва точно думата „извинения“.
— Мисля, че трябва да го направя, Ана.
— Защо? — попита тя и крадешком го стрелна с поглед. — Тогава каза, че нещата трябва да се развиват „бавно и естествено“. Ние двамата се придържахме към дадената дума, така че проблем не съществува.
— Но аз нямах предвид да престанем да контактуваме.
— И аз не съм имала подобно намерение, Стив. Но едва ли очакваш от мен да те подгоня, за да станем приятели. Това просто не е прието.
— Знам, че вината е моя, но ти прекалено стриктно се придържаш към споразумението между нас.
Джини остави сготвеното ястие настрани и го покри. После премести канчето към края на огъня, за да не кипне кафето. Ели я беше научила да не отхлупва курабиите, за да не излезе топлината, затова ги остави, както си бяха. Доволна, че всичко е както трябва, тя погледна Стив, който бе клекнал от другата страна на огъня.
— Това засега е всичко. Ще изчакаме татко да се върне и тогава ще приготвя соса и яйцата. Ти май говореше за това, че сме се избягвали. Объркана съм, Стив. Ти ставаш неспокоен, когато проявя прекомерна настойчивост, но също и когато се държа резервирано. Честно казано, не съм сигурна какво точно мислиш, че се намира по средата, затова те моля да проявиш разбиране към мен, докато не намеря този деликатен баланс. Изминаха шест дни, откакто потеглихме, а ние нито сме си говорили, нито сме били близо един до друг. И понеже ти не прояви желание да се приближиш, аз приех, че желаеш за известно време да останеш на спокойствие. Нали спомена, че трудно се сприятеляваш, е, аз не исках да те насилвам. И как точно би предпочел да се държа? Не мога да спазвам правила, ако не знам какви са те.
Той седна и кръстоса крака.
— Съжалявам, Ана, но такива като мен, рядко имат, ако това изобщо се случи, приятели между жените. Да, съзнавам, че реагирах твърде прибързано. След онази нощ, когато танцувахме и говорихме толкова много, бях обезпокоен, че другите могат да решат, че ние се сближаваме твърде много и могат да започнат да ни наблюдават в очакване на най-различни неща. Двете основни причини за сваляне на един водач са некомпетентността и… знаеш какво имам предвид.
Тя не беше готова за извинение и обяснение от него.
— Отбягвал си ме, за да запазиш работата си?
— Въпросът не е нито забавен, нито маловажен.
— Но аз нито ти се надсмивам, нито споря с теб.
— Виждам го в очите ти, Ана, а аз говоря сериозно. Не мога да си позволя да загубя тази работа.
— А не ти ли се струва, че на другите им изглежда много по-подозрително, че ме избягваш като болна от холера, вместо да се отбиваш при нас, както постъпваш с тях? — опита се да потърси логиката Джини.
Той сви рамене и призна:
— Не се бях замислял за това, но ти си права. С разрешението и помощта на баща ти аз може би бих
