използва, тъй като пресичаха достатъчно реки и потоци. Помогна на Чарлз да смаже колелата и да се погрижи за впряга, като му донесе крина ечемик от Холистър. Мулетата пощипваха тревата, но за да запазят силата си, трябваше да им се помага и с друга храна. Прецени, че Стив постъпва умно, като разпределя храната за животните, защото по този начин намаляваше бремето от допълнителния тежък товар. Когато приключиха със задълженията си, те се разделиха.
Докато бъбреше с четирите си приятелки, Джини забеляза, че Чарлз Ейвъри приключи разговора си с Ед Кинг и в момента беше заедно с Хари Браун и Джон Дениълс. Малко по-късно той се отби и при Карл Мърфи от Джорджия.
Когато се върна на мястото, където щяха да пренощуват, тя изрази опасенията си по отношение на Мърфи:
— Познаваш ли го? Може ли той да ни разкрие?
Чарлз я потупа по ръката и я успокои:
— Не се притеснявай, момиче, никой не може да ни издаде. Тук никой не знае за съдбата на моята Ана. Както и че ти скоро си била на подсъдимата скамейка. Дори ако решат да ни проверят, никой не би могъл да открие нищо.
Това поуспокои Джини, която не искаше да бъде заловена в лъжа.
Двайсет минути по-късно бивакът беше потънал в сън.
Във вторник дневното разписание и темпото на придвижване вече се бяха превърнали в нещо обичайно, Равнините на Джорджия се простираха пред очите им. Тези простори трябваше да представляват море от белите цветове на памука, ако не беше войната и ако бе късно лято. Теренът бе все така равнинен и лесен за пътуване. Растителността си оставаше същата. От време на време те минаваха покрай езера, покрити с цветове на водни лилии и гледката беше райска.
И на следващия ден зеленият пейзаж оставаше непроменен. Нарядко срещаха по някой нисък хълм — най-често с полегати склонове. Само на два пъти керванът има възможността да пътува по черни пътища. В по-голямата си част те минаваха през гори, по необработени ниви на ферми и през неизползвани пасбища със съборени заграждения. Преминаха през бавните черни води на Охоупий Ривър, която беше не по-широка от петдесет фута и почти без бързеи.
В четвъртък пътуваха през район, осеян с отделни дъбови дървета, цъфнали сливи и кедър. Единственото разнообразие се дължеше на по-често срещащите се ниски възвишения. Растителността около тях бе буйна и зелена, защото много от дърветата и храстите бяха от вечнозелените, а зимите в Джорджия бяха меки. Понякога минаваха край стари църкви с гробища. Имаха късмета да се натъкнат на дървен мост, по който преминаха над широката, дълбока и бърза Оконий Ривър, но проявиха предпазливост и го сториха поединично, съобразявайки се с тежкия товар и напредналата възраст на моста. И други ручеи и потоци се наложи да прекосят, преди да спрат за четвъртата си нощувка.
Джини беше забелязала, че през последните няколко дни Стив лагеруваше заедно с други двама водачи на коли. Те се хранеха заедно, освен ако не бяха поканени от някое от семействата да споделят вечерята им. Не бе изпуснала от погледа си скаута, който се отбиваше при различни хора всяка нощ, но той винаги съумяваше да мине покрай тяхното място, когато тя изпълняваше домакинските си задължения или разговаряше с приятелките си. Подозираше, че прави това нарочно и на два пъти изпита изкушението да отиде при него и го попита защо прави така. Но реши да го остави сам да разкрие причините за това си поведение. Беше го видяла да язди и да разговаря с другите през деня, включително и с нейния спътник, докато тя караше фургона. Беше благодарна на водача за тежките му уроци, ползата от които се виждаше едва сега.
Чарлз продължаваше да й разказва колко запленен от нея бил скаутът, но противоречивото поведение на Стив дори не подсказваше подобно нещо. Четири дни, повтаряше си тя, без докосване, без дума, усмивка, да не говорим за целувка! А как жадуваше тя за всичко това. Не можеше да схване защо той се отнася с нея по този начин след всичко, което бе казал онази нощ.
Джини беше уморена всяка вечер и спеше добре във фургона, докато Чарлз лягаше като труп до или под фургона на рогозка. Малко бяха онези, които разговаряха, когато дойдеше време за спане, защото близостта на фургоните изключваше всякаква възможност за уединение. Вземането на баня се свеждаше до бързо измиване, защото не бяха спирали край река, откакто потеглиха. Благодарение на бурканите консервирана супа и зеленчуци, дадени от сестрата на Чарлз, както и на семплата обстановка, приготвянето на вкусни ястия изобщо не бе проблем. Дневният ред беше вече установен и така щеше да продължи със седмици.
Дойде петък: след дълго пътуване през безкрайни равнини все по-често започваха да се появяват ниски за облени хълмове, които изобщо не създаваха затруднения на закалената група и само наложиха малко по-бавно темпо. Бяха се добрали до един ръкав на Окмълджи Ривър, обрасъл със шубраци отляво и дясно и с влажни петна, които Чарлз нарече „неосъществени ручеи“.
Имаше места, където безчетните борове скриваха почвата под тях с окапалите иглички и разпращаха и атака своите полени през нощта. Джини се грижеше пролуките в покривалото на фургона да са винаги затворени, за да предотврати посипване на вещите им от жълтия прах. Той покриваше брезентите, задъханите животни и изпотените хора със слънчевожълта лепкава корица. При някои от пътуващите това водеше до кихане, сълзене, протичане на носа и главоболие.
Когато спряха на бивак същата нощ, Чарлз зае един кон със седло от Ед Кинг, за да научи Джини да язди по маниера на западняците. Тя най-сетне му бе признала, че предпочита да ходи, когато не е в почивка или не трябва да кара фургона, понеже умее да язди само седнала странично и я е страх да не стане обект на присмех или да не предизвика някакво произшествие. Беше очарована да открие колко лесно е да се овладее новия стил. Не бяха изминали и двайсет минути, когато Стив се присъедини към тях. Джини се изненада, но й стана и приятно, макар той да яздеше редом с Чарлз, а не до нея.
— Приятно ли ти е? — попита скаутът от дорестия си кон.
— Абсолютно — отвърна засмяно Чарлз.
— Да — чу се сдържаният й отговор.
Стив се наведе напред да погледне, защото фигурата на Чарлз му пречеше.
— Виждам, че вашите тренировки най-сетне влизат в работа, мис Ейвъри. Справяте се великолепно.
Джини продължаваше да гледа право пред себе си.
— Да, така е, и аз съм ви благодарна за многото уроци.
Двамата мъже поговориха и след малко Чарлз лукаво се обади:
— Мисля да поизостана. Тялото ми не е навикнало на подобни претоварвания. Стив, би ли придружил Ана, когато тя реши, че й е достатъчно за днес?
Но преди скаутът да отговори, притеснената Джини каза:
— Няма да се наложи, татко, аз също съм готова да се върна в лагера.
— Това не ме затруднява, Ана — увери я Стив. — Още е рано.
Джини не желаеше той да си помисли, че ездата е някакъв ход от нейна страна, с който да привлече вниманието му или да го накара да прекара известно време с нея.
— Не, благодаря ви, мистър Кар. Изморих се, а има и други неща, които трябва да свърша преди лягане. Да тръгваме, татко — Джини опъна юздите, обърна коня и потегли в обратна посока.
Стив и Чарлз се спогледаха с извинителни погледи и свиха рамене.
— Доста време я игнорираше, синко — намекна Чарлз, — а жените са чувствителни създания, които се нуждаят от внимание.
Стив явно бе изненадан от забележката.
— Цупи ми се, това ли искаш да кажеш?
— Да, и при това тя се държи така непрекъснато. Което е много жалко, защото тя те харесва и ти й липсваш. Ще ми бъде неприятно нещо да помрачи дружбата ви.
— Какво предлагате, сър?
— Ана има нужда от добри приятели в този момент, тя трябва да свиква с толкова много нови неща, а те биха могли да й помогнат. По време на обучението си тя започна да те уважава, да ти се възхищава и да
