бавно се спусна със Сапфира до вратите на града, където ги чакаше Орик. Младежът го разпита за Насуада.

— Необикновено момиче — отбеляза Орик. — Тя е напълно отдадена на делото на баща си и прекарва цялото си време, като му помага.

— А коя е майка й?

— Не знам. Аджихад беше сам, когато доведе Насуада преди години. Никога не е казвал откъде са дошли.

„Значи и тя като мене е израснала без майка“.

— Неспокоен съм. Няма да е зле да се пораздвижа малко. Къде ще бъдат изпитанията ми?

— Полето за тренировки е на около миля от града, но от другата страна.

— И аз идвам — обади се Сапфира.

— Това не е добра идея. Там има много народ и ще привлечеш внимание — поклати глава Орик, когато разбра.

— Идвам! — Сапфира изръмжа заплашително и с това реши въпроса.

Шумът от тренировките се чуваше отдалеч. Острият звън на удрящи се мечове, бръмченето на стрели и подвикванията на мъжете се смесваха в едно. По-голямата част от полето бе заета от един батальон пехотинци, които се престрояваха по различни начини. Около тях се упражняваха по двойки стотици войници. Въоръжението им беше най-различно: копия, мечове, боздугани, дори вили. Почти всички носеха плетена ризница и шлем, тук-там се виждаха тежки ковани брони. Джуджетата и хората бяха почти поравно, но тренираха разделени. Зад биещите се воини група стрелци се упражняваше върху сламени чучела.

Един едър брадат мъж се приближи до Ерагон. Главата и раменете му бяха покрити от плетена качулка, а на гърдите си носеше груба кожена броня. На гърба му висеше огромен двуръчен меч.

— Кнурла Орик, нямаше те дълго време. Тук никой не иска да се бие с мене.

— Така е, защото насиняваш всички с огромния си меч — засмя се джуджето.

— Всички без тебе.

— Аз просто съм по-бърз.

Мъжът се обърна към Ерагон:

— Аз съм Фредрик. Казаха ми да проверя какво можеш. Силен ли си?

— Достатъчно. Иначе не бих могъл да използвам магия.

Фредрик поклати глава. Качулката му издрънча като торба с монети.

— Магията няма нищо общо с това, което правим тук. Едва ли си служил в армията, така че боевете, в които си участвал, сигурно са продължавали по няколко минути. Въпросът е дали ще издържиш в битка, която трае с часове. Можеш ли да ползваш и други оръжия, освен лъка и меча?

— Само юмруците си.

— Отличен отговор! — засмя се Фредрик. — Ами тогава да видим как стреляш, а щом се поразчисти място… — Той спря и погледна недоволно над рамото на Ерагон.

Близнаците се приближаваха към тях. Орик измърмори нещо на собствения си език и опипа дръжката на секирата си.

— Казах ви да не се мяркате тук — извика Фредрик и пристъпи заплашително.

— Аджихад ни нареди да изпитаме магическите способности на Ерагон, преди да сте го изтощили с глупавите си парчета желязо.

— Защо не го изпита някой друг?

— Защото другите не са достатъчно могъщи.

Сапфира се наведе и изръмжа гневно, но Близнаците не й обърнаха внимание.

— Ела с нас — каза единият.

Ерагон ги последва към далечния ъгъл на полето.

— Трябва да ги спрем, преди да стигнат твърде далеч — каза Фредрик.

— Знам — отвърна Орик, — но не мога да се меся. Хротгар ми забрани изрично да се карам с тях.

Ерагон се опита да потисне напрежението. Близнаците може би знаеха повече думи и техники, но Бром беше казал, че Ездачите са по-силни от обикновените магьосници. Но щеше ли да устои на обединената им мощ?

— Не се притеснявай. Аз ще ти помогна. И ние също сме двама — увери го Сапфира.

— Е, Ерагон, какъв е отговорът ти?

— Не.

Лицата им се изкривиха от злоба. Те нарисуваха широка пентаграма на земята и стъпиха в нея.

— Започваме. Всичко е просто. Ние ти даваме задача, ти се опитваш да я изпълниш.

Единият извади от робата си камък с големината на юмрук и го остави на земята.

— Вдигни го до нивото на очите си.

„Това е лесно“.

— Рейса стенр!

Камъкът се заклати и бавно започна да се издига, но когато достигна до коляното му, срещна неочаквана съпротива. Близнаците се усмихнаха. Младежът се разгневи. Те искаха да го изтощят, за да не може да изпълни по-сложните задачи и да се провали. Очевидно бяха убедени, че той не може да устои на общата им сила.

— Само че и аз не съм сам. Сапфира, сега! Съзнанието й се сля с неговото и камъкът се вдигна до желаната височина.

— Много добре. Сега го завърти в кръг.

Ерагон отново трябваше да се бори и пак успя, въпреки усилията им. Упражненията ставаха по-сложни, но благодарение на Сапфира младежът успяваше да се справи, независимо от съпротивата на Близнаците.

— Защо продължават? Знаят за моите способности още, откакто прегледаха съзнанието ми. Сигурно се опитват да разберат какви думи знам и да научат някоя нова.

— Тогава говори по-тихо и използвай най-простите думи.

Ерагон смени тактиката си и беше възнаграден с раздразнение, което изкриви лицата на Близнаците. Измина повече от час, а те не показваха и знак, че ще спрат скоро. Младежът бе жаден и уморен, но щеше да продължи, докато те не се откажат.

— Остана последното изпитание — заяви накрая единият от мъжете и му подаде малък сребърен пръстен. — Съвсем простичко за добре обучен човек като тебе. Призови същината на среброто.

Ерагон загледа объркано пръстена. Нямаше представа какво е същината на среброто и как се призовава. Сапфира също не знаеше. Не беше научил как е името на среброто на древния език, но знаеше, че е част от названието Аргетлам. Накрая реши да комбинира етгри, тоест „призоваване“ и аргет.

Събра силата си и се приготви, но един мощен глас го прекъсна.

— Спрете!

Гласът му се стори странно познат и той бавно се обърна.

Аря се приближаваше към тях. Черната й коса беше привързана с кожена лента. На бедрото й висеше тънък меч. Тя бе по-висока от повечето мъже. Прекрасното й лице не носеше никакви следи от тежките мъчения. Аря се приближи и изгледа разгневено Близнаците.

— Срам! Да искате от него нещо, което само майсторите умеят! Срам — да кажете на Аджихад, че не знаете какви са способностите на Ерагон! Махайте се! — Тя смръщи вежди и посочи към пръстена в дланта на Ерагон. — Аргет!

Среброто заблестя и се появи образ, напълно еднакъв с пръстена. Близнаците се завъртяха и си тръгнаха. Видението изчезна, а Аря се обърна към Ерагон. Погледите им се срещнаха. Елфката тръгна към центъра на полето. Воините спряха да се бият и започнаха да я гледат с възхищение. Сапфира каза нещо, но Ерагон не й обърна внимание.

— Аз ще те изпитам. Вади меча си — заяви Аря.

— Тя иска да се бием!

— Едва ли ще те нарани. Върви и се представи добре. Аз ще гледам.