— Как. Аз мислех…

— Мислеше, че ще ме оковат в някоя воняща дупка с плъхове — засмя се Муртаг. — Всъщност и аз очаквах нещо подобно, но Аджихад ми предостави всичко това, стига да не причинявам неприятности. Носят ми храна и каквото поискам от библиотеката. Ако не внимавам, ще се превърна в тлъст книжен плъх.

Ерагон се засмя и седна до него.

— Не се ли сърдиш, че си затворник?

— В началото бях много ядосан, но колкото повече се замислям, осъзнавам, че това е най-доброто място за мене. Дори Аджихад да ме освободи, едва ли ще се мотая навън.

— Но защо?

— Защото на хората ще им е неудобно край мене. А и винаги ще има такива, които да ме обиждат. Кажи сега, какво ново?

Ерагон му разказа събитията от последните два дни, като не пропусна и сблъсъка с Близнаците.

— Подозирам, че Аря е много по-важна, отколкото предполагахме — каза Муртаг. — Тя е могъщ магьосник, владее меча и неслучайно е избрана за пазач на яйцето.

Ерагон се съгласи.

— Знаеш ли, в този затвор ми харесва — продължи Муртаг. — За първи път не се притеснявам и мога да спя на спокойствие.

— Разбирам какво имаш предвид. Насуада каза, че те е посетила. Тя не спомена ли нещо интересно?

— Не, просто искаше да се види с мене. Изглежда като принцеса. Толкова е хубава! Когато се появи, си помислих, че е някоя дама от двора на Галбаторикс. Виждал съм разни благороднички, които не могат да стъпят на малкото й пръстче.

Ерагон слушаше думите му с изненада. „Дали е това, което си мисля, или си вадя прибързани заключения“.

— Колко дълго смяташ да останеш тук? Не можеш да се криеш винаги.

— Засега имам намерение да си почина — сви рамене Муртаг. — Няма нужда да търся друго убежище, а не искам да давам на Близнаците да ми човъркат в съзнанието. Сигурно ще се отегча, но засега съм тук.

Сапфира събуди Ерагон, като го побутна с масивната си глава. Той измърмори и се надигна. В пещерата беше тъмно, а навън блещукаше Исидар Митрим, осветен от множество фенери. На входа на пещерата стоеше едно джудже и нетърпеливо потриваше длани.

— Трябва да дойдеш, Аргетлам! Голяма опасност, Аджихад те призовава. Няма време!

— Какво става?

— Тръгвай! Чаркна брага! Бързо!

Ерагон препаса Зар’рок и грабна лъка и колчана си. „Дотук със спокойния сън“.

Сапфира приклекна, за да се покачи на нея, и излетя от леговището. Орик ги очакваше с напрегнато изражение пред вратите на Тронхайм.

— Хайде, другите ни чакат.

Докато отиваха към покоите на Аджихад, младежът се опита да задава въпроси, но и Орик не беше съвсем наясно какво става. Двама войници им отвориха широките врати на кабинета. Аджихад стоеше зад бюрото си и разглеждаше една карта. Аря и един жилав мъж също бяха вътре.

— Ерагон, тъкмо навреме. Запознай се с моя заместник Йормундур. — Аджихад изчака двамата да се поздравят и продължи. — Събрах ви петимата, защото сме изправени пред голяма опасност. Преди половин час от един тунел под Тронхайм се появи ранено джудже. Въпреки че беше в много лошо състояние, то успя да ни съобщи, че насам приближава ургалска армия. Ще са тук след по-малко от ден.

Орик и Йормундур заговориха едновременно, но чернокожият мъж го спря с думите:

— Тихо! Това не е всичко. Ургалите не идват по земя, а под нея. Навлезли са в тунелите и ще ни ударят отдолу.

— А джуджетата защо не са разбрали по-рано? И как ургалите са намерили тунелите? — попита Ерагон.

— Под планините има стотици тунели, които са ненаселени — обясни Орик. — Малко джуджета навлизат в тях, така че е цяло чудо, че получихме предупреждение навреме.

Ерагон се наведе над картата, която изобразяваше южната част на Алагезия, но за разлика от неговата показваше по-подробно планините. Аджихад показа с пръст едно място близо да границата със Сурда.

— Според джуджето те са навлезли оттук.

— Ортиад! — възкликна Орик. — Това е едно старо селище, което е било изоставено след построяването на Тронхайм. Никой не живее там от векове.

— Вероятно някои тунели са се срутили. Предполагам, че сегашното име на Ортиад е Итро Зада. Към това място се е била насочила колоната, която е преследвала Ерагон. Оттам могат да прекосят целите планини и да унищожат и Варден, и джуджетата.

— Знаем ли колко са ургалите? — попита Йормундур. — Има ли с тях войници? Не можем да изготвим стратегия без тези данни.

— За жалост нямам представа. Ако Галбаторикс е изпратил и войниците си, шансовете ни са малки, но ако са само ургалите, може да победим. Орин и елфите няма да успеят да изпратят помощ навреме, но все пак проводих пратеници да ги предупредят. Говорих с Хротгар и решихме какво ще правим. Единствената ни надежда е да ограничим ургалите в трите главни тунела и да ги пресрещнем във Фардън Дур, за да не залеят Тронхайм. Ерагон, Аря, искам да помогнете при срутването на страничните тунели. Две групи джуджета вече се занимават с това. Ерагон, ти ще помогнеш на групата отвън, а Аря на другата — под Тронхайм.

— Защо направо не срутим всички тунели? — попита Ерагон.

— Защото — отговори Орик — това ще принуди ургалите да разчистват пътя и е възможно да завият в посока, в която не искаме да отиват. Например може да нападнат други джуджешки градове, на които няма да сме в състояние да помогнем.

— Има и друга причина — намеси се Аджихад. — Хротгар каза, че ако всички тунели се срутят, има опасност градът да пропадне.

— Значи няма да се бием в Тронхайм? — попита Йормундур. — Казваш да ги пресрещнем навън, във Фардън Дур.

— Точно така. Не можем да отбраняваме целия град. Твърде голям е, затова ще запечатаме проходите, които водят към него. Това ще принуди ургалите да излязат в кратера, където ще има място да разгърнем армиите си. Не можем да си позволим продължителна битка, защото ургалите ще проникнат в Тронхайм и ще ни заклещят.

— Ами семействата ни, какво ще стане с тях?

— Наредил съм да евакуират всички жени и деца в околните долини. Ако претърпим поражение, ще се насочат към Сурда. Това е всичко, което може да се стори с оглед на обстоятелствата.

— Господарю, Насуада с тях ли е? — попита облекчено Йормундур.

— Да, въпреки че не й беше приятно. Ургалите ще пристигнат след няколко часа. Знаем, че са многобройни, но трябва да удържим Фардън Дур. Ако загубим, това ще означава гибел за джуджетата и Варден и вероятно поражение за елфите и Сурда. Нямаме право да губим битката. Сега тръгвайте и се заемайте със задачите си!

Излязоха от кабинета и се разделиха. Йормундур тръгна към казармите, Аря и Орик — към подземията, а Ерагон и Сапфира — към вратите на Тронхайм. Въпреки ранния час градът беше буден. Хората тичаха, предаваха съобщения и пренасяха провизии.

Ерагон беше убивал и преди, но никога не бе участвал в мащабна битка. Знаеше, че може да се справи с няколко ургала, но в общото меле всичко беше възможно.

Излязоха от Тронхайм и се огледаха за джуджетата, на които трябваше да помагат.

— Може би са от другата страна на града — предположи Сапфира.