Аря извърна поглед и поглади с пръсти лъка си.

— Моята съдба е да бъда тук. Дългът трябва да се изплати.

Младежът се върна при Сапфира.

— Какво каза? — попита го Муртаг.

— Нищо.

Защитниците потънаха в собствените си мисли и наоколо настана тишина, докато часовете се нижеха. Ерагон непрекъснато проверяваше каишките на бронята си и хвърляше погледи към Аря. Орик постоянно точеше секирата си с един брус, който издаваше неприятен звук, а Муртаг гледаше мълчаливо в далечината.

От време на време се появяваха вестоносци, които предизвикваха вълнение сред войниците, но всеки път се оказваше фалшива тревога. Мъжете започнаха да се изнервят. Най-лошото бе, че нямаше никакъв вятър. Въздухът беше застоял и тежък. С напредването на нощта Ерагон седна на земята, докато се взираше с натежали клепачи в мрака.

— Късно е. По-добре да поспим малко. Ако има нужда, другите ще ни събудят — заяви Орик. Муртаг измърмори нещо, но Ерагон се сви до Сапфира и задряма. Последното нещо, което видя, беше бдящата над тях Аря. Сънищата му бяха объркани и неприятни, пълни с рогати чудовища. Непрекъснато чуваше глас, който го питаше: „Готов ли си?“, но не можеше да отговори. Нечие докосване по ръката го изтръгна от неспокойната дрямка и Ерагон се изправи с готовност.

— Започва се — промълви Аря с тъжно изражение и извади стрела от колчана си. Войниците около тях стискаха оръжията си мълчаливо.

— Преди няколко минути един съгледвач се появи от тунела — съобщи Муртаг. — Ургалите идват. Всички погледи бяха насочени към входа на тунела. Минутите се влачеха бавно една след друга. Ерагон се качи на гърба на Сапфира, а Муртаг яхна коня си.

— Чувам ги! — извика някой.

Мъжете застинаха. Никой не помръдваше, никой не смееше да си поеме дъх.

Ургалите започнаха да изскачат от прохода с яростни викове. В този момент по команда бяха обърнати казаните със смолата и някой хвърли факла, превръщайки входа на тунела в огнен ад. Подпалените чудовища започнаха да крещят. Ерагон се извърна и забеляза, че другите два батальона са постъпили по същия начин.

Все повече ургали започнаха да излизат на открито като прегазваха обгорените тела на своите другари, и се насочваха към редиците на Варден. Зад барикадата пристъпи първата линия стрелци. Ерагон и Аря също се включиха в залпа и наблюдаваха как смъртоносният дъжд покосява редиците на противника.

Чудовищата се стъписаха за момент, а после се прикриха с щитовете си и продължиха напред. Последва втори залп, но ургалите все така извираха от тунела. Ерагон беше поразен от броя им. Нима трябваше да избият всичките? Това изглеждаше невъзможно. Единственото им успокоение беше, че сред нападателите нямаше войници от армията на Галбаторикс.

Над Фардъп Дур се разнесоха звуците от бойни рогове. Ургалите сгъстиха редиците си и нападнаха яростно. Те се втурнаха към заострените колове, разкъсвайки строя. Облак черни стрели се понесе към приклекналите защитници. Ерагон вдигна щита си и се прикри.

Ургалите се стъписаха за момент, удържани от острите колове, но след това нададоха яростни викове и се втурнаха напред. Пиконосците изскочиха и ги посрещнаха смело, но се огънаха под бурния устрем.

Първата защитна линия се пропука и ядрата на двете армии се сблъскаха. Сапфира приклекна, подскочи напред към центъра на схватката и разкъса един ургал в движение. Зъбите и ноктите й бяха като мечове, а опашката й — като гигантски боздуган. Ерагон седеше на гърба й и отблъскваше удари, насочени към крилата.

С ъгълчето на окото си младежът забеляза Орик, който поваляше враговете с голямата си брадва. До него Муртаг сечеше бясно от гърба на Торнак. Драконът се завъртя и Ерагон мярна Аря, която отстъпваше от поредния повален противник.

Един ургал се хвърли напред и удари Сапфира по предния десен крак. Оръжието му отскочи от бронята и Ерагон на свой ред замахна към главата на ургала. За съжаление Зар’рок се заклещи в рогата на съществото. Младежът скочи от дракона и блъсна противника си с щита, след което освободи меча си и приклекна, за да избегне поредния нападател.

— Сапфира, имам нужда от теб!

Хаосът на битката ги беше разделил. Един Кул скочи към него, но Ерагон успя да прекърши врата му с магия. Повали още четирима и до него се озова Муртаг.

— Хайде! — извика той и подаде ръка на младежа, вдигайки го на гърба на Торнак. Двамата се насочиха към Сапфира, която беше обградена от дванайсет копиеносци и имаше затруднения. Ургалите бяха успели да наранят крилата й и кръвта капеше по земята. Тя се опитваше да счупи копията, но нападателите отскачаха назад и се прикриваха успешно.

Видът на нейната кръв разгневи Ерагон. Той скочи от коня и прониза най-близкия ургал, надавайки див вик. Атаката му обърка чудовищата и Сапфира се възползва от това. Тя се впусна срещу тях и успя да разкъса неколцина. Ерагон се хвана за един от вратните шипове и се покачи на гърба й. Муртаг размаха меча си, увлечен в друга схватка. Драконът скочи във въздуха и се издигна над двете армии, за да се възстанови малко. Ерагон дишаше учестено. Чувстваше се пълен с енергия и по-жив от всякога. Сапфира полетя няколко минути, преди отново да се спусне към ургалите и да се насочи натам, където бяха стрелците. Преди чудовищата да разберат какво става, Ерагон повали двама, а тя — още трима, и излетя отново, като избегна ответния залп.

Приложиха същата тактика на другия фланг. Оскъдната светлина им даваше възможност да нападат изненадващо. Ерагон реши да използва своя лък от въздуха, но скоро свърши стрелите си, а все още не искаше да прибягва до магия.

Полетът на Сапфира му даваше отлична възможност да следи цялото бойно поле и развоя на битката. Под Фардън Дур се водеха три отделни сражения при различните тунели. Ургалите бяха в неизгодно положение, защото не можеха да разгърнат напълно армията си. Но въпреки това Варден и джуджетата бяха изтласквани постепенно към Тронхайм. Защитниците изглеждаха незначителни като бройка пред непрестанно прииждащите пълчища.

Чудовищата се бяха скупчили около няколко знамена на различните кланове, но не беше ясно кой всъщност ги командваше. Клановете не си обръщаха внимание, сякаш получаваха заповеди отнякъде другаде. Ерагон искаше да разбере къде е този водач и да го убие.

Спомни си заповедите на Аджихад и започна да предава сведения на Близнаците. Те се заинтересуваха и му зададоха няколко въпроса, след което дойде ново нареждане:

— Присъедини се към Хротгар. Хората му се огъват.

— Разбрано.

Сапфира зави и се понесе към джуджетата. Кралят стоеше начело, облечен в златна броня, с чука на прадедите си в ръце. Той забеляза дракона и се усмихна доволно.

Сапфира се приземи до джуджетата и посрещна налитащите нападатели. Дори най-свирепите Кул се разколебаха при нейния вид. Ерагон се опитваше да я защитава. Отляво беше Хротгар, но отпред и отдясно напираха чудовища. Наложи му се няколко пъти да използва магия, за да спре устрема им. Едно копие отскочи от щита и натърти рамото му, но Ерагон пък успя да разцепи черепа на ургала.

Възхищаваше се от Хротгар, който, въпреки че бе стар дори по мерките на джуджетата, беше неудържим в битка. Всеки удар на Волунд известяваше за смъртта на нов противник. След като един от воините му падна пронизан, кралят грабна копието и го запрати обратно по притежателя му с невероятна сила. Този героизъм зарази младежа и той се хвърли рисковано напред, за да не изостане от Хротгар.

Наведе се и замахна към един Кул, но не можа да го достигне и почти падна от седлото. Противникът му се възползва от това, удари го по главата и го запрати назад. Ерагон опита да се намести, но чудовището беше готово за нов удар. Преди да замахне, едно острие прониза гърдите му. Съществото изпищя и се строполи на земята. Зад него стоеше Анджела.