Ерагон се съгласи и я прегърна през врата. Тя заобиколи и се приземи леко сред група джуджета, които копаеха с кирки.
— Под нас на около два метра има тунел. Всяка помощ е добре дошла — каза водачът им.
— Мръднете се и ще видя какво мога да направя — предложи Ерагон.
Той знаеше, че може да срути прохода наведнъж, но това щеше да му струва твърде много енергия и реши първо да приложи натиск върху слабите места. Внимателно започна да проверява за пукнатини в скалата и да ги разширява. Скоро се дочу силно изпращяване, но на пръв поглед нямаше резултати. Ерагон продължи упорито и след няколко минути земята потъна, запушвайки тунела. Зарадваните джуджета се заеха с довършителната работа, а младежът продължи към следващия проход. В продължение на няколко часа с помощта на Сапфира успя да срути още половин дузина тунели. Скоро се смрачи съвсем и това затрудни работата му. Ерагон се спря и огледа наоколо с интерес.
Огромна върволица жени и деца напускаше Тронхайм. Всички носеха на ръце провизии, дрехи и лични вещи. Малка групичка воини, предимно старци и младежи, съпровождаше бегълците.
През това време Варден и джуджетата заемаха позиции, като разделиха армията на три батальона. Войниците носеха знамето на Варден — бял дракон, стискащ роза, над меч на лилаво поле.
Мъжете бяха мълчаливи. Повечето бяха въоръжени с меч и щит, но имаше и няколко редици пиконосци. В тила пък бяха разположени стрелците. Джуджетата бяха в пълно бойно снаряжение. В едната си ръка държаха брадва или кирка, а в другата — кръгъл щит с емблемата на рода им. Краката им също бяха покрити с броня, а повечето имаха железни шлемове. Една малка фигурка се отдели от близкия батальон и се насочи към Ерагон и Сапфира.
— Аджихад каза да се присъединиш към армията — съобщи Орик. — Няма повече тунели за срутване. Но първо елате да хапнете.
Придвижиха се до една палатка, в която имаше хляб, вода и сушено месо. Менюто беше бедно, но с оглед на обстоятелствата — напълно задоволително. Докато Ерагон и Сапфира се хранеха, Орик изчезна нанякъде и се върна след малко с няколко тежки брони.
— Какво е това? — попита Ерагон. Бронята беше дебела два сантиметра и много тежка. Определено беше неподходяща за човек, а и имаше твърде много части.
— Дар от Хротгар — отвърна Орик доволно. — Стояла е толкова дълго в съкровищницата, че я бяхме забравили. Изкована е много отдавна, преди падането на Ездачите.
— Но какво с това?
— Броня за дракон, разбира се! Нали не смяташ, че драконите влизат в бой без защита? Сапфира е все още малка и тази вероятно ще й стане.
— Какво мислиш? — попита Ерагон.
— Дай да я пробваме.
След известни усилия да й я сложат, Ерагон и Орик отстъпиха, за да видят резултата. Целият врат на Сапфира беше покрит с триъгълни железни парчета, а стомахът и гърдите й — с дебели стоманени плочи. Краката и гърбът й също бяха добре защитени, но крилата бяха голи.
—
—
— Донесох нещо и за тебе, макар че не беше лесно да се намери подходящ размер — каза Орик. — Рядко правим доспехи за хора, но това ще свърши работа.
Ерагон облече плетената ризница с качулка, която му стигна почти до коленете. Сложи си наколенки и масивен шлем с позлатена украса. Накрая Орик му подаде широк щит с рисунка на дъб.
— Благодаря ти за тези дарове, Хротгар е много щедър. — Младежът знаеше, че броните струват цяло състояние.
— Ще благодариш, когато ти спасят живота.
Войниците около тях започнаха да маршируват. Батальоните заемаха позиции в различните краища на Фардън Дур.
— Предполагам, че трябва да тръгнем с тях — заяви Ерагон и те последваха войската почти до стените на кратера. Младежът попита за ургалите, но Орик знаеше само, че са изпратени съгледвачи, които да предупредят за приближаването на врага. Батальонът спря пред един от тунелите.
„Сигурно това е един от изходите, откъдето ще се появят ургалите“.
Мястото бе осветено от множество фенери. Над тунела горяха огньове и имаше няколко казана с вряща смола. Това беше ужасен начин да убиеш някого, дори ургал.
По земята бяха забити остри колове, които представляваха сериозна преграда. Ерагон и Сапфира се включиха в една група, която копаеше ров зад коловете. Докато работеха, Орик отиде да помогне в изграждането на барикади за стрелците.
— Всички хора и джуджета са на бойното поле — съобщи той, когато се завърна. Тронхайм е запечатан. Хротгар командва левия батальон, а Аджихад — десния.
— А кой е начело на този?
— Йормундур.
— Виж — каза Сапфира и побутна Ерагон.
Младежът посегна към Зар’рок, когато забеляза Муртаг, яхнал Торнак, да носи в ръце любимия си двуръчен меч.
Орик изруга и скочи на крака, но Муртаг го спря с думите:
— Всичко е наред, Аджихад ме освободи.
— И защо?
— Според него това е възможност да докажа добрите си намерения. Явно не смята, че мога да навредя.
Ерагон кимна доволно. Муртаг беше отличен боец и на него можеше да се разчита в битката.
— Откъде да знаем, че не лъжеш? — попита Орик.
— Защото аз казвам така — обяви един твърд глас. Аджихад се приближи към тях, приготвен за сражение. Той хвана Ерагон за рамото и го дръпна встрани от другите.
— Чудесно, Орик те е облякъл.
— Да, нещо задава ли се по тунелите?
— Още не. Един от Близнаците остана в Тронхайм. Той ще наблюдава битката от леговището и ще предава информацията чрез брат си. Знам, че ти също можеш да говориш със съзнанието си. Искам да осведомяваш Близнаците за всяко странно нещо, което видиш. Те ще ти предават моите заповеди. Разбра ли?
Мисълта да бъде свързан с Близнаците не допадна на Ерагон, но той кимна.
— Ти не си пехотинец, нито конник и никога не съм командвал такъв като тебе. Мисля, че със Сапфира ще сте в по-голяма безопасност на земята. Във въздуха ще бъдете много лесна мишена за стрелците. От нейния гръб ли мислиш да се биеш?
— Не съм сигурен. — Ерагон никога не се бе сражавал от кон, нито пък от дракон. — Ако съм на Сапфира, ще бъда твърде високо, освен ако не се бия с Кул.
— Опасявам се, че ще има предостатъчно Кул — каза Аджихад. — Единственият съвет, който мога да ти дам, е да избягваш ненужните рискове. Варден не може да си позволи да те изгуби.
Ерагон се върна при Муртаг и Орик и подпря щита си на земята. Скоро слънцето залезе и Фардън Дур потъна в мрак. Младежът се обърна и замръзна. На стотина метра от него стоеше Аря и държеше лъка си в ръка.
— И ти ли ще се биеш? — попита Ерагон.
— Правя това, което трябва.
— Но тук е твърде опасно!
— Не се притеснявай за мене, човеко. Елфите тренират и мъжете, и жените си. Аз не съм някоя от вашите безпомощни съпруги, които побягват при първата опасност. Не забравяй, че бях избрана за пазител на яйцето на Сапфира. Аз съм много по-силен магьосник от всеки тук. Ако се появи Сянката, само аз бих могла да я победя. Освен това имам сметки за уреждане с нея.
Ерагон сведе глава примирено, защото знаеше, че е права.
— Тогава се пази — отвърна той и добави на древния език — виол помнурия илиан, „заради мен“.
