ли ще реагират, като разберат, че съм Ездач? Може да е достатъчно, за да избегнем боя.

— Не разчитай на това. Ако се стигне до схватка, ще трябва да избием възможно най-много от тях, за да им покажем, че не си струва да ни нападат. Водачът даде знак с боздугана си и конниците препуснаха към тях. Мъжете размахваха копия и крещяха силно. Носеха парцаливи дрехи, а оръжията им бяха ръждясали. Четирима имаха лъкове.

Водачът отново направи знак и непознатите ги обградиха. Ерагон сви устни. Беше готов да ги удари с магия, но се удържа.

„Не знаем какво искат от нас“.

Командирът ги огледа внимателно и присви вежди.

— Тези коне са по-добри от крантите, които намираме обикновено — каза той. — Григ ще бъде доволен. Думите му предизвикаха подозрение в Ерагон.

— Сапфира.

— Колкото до вас двамата, свалете оръжията, ако не искате да ви застреляме.

Муртаг повдигна меча си.

— Кой си ти и какво искаш? Ние сме свободни хора и пътуваме с мир. Нямаш никакво право да ни спираш.

— Имам всички права да ви спирам — отвърна мъжът подигравателно. — Колкото до името ми, то не е важно. Робите не се обръщат към господаря си по име, освен, ако не искат да бъдат наказани.

Ерагон изруга наум.

„Търговци на роби!“

Спомни си за търга в Драс-Леона. Усети как гневът го изпълва и погледна мъжете с омраза.

— Хвърлете оръжията и се предайте! — извика водачът.

Разбойниците очакваха напрегнато какво ще сторят двамата пътници. Един от мъжете махна одеялото от Аря и разкри лицето й.

— Торкенбранд, това е елф!

Водачът се доближи и подсвирна.

— Колко ли струва? — попита някой.

— Цяло състояние. Империята ще ни даде камара злато за нея!

Разбойниците се разкрещяха от радост. Ерагон усети приближаването на Сапфира.

— Атакувай сега! Но ги остави да бягат, ако се изтеглят.

Тя сви крила и се гмурна надолу. Муртаг улови сигнала и удари един от мъжете с лакът, след което смушка Торнак с пети. Бойният жребец скочи напред и смаза разбойника с копита.

Ерагон вдигна ръка и изрече думи на древния език, възползвайки се от моментното объркване. Сфера от син пламък се разби в средата на конниците и ги посипа с огнени капки. В същото време Сапфира се приземи до него, отваряйки грамадните си челюсти.

— Пазете се! Аз съм Ездач! — изкрещя младежът и размаха червения си меч. — Бягайте, ако искате да живеете.

Мъжете се развикаха и обърнаха коне, прегазвайки се един друг. В суматохата някой удари Торкенбранд в гърба и го събори от коня. Разбойниците не обърнаха внимание на падналия си водач и препуснаха с всички сили.

Торкенбранд се надигна на колене. От слепоочията му течеше кръв. Муртаг слезе от коня си и се приближи до него. Мъжът вдигна ръце, сякаш да се предпази. Муртаг го погледна студено и замахна, отсичайки главата му, преди Ерагон да реагира.

— Полудя ли? Защо трябваше да го убиваш?

— Не виждам защо се разстройваш — отвърна Муртаг и избърса острието си в дрехите на убития.

— Да се разстройвам ли? Не ти ли хрумна, че можем да го оставим и да продължим пътя си? Не! Вместо това реши да го екзекутираш, при положение че той бе беззащитен.

— Не можех да го оставя. Твърде опасно беше. Другите избягаха, а този нямаше да стигне далеч без кон. Не искам да разкаже на ургалите за Аря. Затова реших…

— …да го убиеш!

Сапфира помириса любопитно отрязаната глава и отвори уста, но после се отказа и отстъпи.

— Просто се опитвам да оцелея. Моят живот е по-важен от този на някой непознат.

— А къде е съчувствието ти?

— Съчувствие ли? Съчувствие? Не мога да проявявам съчувствие към враговете си. В противен случай щях да съм умрял отдавна! Защитавам се на всяка цена.

— Можещ да оправдаеш всяко убийство по този начин — измърмори Ерагон и прибра меча си.

— Да не мислиш, че ми харесва? — извика Муртаг. — Животът ми е бил в опасност, откакто съм се родил! През целия си живот съм избягвал заплахите. Никога не съм заспивал спокойно, защото не знам дали ще се събудя сутринта. Не съм бил в безопасност дори в корема на майка си. Ти не разбираш, но ако бе преживял такива неща като мене, щеше да се научиш да не разчиташ на случайността. Този човек беше опасен и аз го отстраних. Не съжалявам и няма да се обвинявам за това.

— Все пак бе погрешно. — Ерагон върза Аря на Сапфира и се качи на коня си. — Да тръгваме.

Продължиха да яздят в бясно темпо. Заради планините разстоянието, което изминаваха, изглеждаше малко, но напредваха добре. Когато спряха за нощувка, се нахраниха мълчаливо.

— Аз ще поема първата смяна — заяви Ерагон.

Муртаг кимна и си легна, обръщайки се с гръб към него.

— Искаш ли да поговорим?

— Не, не сега. Искам да помисля. Объркан съм.

— Обичам те, малкия.

— И аз тебе.

Тя се сви на кълбо и го обгърна. Ерагон остана неподвижен, загледан в мрака с безпокойство.

На сутринта Сапфира отлетя с Ерагон и Аря. Младежът искаше да се махне за малко от Муртаг. Сапфира се издигаше нагоре и той се разтрепери от студ.

— За какво мислиш? — попита го тя.

— Това вчера си беше убийство. Няма друга дума.

Планините се извисяваха над тях, въпреки че Сапфира летеше много нависоко.

— Наистина беше прибързано, но Муртаг се опита да направи това, което е правилно. Търговците на роби заслужават смърт. Ако не бързахме, щях да ги подгоня и да ги разкъсам всичките.

— Да, но Торкенбранд беше беззащитен. Дори да е искал да се предаде, Муртаг не му даде такава възможност. Поне да можеше да се защити.

— Ерагон, ако Торкенбранд се беше съпротивлявал, резултатът щеше да е същият. Знаеш, че малцина могат да се мерят с тебе и Муртаг. Не виждам кой знае каква чест да умреш в неравностоен дуел.

— И аз вече не знам кое е правилно. Не мога да открия смислени отговори.

— Понякога няма отговори. Вече познаваш Муртаг. Прости му. А ако не можеш да му простиш, не забравяй, че той ти мисли доброто. Все пак ти спаси живота. И то неведнъж.

Ерагон се намръщи и се размърда на седлото. Наведе се над рамото на Сапфира, за да провери къде е Муртаг. Вниманието му беше привлечено от движение в далечината.

Ургалите си правеха лагер до един поток, покрай който бяха преминали вчера. Как бе възможно: съществата пътуваха пеша и ги настигаха! Сапфира също забеляза ургалите и побърза да се снижи.

— Надявам се, че не са ни видели.

Ерагон не хранеше илюзии. Той отбеляза:

— Вождът им ги пришпорва здраво.

— Да, може би всичките ще умрат скоро от изтощение.

— Какво става? — попита Муртаг, когато се приземиха край него.