извика нещо и мушна с копието си. Главата на Сапфира се подаде от дълбините и прехапа оръжието като сламка. Но преди да докопа чудовището, останалите се втурнаха към нея и разкървавиха муцуната й.

Сапфира се изтегли с гневно съскане. Водачът се опита да продължи, но спря, щом тя замахна към краката му. Останалите също бяха принудени да спрат, защото драконът им препречваше пътя. Междувременно ургалите на другия бряг бързо напредваха към водопада.

— Побързайте, не знам колко дълго ще ги задържа.

Стрелците вече се целеха в Сапфира. Ерагон затича още по-бързо, но се спъна и щеше да падне, ако Муртаг не го беше задържал. Почти бяха стигнали до водопада. Шумът бе оглушителен като лавина. На няколко метра от водната стена брегът се разширяваше и предоставяше място за водене на бой.

Сапфира изрева, когато едно копие прониза рамото й, и се гмурна под водата. Чудовищата се възползваха от това, за да се втурнат напред. Вече бяха само на няколкостотин крачки.

— Какво ще правим сега?

— Не знам. Нека да помисля! — Ерагон се разрови в спомените на Аря за инструкции. Хвана от земята един камък и удари по широките скали до водопада. — Ай варден абр ду Шур’тугал гата ванта!

Нищо не се случи.

Той опита отново, но само си разкървави ръката. Обезнадежден, Ерагон се обърна към Муртаг:

— В капан сме.

Думите му бяха прекъснати от Сапфира, която изскочи от водата и приклекна до тях, готова за бой. Конете отстъпиха назад. Младежът се опита да ги успокои мислено.

— Зад тебе! — извика Сапфира. Той се обърна и видя един гигантски ургал да връхлита с вдигнато копие.

Муртаг хвърли меча си с всичка сила. Дългото острие се превъртя и удари чудовището в гърдите. Грамадното същество падна безмълвно на земята. Муртаг изтича и прибра оръжието си от тялото, преди да са дошли останалите нападатели.

— Джиерда тейра калфис! — извика Ерагон и вдигна ръка.

Двайсетина от преследвачите им паднаха в езерото, но останалите приближаваха решително. Младежът се подпря на Сапфира, за да избегне умората. Нов залп от стрели започна да пада около тях. Драконът излезе напред и ги прикри с тяло.

— Сега какво ще правим? Не можем да останем тук.

Сапфира изръмжа, когато една стрела прониза крилото й. Младежът трескаво се опитваше да разбере какво не е наред с указанията.

— Не знам! Мястото трябваше да е точно тук!

— Защо не попиташ елфката? — извика Муртаг и опъна лъка си. След секунда един ургал се свлече в езерото.

— Сега ли? Че тя е почти умряла! Как ще ми отговори?

— Не знам, но по-добре измисли нещо. Не можем да удържим на цяла армия!

— Ерагон.

— Какво!

— От грешната страна на езерото сме! Видях спомените на Аря в твоето съзнание и разбрах, че сме на другия бряг. — Сапфира наведе глава, за да избегне следващия залп. — Няма да издържа дълго! Направо ме разкъсват!

— Варден са от другата страна на езерото. Трябва да преплуваме! — извика Ерагон. Той забеляза, че ургалите на другия бряг почти са достигнали до водопада.

— Конете няма да могат, а и за нас ще е трудно.

— Аз ще се оправя с конете, а Сапфира ще носи Аря.

— Е, все ще е по-добре, отколкото да останем тук — сви рамене Муртаг и смъкна жената от гърба на Снежноплам.

— Готова съм — каза Сапфира, надигна се леко и приклекна.

Приближаващите ургали спряха разколебани.

— Сега! — извика Ерагон.

Муртаг метна Аря на гърба на дракона и я завърза за седлото. Сапфира мигновено се вдигна във въздуха. Ургалите се разкрещяха ядосано и почнаха да я обстрелват, а онези, които бяха на другия бряг, забързаха, за да стигнат до водопада, преди да се е приземила.

Ерагон се опита да успокои конете и им обясни, че ако не преплуват, ще бъдат изядени. Снежноплам и Торнак скочиха във водата и заплуваха с усилие. Муртаг прибра меча си и се гмурна след тях. Младежът затвори очи и последва спътника си, надавайки яростен вик.

Силата на водопада го повлече надолу. Усети дъното и се оттласна от него, но преди да си поеме въздух, отново беше повлечен. Опита се да излезе на повърхността, но не можеше да се справи с натиска на водопада. Тежкият меч и мокрите дрехи също го теглеха надолу.

Внезапно една здрава ръка го хвана за ризата и започна да го дърпа нагоре. Спасителят му плуваше с къси, сигурни движения. Ерагон се надяваше, че е Муртаг, а не някой ургал. След секунди излязоха на каменистия бряг.

Младежът дочу звуци от битка и бързо се обърна. Чудовищата, които допреди малко го бяха преследвали, падаха под безмилостни залпове от стрели. Мнозина вече плуваха безжизнени във водата. Ургалите на неговия бряг също бяха под обстрел и не можеха да отстъпят, защото зад гърба им внезапно се бяха появили множество воини.

— Акх Гунтераз доразда! Какво правеше? Щеше да се удавиш! — Ерагон се завъртя изненадано. Спасителят му не беше Муртаг, а някакъв дребен мъж, стигащ до хълбока му.

Джуджето изцеждаше гъстата си брада от водата. На гърдите си носеше плетена ризница без ръкави, която разкриваше мускулестите му ръце. На кръста му висеше бойна брадва, а на главата си имаше кожен шлем със символ, изобразяващ чук и дванайсет звезди. То погледна към боя и въздъхна.

— Барзул, как ми се иска да се включа.

„Джудже!“

Ерагон измъкна меча си и се огледа за Сапфира и Муртаг. В скалите се бяха отворили дебели дванайсет стъпки каменни врати, разкриващи широк тунел, който навлизаше дълбоко под планината.

Сапфира и Муртаг стояха пред тунела, обградени от хора и джуджета. Един висок плешив мъж в лилава роба беше застанал до Муртаг и опираше кинжал в гърлото му. Ерагон се пресегна за силата си, но мъжът го спря.

— Недей! Ако използваш магия, ще убия твоя приятел! Не мисли, че няма да те усетя. Не можеш да скриеш нищо от мене. Ако направиш или кажеш нещо без мое разрешение, той ще умре. Хайде, влизайте в тунела. — Мъжът отстъпи назад, дърпайки Муртаг след себе си.

— Сапфира, какво ще правим?

Хората и джуджетата тръгнаха след плешивия, като водеха конете със себе си.

— Ще тръгнем след тях и се надявам, че ще оцелеем.

Тя влезе гордо в тунела, а околните я гледаха притеснено. Ерагон вървеше след нея; усещаше, че воините го наблюдават. Джуджето, което го спаси, тръгна последно, стиснало дръжката на брадвата си.

Каменните врати се затвориха тихо. Ерагон погледна назад, но не успя да види нищо. Ето, че бяха затворени под планината. Но дали бяха в безопасност?

— Насам — заговори плешивият мъж и мина през една врата, влачейки Муртаг със себе си. Воините го последваха, като държаха оръжието си, насочено към Ерагон. Конете бяха отведени в друг тунел.

Младежът се обърна, за да види дали Аря още е на гърба на Сапфира.

„Трябва да й дадат противоотровата!“ — помисли ядосано той. Знаеше, че Скилна Браг продължава да разяжда плътта на жената елф.

Ерагон побърза след плешивия по един тесен коридор, който правеше резки завои. Една врата се отвори и те влязоха в стая, която беше достатъчно голяма, за да може и Сапфира да се движи спокойно в нея.