Стените и подът бяха направени от полиран бял мрамор и блестяха на светлината на малка лампа.

— Имаме нужда от лечител — каза Ерагон, но не можа да продължи, защото плешивият го прекъсна.

— Не говори! Ще трябва да изчакаш, докато преминеш изпитанието. — Мъжът предаде Муртаг на един от воините и плесна леко с ръце. — Пусни си оръжията.

Не му се искаше да се разделя със Зар’рок, но бавно пусна червената ножница на земята и остави лъка и колчана си до нея.

— Сега отстъпи от дракона и ела до мене, бавно. — Ерагон пристъпи напред. — Спри там! Сега свали защитите около съзнанието си, защото ще прегледам спомените ти. Ако се опиташ да скриеш нещо, ще го открия със сила и може да полудееш. Ако не го направиш, спътникът ти ще бъде убит.

— Защо?

— За да сме сигурни, че не си човек на Галбаторикс и за да разберем защо навън има огромна ургалска армия. Никой не може да влезе във Фардън Дур, без да е изпитан.

— Няма време. Трябва ни лечител!

— Тишина! Докато не преминеш изпитанието, няма да получиш нищо.

— Но тя умира! — изкрещя Ерагон. Положението беше сериозно, но нямаше да направи нищо, преди да се погрижат за нея.

— Ще трябва да почака! Никой няма да напусне тази стая, докато не се уверим кой си. Освен, ако не искаш…

— Еграз Карн, да не си сляп? — скочи джуджето, което беше спасило Ерагон. — Не виждаш ли, че на дракона лежи елф? Трябва да й помогнем, ако е в опасност. Аджихад и кралят ще ни убият, ако тя умре по наша вина!

Очите на мъжа се присвиха от гняв, но след секунда сякаш се успокои.

— Разбира се, Орик, не искаме това да се случи. Свалете я от дракона. И по-бързичко!

Двама мъже се приближиха предпазливо до Сапфира и смъкнаха Аря. Единият възкликна, щом се загледа в лицето й:

— Това е Аря, пазителката на яйцето!

— Какво? — възкликнаха едновременно джуджето Орик и плешивият, който с леден глас се обърна към младежа: — Ще трябва да обясняваш много неща!

Ерагон събра цялата си решителност, за да пренебрегне злобния му поглед, и каза:

— Отровена е със Скилна Браг. Трябва да й дадете нектар от тунивор.

— Добре, отнесете я при лечителите и я охранявайте, докато приключа с изпитанията. След това ще ви дам нови заповеди. — Войниците кимнаха и изнесоха Аря от стаята. Вниманието на плешивия отново се върна към Ерагон. — Стига сме се бавили, загубихме твърде много време. Приготви се за изпитанието.

Младежът не искаше този човек да прониква в съзнанието му, но знаеше, че съпротивата е безсмислена. Погледът на Муртаг бе насочен към него.

— Готов съм.

— Чудесно, тогава.

— Внимавай да не го нараниш, Еграз Карн — обади се Орик, — иначе кралят ще те накаже.

Мъжът го изгледа ядосано и се обърна към Ерагон с усмивка.

— Само ако се съпротивлява. — Той наведе глава и изрече няколко думи.

Ерагон едва си пое дъх, когато плешивият си проби път в съзнанието му. Изпитваше извънредно силна болка. Атаката беше много мощна и той автоматично започна да издига защити.

— Недей! — включи се Сапфира. — Излагаш Муртаг на риск.

Младежът стисна зъби и свали щитовете си. Плешивият излъчваше разочарование. Силата на съзнанието му изглеждаше странно объркана.

— Той иска да се съпротивлявам! — Ерагон извика, когато го заля нова вълна от болка. Сапфира се опита да го защити, но не можа да я потисне напълно. Тя го посъветва:

— Дай му това, което иска, но прикрий останалото. Аз ще ти помогна. Силата му не е пречка за мене. Вече заглушавам нашия разговор и той не може да ни чуе.

— Тогава защо боли толкова?

— Болката идва от тебе.

Ерагон се намръщи, докато чуждото съзнание си пробиваше път в неговото. Чувстваше го като пирон в черепа си. Плешивият започна грубо да преглежда спомените от детството.

— Няма нужда от тези. Разкарай го оттам!

— Не мога. Мога да скрия някои неща, но само преди да е стигнал до тях. Помисли бързо какво искаш да покрием!

Ерагон се съсредоточи, въпреки силната болка. Скри повечето от разговорите си с Бром, както и думите на древния език, които знаеше. Спомените за пътуването остави почти непроменени, но прикри предсказанието на Анджела и разговора със Солембум. Освен това реши да не издава смъртта на Бром и произхода на Муртаг. Сапфира възрази:

— Варден имат право да знаят кого подслоняват. Особено, ако е син на един от клетвопрестъпниците.

— Направи го. Няма да го издам. Не и на този човек.

— Но те ще разберат така или иначе.

— Просто го скрий.

След като се погрижи да не издаде най-важните неща на Ерагон му оставаше само да изчака плешивият да приключи с проверката. Чувстваше се като че ли му изтръгват ноктите с клещи. Зъбите му бяха стиснати, а от челото му се лееше пот.

Плешивият преглеждаше спомените му внимателно, като лоза, която си проправя път към слънцето. Обръщаш внимание на много неща, които младежът смяташе за незначителни. Посвети много време в проучване на срещите с Ра’зак и Сянката. След като прегледа всички приключения, мъжът започна да се изтегля от съзнанието му.

Ерагон потрепери и рухна на пода. Няколко здрави ръце го повдигнаха и го подпряха на мраморната стена.

— Ти прекали! — извика Орик. — Момчето не беше достатъчно силно за такова нещо.

— Ще оживее. Приключих с него.

— Какво откри? Последва тишина.

— Може ли да му имаме доверие?

— Той не е ваш враг.

Из стаята се разнесоха облекчени въздишки. Ерагон отвори очи и бавно се надигна.

— Полека — каза Орик и му помогна да се изправи. Младежът стъпи на крака и изгледа с омраза плешивия, а зад него Сапфира изръмжа сърдито. Мъжът не им обърна внимание и се насочи към Муртаг.

— Твой ред е.

Муртаг се напрегна и поклати глава. Войникът, който го пазеше, поряза леко врата му.

— Не.

— Няма да ти дадем убежище, ако не се съгласиш.

— Вече обявихте, че Ерагон не ви е враг, и не можете да ме заплашите, че ще го убиете. Така че няма да ме принудите да отворя съзнанието си.

— Ами животът ти? — Плешивият повдигна това, което би било веждата му, стига да имаше такава. — Можем да те убием.

— Както искате — отвърна Муртаг с желязно спокойствие.

— Нямаш избор! — извика мъжът и се приближи до него. Муртаг сви юмруци и се изпъна, борейки се с всичка сила. Плешивият стисна зъби гневно и поднови атаката си.

Ерагон гледаше намръщено, защото разбираше каква тежка битка се води.

— Не можеш ли да му помогнеш?

— Не. Ще трябва сам да се справи.