удари в корема.

— Казах да не ме докосваш!

Мъжът се преви и изруга. След това изкрещя и се хвърли върху Ерагон. Двамата паднаха на земята и започнаха да си разменят удари. Младежът се опита да ритне противника си, но не уцели и стъпи в огъня, изпращайки множество искри във въздуха.

Муртаг се обърна, като дишаше тежко, и се приготви за нов удар. В този момент опашката на Сапфира се стовари между двамата и се чу страховито ръмжене. Ерагон не й обърна внимание. Опита се да я прескочи, но една ноктеста лапа го посрещна във въздуха и го събори на земята.

— Достатъчно!

Той се опита да отмести крака на Сапфира от гърдите си и видя, че Муртаг е съборен по същия начин. Драконът изръмжа отново и щракна със зъби.

— Биете се като кучета за кокал. Какво щеше да каже Бром?

Ерагон усети, че се изчервява, и отмести поглед.

— Сега, ако не искаш да лежите така цяла нощ, попитай учтиво Муртаг какво го притеснява. И му кажи, че няма да търпя обиди и от двама ви.

— Няма ли да ме пуснеш?

— Не.

Ерагон се обърна към спътника си. Муртаг избегна погледа и завъртя глава към небето.

— Няма ли да ни остави?

— Не, не и ако не поговорим. Иска да те питам какво те тревожи толкова. Сапфира изръмжа утвърдително. Муртаг измърмори нещо под носа си, но усети как ноктите й се свиват и заговори сърдито:

— Казах ти го и преди. Не искам да ходя при Варден.

— Не искаш или не можеш?

— Не искам! Те очакват от мене нещо, което не мога да направя.

— Да не си откраднал нещо?

— Де да беше толкова просто.

— Добре де, какво си направил? Убил ли си някого, или си спал с неподходяща жена?

— Родил съм се. — Муртаг отново бутна крака на Сапфира и този път тя пусна и двамата. Те се изправиха и започнаха да изтупват дрехите си.

— Избягваш въпросите ми.

— И какво? Няма значение защо съм в такова положение, казвам ти, че Варден няма да ми се зарадват дори ако им донеса главата на краля. Ще ме поздравят, но няма да ми се доверят. А ако пристигна при сегашните обстоятелства, направо ще ме оковат.

— Кажи ми за какво става въпрос. И аз съм правил неща, с които не се гордея, така че няма да те съдя.

— Не съм направил нищо, с което да заслужа такова отношение. Единственият ми грях е, че съществувам. Разбираш ли, баща ми…

Сапфира изсъска и ги прекъсна внезапно.

— Вижте!

Те проследиха погледа й на запад.

— Мътните да ме вземат! — възкликна Муртаг. Колона войници се движеше успоредно на планините и приближаваше към тях. Беше дълга почти миля. Войниците сигурно бяха стотици. Оръжията им сияеха на вечерната светлина. Пред тях яздеше колесница с червено знаме.

— Империята. Открили са ни някак.

— Да — каза Муртаг, — но това са ургали, а не хора.

— Откъде знаеш?

— Това знаме е на един ургалски вожд. Изключително жесток и зъл.

— Виждал ли си го?

— Веднъж за кратко. Все още нося белези от срещата. Тези ургали може и да не са били пратени за нас, но вече ни видяха и ще ни преследват. Няма да ни оставят, особено, ако са чули за Гил’еад.

Ерагон побърза да загаси огъня.

— Трябва да бягаме! Ти не искаш да идваш при Варден, но аз трябва да занеса Аря при тях, иначе ще умре. Ела с мене до езерото Коща-мерна, а след това може да се разделим. Ако тръгнеш сега, ургалите ще те преследват и ще те спипат, като си сам.

— Добре — каза Муртаг и започна да оседлава Торнак, — но когато наближим Варден, аз се махам.

Ерагон искаше да му зададе още въпроси, но нямаше време. Сапфира разпери криле и се вдигна над лагера, докато те събираха багажа.

— Накъде да летя?

— На изток, покрай планините.

— Чудя се защо са тук. Може би ще нападат Варден.

— Тогава трябва да побързаме и да ги предупредим.

Младежът поведе Снежноплам в здрача. Скоро ургалите потънаха в настъпващата нощ.

На сутринта бузата на Ерагон се беше схванала от притискане към врата на Снежноплам, а тялото му го болеше от боя с Муртаг. Двамата се бяха редували да спят на седлата през цялата нощ. Това им беше позволило да натрупат преднина пред ургалите, но не бяха сигурни дали ще я задържат. Сега всичко зависеше от издръжливостта на конете. Планините хвърляха сянка и беше по-студено. На север се виждаха очертанията на пустинята.

— Трябва да се нахраня — обади се Сапфира. — Изминаха два-три дни, откакто за последен път ловувах. Мисля, че ще успея да хвана някой елен набързо.

Ерагон се усмихна на нетърпението й.

— Добре, тръгвай, но остави Аря тук.

— Няма да се бавя.

Ерагон отвърза Аря и я прехвърли на седлото на Снежноплам. След това подтичваше до конете, като я придържаше. Нито той, нито Муртаг нарушаваха тишината. Караницата изглеждаше забравена, но синините оставаха. Сапфира се нахрани за около час и се върна.

Спряха до едно езерце, за да напоят конете. Ерагон откъсна една тревичка и се загледа в Аря. Звук от изваждане на меч го откъсна от спокойствието му. Той сграбчи Зар’рок и се обърна тревожно. Муртаг му посочи върха на един близък хълм, на който беше застанал висок мъж с кафяво наметало, яхнал дорест кон. Зад него се виждаха двайсетина конници.

— Дали са от Варден?

— Според Аря трябва да са далеч оттук — отвърна Ерагон, докато поставяше тетива на лъка си. — Но пък може да е някакъв патрул.

— Или да са разбойници.

— Дали да не се опитаме да избягаме? — попита младежът и прикри елфката с едно одеяло. Конниците сигурно я бяха забелязали, но можеха да решат, че е човек.

— Няма смисъл. Торнак и Снежноплам са бойни коне, а не спринтьори, пък и са уморени. Тези мъже ще ни настигнат, преди да изминем и половин миля. Освен това има вероятност да ни кажат нещо важно. По- добре предупреди Сапфира.

Ерагон вече се беше заел с това.

— Не се показвай, освен, ако не е наложително. Вече не сме в Империята, но не искам да се разчува за нас.

— Не се безпокой. По-добре се приготви да използваш магия.

Мъжете на хълма продължаваха да ги наблюдават. Ерагон стисна нервно меча си. Стоманената дръжка го успокои.

— Ако ни нападнат, мога да ги подплаша с магия. Ако не помогне, ще се намеси и Сапфира. Чудя се как