пък не искам да товаря конете допълнително.

— Ако ти яздиш Сапфира, можем да я вържем на Снежноплам, макар че няма да е много удобно.

— Аз имам идея. Вържете я за корема ми. Така ще мога да се движа свободно и няма да има никаква опасност, освен, ако не почнат да стрелят отдолу.

Тъй като не им хрумна по-добра идея, се хванаха за работа. Ерагон наряза едно одеяло и уви жената с него. След това я завързаха за корема на Сапфира, така че главата й да е между предните крака на дракона.

— Боя се, че люспите може да претрият въжетата.

— Ще трябва да ги проверяваме често — отвърна Муртаг.

— Ще тръгваме пи?

В очите на Муртаг се появиха пламъчета и той се усмихна, поглеждайки назад, където се виждаха огньовете на преследвачите им.

— Винаги съм обичал състезанията.

— Само дето в това е заложен животът ни!

Муртаг се метна на седлото и препусна, последван от Ерагон. Сапфира летеше ниско над тях, за да не я видят войниците.

Ерагон често се обръщаше назад да гледа за преследвачи, но умът му бе зает с тяхната неволна спътница. Никога не си беше представял, че ще види елф. Какво ли щеше да каже Роран? Зачуди се как, ако се завърне някога, ще убеди хората в Карвахол, че приключенията му са били истински.

Въпреки умората, Ерагон и Муртаг яздиха през целия ден. Понякога слизаха и вървяха пеша, за да могат конете да си починат. Спряха само два пъти да нахранят и напоят животните.

Макар че войниците от Гил’еад бяха далече, двамата откриха, че има засади във всяко село, покрай което минаваха. Вестта за преследването някак си ги беше изпреварила. Два пъти се измъкваха само защото Сапфира успя да надуши хората. Накрая решиха окончателно да избягват пътищата.

Свечери се, но Ерагон предложи да не спират. Късно през нощта местността започна да се променя в обрасли с кактуси хълмове.

— Отпред е град Булридж — каза Муртаг. — Сигурно има засада. Трябва да го заобиколим, и то сега, докато е тъмно.

След три часа забелязаха жълтите светлини на града. На няколко места горяха огньове и патрулираха войници. Ерагон и Муртаг спряха и поведоха конете пеша в широка дъга, за да избягнат неприятности.

Щом градът остана зад тях, Ерагон си отдъхна. Скоро щеше да се зазори и въздухът беше доста хладен. Спряха на върха на един хълм, откъдето се виждаше околността. Река Рамр течеше вляво от тях, но на няколко левги на юг правеше завой и минаваше вдясно.

Ерагон се наведе и потупа Снежноплам по врата. За един ден бяха изминали почти шестнайсет левги.

— Хайде да намерим някоя долчинка, където да поспим — каза той. Избраха си една полянка, оградена с хвойна, и направиха лагер. Сапфира се появи и изчака да развържат жената от корема й.

— Аз ще поема първата смяна. Ще те събудя следобед — заяви Муртаг и измъкна меча си.

Вечерта ги завари сънени, но готови за път. Докато се канеха да тръгнат, Сапфира отбеляза:

— Това е третата вечер, откакто избягахме от Гил’еад, а нашата спътница не се е свестила. Тревожа се, защото не се е хранила от доста време. Не знам много за елфите, но едва ли ще оцелее, ако продължава така.

— Какво има? — попита Муртаг, който тъкмо се качваше на Торнак.

— Сапфира се притеснява, че елфката не е пила вода и не е яла от няколко дни. Аз също съм разтревожен. Излекувах външните й рани, но това не й помогна.

— Може да са сторили нещо на съзнанието й.

— Трябва да се опитаме да й помогнем.

Муртаг коленичи до жената и я прегледа.

— На мене ми се струва, че просто спи. Може би състоянието й е някаква защитна реакция на елфите, но защо не свършва? Вече е в безопасност.

— Сигурно не го осъзнава.

— Ще трябва да се занимаем с това по-късно. Ако не тръгнем сега, рискуваме да загубим преднината си. Ще се погрижиш за нея, когато спрем.

— Един момент. — Ерагон взе чист парцал, навлажни го и изцеди няколко капки вода върху устните й.