— Странно, че Ерагон избра точно тази книга — „Господството на съдбата“. От всички неща в тази къща това вероятно е най-ценното. Съдържа доста пълна история на Алагезия. Като се почне от времето, преди елфите да доплуват, и се стигне почти до наши дни. Когато беше написана, Империята я забрани и изгори автора на клада. Не знаех, че има оцелели копия. А на тази страница има откъс на древния език.

— И за какво става дума?

Бром се зачете за момент.

— Това е част от елфическа поема за войната срещу драконите. Откъсът описва крал Серантор, който повел войските си в битка. Елфите много обичат тази поема и я изпълняват често, макар че е много дълга. Правят го, за да се поучат от грешките си. Понякога пеят толкова красиво, че имаш чувството, че самите камъни ще заплачат.

Ерагон седна на един стол и се загледа в книгата.

„Невероятно е как човек, който е умрял отдавна, може да говори на хората чрез тези страници. Докато тази книга съществува, неговите идеи са живи. Интересно, дали пък вътре няма информация за Ра’зак?“

Докато Бром и Джеод говореха, Ерагон разглеждаше книгата. Така изминаха няколко часа и момчето започна да задрямва. Домакинът се съжали, забелязвайки неговото изтощение, стана и им пожела лека нощ.

— Икономът ще ви покаже стаите.

— Ако имате нужда от нещо, дръпнете звънеца до леглото — обясни им слугата, докато ги водеше към стаите на втория етаж.

Бром си избра вратата отдясно, но Ерагон го спря.

— Може ли да поговорим?

— Разбира се, давай.

Младежът влезе в стаята и затвори вратата.

— Имаме една идея със Сапфира. Може ли…

Бром го прекъсна и дръпна завесите на прозореца.

— Когато говориш за такива неща, гледай да си сигурен, че наоколо няма никой.

— Извинявай. Та така, възможно ли е да се призове образ на нещо, което не виждаш?

Старецът приседна на ръба на леглото.

— Това, за което питаш, се нарича гадаене. Възможно е и е доста полезно, но си има недостатъци. Можеш да наблюдаваш само хора, места и предмети, които вече си виждал. Например можеш да видиш Ра’зак, но не и къде се намират. Има и други проблеми. Ако искаш да видиш някоя страница на дадена книга, може да успееш само ако книгата е отворена на тази страница.

— А защо не може да наблюдаваш неща, които не си виждал? — попита Ерагон. — Даже и с тези недостатъци, гадаенето можеше да се окаже много полезно.

— Защото, за да гадаеш, трябва да знаеш какво ще търсиш и къде да насочиш енергията си. Дори да са ти описали някого добре, едва ли ще успееш. Това отговаря ли на въпроса ти?

— А как се прави? Като призовеш образа във въздуха?

— Не точно. Това е по-трудно, отколкото, ако използваш водна повърхност или огледало. Някои Ездачи са обикаляли целия континент, за да видят колкото се може повече места. Така по-късно в случай на нужда са можели да следят събитията.

— Може ли да пробвам? — попита Ерагон.

— Не сега. Изморен си, а гадаенето изисква доста енергия. Ще ти кажа необходимите думи, но трябва да ми обещаеш да не опитваш тази вечер. Даже ти препоръчвам да изчакаш, докато напуснем Теирм. Все още имаш да учиш.

— Обещавам — усмихна се Ерагон.

— Добре. — Бром се наведе и прошепна думите в ухото на Ерагон: — Драумр копа.

— Предполагам, че като се махнем от града, може да погледна Роран. Искам да разбера как се справя. Страхувам се да не пострада.

— Не исках да те тревожа, но има и такава вероятност. Въпреки че Роран беше напуснал Карвахол, когато Ра’зак се появиха, те сигурно са узнали и за него. А сега, когато изтърваха тебе, кралят сигурно ги е заплашил. Нищо чудно, ако се върнат обратно, да разпитват братовчед ти. Това е въпрос на време.

— В такъв случай единственият вариант да го спасим е, като им привлечем вниманието, за да не преследват него.

— Не мислиш правилно — отвърна Бром. — Трябва да разбереш враговете си, за да ги победиш. Дори да се разкриеш, те пак ще преследват Роран. Сещаш ли се защо?

— Ами ако не ме открият скоро, сигурно ще се ядосат и ще го пленят, за да ме принудят да се предам. Ако това не помогне, ще го убият, за да ме разстроят. А ако се срещна с него и те узнаят, сигурно ще го измъчват, за да ме издаде.

— Правилно.

— Но какво да правим? Не мога да оставя да го убият ей така!

— Решението е много просто. Роран ще трябва да се оправя сам. Вероятно ще прозвучи безчувствено, но както сам каза, не бива да рискуваш да се срещаш с него. Може и да не си спомняш, но когато тръгвахме от Карвахол, ти обясних, че съм му оставил писмо. Така че едва ли ще е съвсем неподготвен. Ако има достатъчно акъл, вероятно ще е послушал съвета ми да се махне оттам.

— Това не ми харесва.

— Забравяш нещо важно.

— Какво?

— Все пак има нещо хубаво в цялата тази работа. Кралят не може да си позволи из страната да обикаля Ездач, който не е под негов контрол. Галбаторикс е единственият Ездач в момента (като изключим теб, разбира се), но той много би искал да има друг под своето командване. Преди да опита да убие тебе или Роран, първо ще ти предложи да му служиш. Лошото е, че ако те доближи достатъчно, за да ти направи такова предложение, няма начин да откажеш и да останеш жив.

— И какво му е хубавото на това?

— Това е най-добрата защита на Роран. Докато кралят не знае на чия страна си, няма да го убие и да рискува да те ядоса. Ра’зак убиха Гароу, но мисля, че това е било грешка от тяхна страна. Доколкото познавам Галбаторикс, той не би го одобрил, при положение, че не може да извлече полза от него.

— А как бих могъл да отхвърля желанието на краля, когато ме заплаши със смърт?

Бром въздъхна и изми ръцете си в един съд, оставен в ъгъла.

— Галбаторикс ще иска да му служиш доброволно. Ако откажеш, ставаш нещо по-лошо от безполезен. Така че въпросът е дали ще си готов да умреш, когато се случи, защото това е единственият начин да му откажеш.

Двамата замълчаха за известно време. Накрая Бром наруши тишината:

— Въпросът е труден и не можеш да отговориш, докато не се озовеш в подобна ситуация. Мнозина са загинали за своята кауза. Много по-трудно е обаче да живееш и да страдаш за това, в което вярваш.

Ерагон се събуди късно на другата сутрин. Облече си дрехите, изми се и спря поглед на огледалото. Лицето му се беше променило за краткото време, откакто бяха напуснали Карвахол. От тежките преходи и тренировките скулите му бяха изпъкнали, а брадичката сякаш бе станала по-заострена. В очите му прехвърчаха искрици, които му придаваха див и неземен вид.

Малко обезпокоен, той преметна лъка и колчана на рамо и излезе от стаята. В коридора се натъкна на дебеличкия слуга.

— Господине, Нийл тръгна към замъка с моя господар. Заръча да правите, каквото пожелаете, защото нямало да се върне до вечерта.

Ерагон благодари за съобщението и с нетърпение се зае да обикаля Теирм. Следващите няколко часа той прекара, като бродеше по улиците и се завираше във всеки магазин, който привлечеше вниманието му. Щом усети, че огладнява, младежът пое към дома на Джеод.

Когато достигна до улицата, на която живееше търговецът, Ерагон се спря пред магазина за билки.