Двамата спряха пред една кръчма и влязоха вътре.

Помещението беше мрачно. В камината огънят едва мъждукаше, но явно никой не си даваше труда да хвърли още дърва. Неколцина посетители седяха по масите и мълчаливо отпиваха от чашите си. В ъгъла стоеше мъж с два липсващи пръста. Барманът държеше чаша и продължаваше да я лъска, въпреки че беше счупена. Бром се наведе над бара.

— Знаеш ли къде можем да намерим един мъж на име Джеод?

Ерагон остана изправен и започна да опипва лъка си. Той висеше на гърба му, но точно сега младежът искаше да е в ръцете му.

— Че откъде да знам? — отвърна барманът с висок глас. — Да не мислите, че запомням всички отрепки, които се навъртат наоколо?

Ерагон се намръщи, когато всички очи в помещението се насочиха към тях.

— Дали пък не мога да ти помогна да си спомниш? — продължи спокойно Бром и постави на тезгяха няколко монети.

— Може би — отвърна мъжът и понижи глас, — само че нещо не мога да си спомня. Бром се намръщи и извади още няколко монети. Барманът сви устни и се замисли за момент, след което посегна към парите.

— Гарет, какво по дяволите си мислиш, че правиш? — обади се мъжът с липсващите пръсти. — Всеки на улицата ще им каже къде живее Джеод. Защо се опитваш да ги ограбиш?

Бром се пресегна и прибра монетите в кесията си. Гарет хвърли злобен поглед към мъжа на масата и отново се върна към чашата.

— Благодаря ти. Казвам се Нийл, а това е Еван — каза Бром и се приближи към непознатия.

— Аз съм Мартин, а Гарет вече го видяхте. Сядайте, нямам нищо против.

Ерагон седна и извъртя стола си така, че да наблюдава помещението. Мартин повдигна вежда, но не каза нищо.

— Ти ми спести няколко крони — започна Бром.

— Няма нищо. Недейте да се сърдите на Гарет. Търговията му не върви напоследък. Джеод живее в западната част на града, точно до продавачката на билки — Анджела. По работа ли го търсите?

— Нещо такова.

— Едва ли ще иска да купи нещо. Преди няколко дни загуби още един от корабите си.

— Какво се е случило? — заинтересува се Бром. — Не са ургалите, нали?

— Не. Те се махнаха оттук. Не сме виждали ургал почти от година. Сякаш всички са заминали на юг и изток. Но проблемът не е в тях. Предполагам, знаете, че по-голямата част от търговията се извършва по море. През последните месеци някой атакува корабите ни. Не е обикновено пиратство, защото нападат само кораби със стоки на определени търговци. Джеод е един от тях. Стигна се дотам, че капитаните не искат да превозват товарите им, което усложни живота на всички. Най-вече защото някои от тях осъществяват голяма част от морската търговия на Империята. Те са принудени да изпращат стоката по суша. Това я прави по-скъпа, а и керваните също често биват атакувани.

— Имаш ли някаква идея кой извършва нападенията? Няма ли свидетели?

— Никой не оцелява след атаките — поклати глава Мартин. — Корабите отплуват и изчезват. Никой не ги вижда повече. Според моряците това е магия.

— А според тебе?

— Не знам. А и няма как да узная, освен, ако не се кача на някой такъв кораб.

— Ти моряк ли си? — попита Ерагон.

— Не — изсумтя Мартин. — Приличам ли ти на моряк? Капитаните ме наемат, за да ги пазя от пирати, но те напоследък много не се показват. Все пак работата е добра.

— Но и доста опасна — каза Бром.

Мартин сви рамене и допи бирата си.

Ерагон и Бром излязоха и се насочиха към западната част на града, която изглеждаше по-добре. Къщите бяха по-големи и чисти, а хората носеха скъпи дрехи и явно имаха самочувствие. Ерагон се почувства не на място в такава обстановка.

Магазинът за билки имаше голяма табела и го откриха лесно. Пред вратата стоеше ниска къдрокоса жена. В едната си ръка тя държеше жаба, а с другата записваше нещо. Ерагон предположи, че това е билкарката Анджела. От двете страни на магазина имаше къщи.

— Коя ли е на Джеод?

— Ей, сега ще разберем — отвърна Бром и се обърна учтиво към жената: — Можете ли да ми кажете в коя къща живее Джеод?

— Мога — отвърна тя и продължи да си пише.

— А ще ни кажете ли?

— Да. — Тя млъкна, но перото й продължи да се движи бързо. Жабата в ръката й ги изгледа с големите си очи. Ерагон беше на път да се развика, когато Анджела вдигна поглед. — Разбира се, че ще ви кажа. Просто трябва да попитате. Първият ви въпрос беше дали мога да ви кажа, а вторият дали бих го направила. Но всъщност вие така и не ми зададохте правилния въпрос.

— Тогава, нека го направя както трябва — отвърна Бром с усмивка. — Коя е къщата на Джеод? И защо държите тази жаба?

— Това е друго нещо. Джеод живее в дясната къща. А що се отнася до жабата, това всъщност е крастава жаба. Опитвам се да докажа, че крастави жаби не съществуват — има само обикновени жаби.

— Как така не съществуват, като държите една в ръката си? — намеси се Ерагон. — Пък и каква е ползата от това?

Жената поклати глава и разтърси къдравите си кичури.

— Не, не, ти не разбираш. Ако докажа, че крастави жаби не съществуват, тогава това в ръката ми ще е обикновена жаба. В такъв случай жабите няма да вършат злини — да отравят, да убиват, да карат зъбите на хората да падат, въобще — да причиняват беди. Вещиците няма да правят черните си магии, защото наоколо няма да има крастави жаби.

— Ясно — каза Бром. — Звучи интересно и бих искал да чуя още, но точно сега трябва да се срещнем с Джеод.

— Разбира се — отвърна тя и продължи да пише.

— Тя е луда! — възкликна Ерагон, щом се отдалечиха от магазина.

— Възможно е. Но човек никога не знае. Може да открие нещо полезно, така че не й се подигравай. Кой знае, краставите жаби може наистина да не съществуват.

— Да бе, а моите обувки са от злато.

Двамата спряха пред врата с мраморни стъпала и Бром почука три пъти. Никой не отговори.

— Може да сме се объркали, дай да пробваме другата — предложи Ерагон.

Бром не му обърна внимание и почука по-силно.

Отново никой не му отговори. Ерагон се обърна с нетърпение и чу, че някой се приближава до вратата. На прага застана бледа млада жена със светлоруса коса. Очите й бяха зачервени, сякаш бе плакала, но гласът й беше спокоен.

— Какво обичате?

— Тук ли живее Джеод? — попита Бром учтиво.

— Да, аз съм негова съпруга. Очаква ли ви?

— Не, но бихме искали да поговорим с него.

— Зает е.

— Идваме отдалеч. Много е важно да поговорим с него.

— Зает е — намръщи се жената.

Бром се ядоса, но гласът му остана спокоен.

— Щом е толкова зает, ще му предадете ли съобщение? — Устните на жената се свиха, обаче тя кимна. — Кажете му, че един приятел от Гил’еад го търси.