— И ти можеш да го правиш, въпреки че не си Ездач?

— Както ти казах, всеки може да се научи, макар и с различна сила. Това не е точно магия, въпреки че магическите дарби са свързани с предаването на мисли. Способен си да общуваш с всяко живо същество. По цял ден можеш да слушаш мислите на някоя птица или да разбереш как се чувства земният червей по време на дъжд. Макар че специално на мене червеите не са ми много интересни. Предлагам ти да пробваш с котка, те имат по-необикновени характери.

Ерагон подръпна юздите на Кадок и се замисли над казаното от стареца.

— Но щом аз мога да проникна в главата на някого, то и другите могат да проникнат в моята. Как да разбера дали някой не го прави? Може ли да се спре подобно нещо?

„Откъде да знам дали Бром не чете мислите ми в момента?“

— Може, разбира се. Сапфира никога ли не те е блокирала?

— Случвало се е. Когато ме отнесе в Гръбнака, изобщо не успях да говоря с нея. Не че не ми обръщаше внимание, но мисля, че просто не ме чуваше. Сякаш около съзнанието й имаше стени, които не можех да пробия.

Бром пооправи бинта на ръката си за момент.

— Малцина са в състояние да кажат дали някой се опитва да проникне в съзнанието им и още по-малко могат да спрат подобно нещо. Това е въпрос на мислене и тренировки. Благодарение на твоите магически способности винаги ще можеш да усетиш дали някой се рови в главата ти. За да го блокираш, просто трябва да се съсредоточиш върху нещо. Например ако мислиш за тухлена стена, противникът ти ще открие само нея. Разбира се, за подобно нещо се изисква голяма концентрация. Ако се разсееш за миг, стената ще рухне и врагът ти ще узнае за твоите слабости.

— Как мога да се науча на това?

— Само чрез упорити тренировки. Представи си нещо и го задръж в ума си колкото се може повече. За това умение се иска доста майсторство.

— Не ми трябва майсторство, а безопасност.

„Ако се промъкна в съзнанието на някого, дали мога да променя мислите му? Всеки път, когато науча нещо ново за магията, се разтревожвам още повече“.

Щом приближиха Сапфира, тя се втурна към тях. Конете нервно отстъпиха назад. Тя погледна Ерагон и изсъска ядосано. Младежът се обърна към Бром; никога не я беше виждал толкова вбесена.

— Какъв е проблемът?

— Ти. Ти си проблемът.

Ерагон се намръщи и слезе от Кадок. Сапфира подкоси краката му с опашка и го притисна с ноктите си към земята.

— Какво правиш? — изкрещя младежът, неспособен да се измъкне от хватката. Бром наблюдаваше ставащото от гърба на Снежноплам.

Сапфира сведе глава към Ерагон и го погледна с големите си очи.

— Ти! Всеки път, когато те оставя, се забъркваш в неприятност. Държиш се като новоизлюпено, което си вре носа навсякъде. Какво ще стане, когато се натъкнеш на нещо опасно? Как ще оцелееш? Не мога да ти помагам, ако съм на няколко мили. Досега се криех, за да не ме видят, но вече край! Не и ако това може да ти коства живота.

— Разбирам защо си разтревожена, но съм по-стар от тебе и мога да се грижа за себе си. Ти си тази, която се нуждае от внимание.

Тя отвори уста и щракна със зъби.

— Наистина ли смяташ така? Утре ще яздиш мене, не този жалък елен, когото наричаш кон, в противен случай ще те нося в ноктите си. Ти Драконов ездач ли си или не? Не те ли е грижа за мене?

Ерагон знаеше, че е права, но се боеше да я язди отново. Последният полет беше доста болезнен.

— Какво става? — попита Бром.

— Иска да я яздя утре — призна неохотно Ерагон.

— Ами имаш си седло. Предполагам, че ако летите нависоко, няма да бъдете в опасност.

— Но ако те нападнат или се случи нещо лошо, няма да мога да ти помогна.

Сапфира го натисна по гърдите, спирайки думите му.

— Точно за това говоря, малкия.

Бром се подсмихна.

— Рискът си струва. Така или иначе трябва да се научиш да я яздиш. Ако летиш пред мене и оглеждаш земята, шансът да попадна в засада е минимален.

— Добре, ще го направя. Сега ме пусни.

— Дай ми думата си.

— Наистина ли е необходимо? Добре де. Давам ти дума, че утре ще летя с тебе. Доволна ли си?

— Ще очаквам с нетърпение.

Сапфира го пусна да стане и с един подскок се издигна във въздуха. Ерагон потръпна, докато я гледаше как кръжи наоколо. Той се върна с мърморене при Кадок и последва Бром.

Малко преди да залезе слънцето, те си направиха лагер и, както обикновено, се дуелираха, докато чакаха да стане вечерята. По средата на боя Ерагон замахна толкова силно, че пречупи и двете пръчки. Бром хвърли своята в огъня.

— С тези приключихме. Учиш се добре, но това е максимумът, който може да се постигне с дървета. Време е да използваш истинско острие. — Той извади Зар’рок и го подаде на Ерагон.

— Ама така ще се изпонарежем.

— Няма. Забравяш за магията. — Бром хвана своя меч и го обърна към огъня. Постави пръстите си от двете страни на острието и се съсредоточи.

— Геулот ду книфр!

Между пръстите му се появи малка червена искра и той ги прокара по дължината на оръжието. Щом отдели ръка от меча, искрата изчезна.

Бром замахна с меча към дланта си. Ерагон посегна да го спре, но беше твърде бавен. За негово учудване старецът показа, че не е наранен, и се усмихна.

— Как го направи? — попита Ерагон.

— Пробвай острието. — Младежът докосна оръжието и усети невидима повърхност. Бариерата беше съвсем тънка, но изглеждаше здрава. — Сега направи същото със Зар’рок. Той каза на Ерагон думите и му обясни цялата процедура. Младежът не успя от първия път, но скоро и неговият меч беше обезопасен.

— Тези оръжия не режат, но не е изключено да си строшим някоя кост, а удар във врата може да се окаже фатален. Не ми се иска да се случи подобно нещо, затова не размахвай меча така диво, както правиш обикновено.

Ерагон кимна и нападна без предупреждение. От острието му излязоха искри, щом Бром парира атаката. След тренировките с пръчка мечът се струваше на Ерагон бавен и тежък. Понеже не беше свикнал да борави със Зар’рок, скоро получи силен удар в коляното.

Когато приключиха, и двамата имаха доста синини, но все пак старецът определено беше получил по- малко. Младежът се учуди, че мечът му не се е затъпил, въпреки сериозните удари.

На следващата сутрин Ерагон се събуди с лилави синини по вдървените си крайници. Забеляза Бром, който се занимаваше със седлото на Сапфира, и се опита да потисне безпокойството си. Младежът привърши набързо със закуската и се приближи до дракона.

— Запомни, дръж колената си свити, направлявай я с мисли и стой спокойно на гърба й. Нищо лошо няма да се случи, ако не се паникьосаш — успокои го Бром.

Ерагон кимна, прибра лъка си в една торба, окачена на седлото, и с помощта на стареца възседна дракона. Сапфира търпеливо го изчака, докато си нагласи стремената.

— Готов ли си?