— А откъде знаеш дали заклинанието ще изчерпи цялата ти енергия? — попита Ерагон уплашено.

— В повечето случаи не знаеш. Точно затова магьосниците трябва да си дават сметка за своите възможности и да са много внимателни. Щом веднъж освободиш магията, не можеш да я спреш или да я върнеш обратно, дори ако тя ще те убие. Предупреждавам те: не опитвай нищо, преди да научиш повече. Достатъчно за тази вечер.

Докато двамата приготвяха одеялата си, младежът дочу в главата си гласа на Сапфира:

— Ставаме все по-могъщи, Ерагон, и двамата. Скоро никой няма да може да застане на пътя ни.

— Но кой път ще поемем?

— Който си поискаме!

— Как мислиш, защо бяха останали тези два ургала в Язуак? — попита Ерагон, щом се отправиха на път на следващата сутрин. — Не виждам логична причина.

— Може би те са дезертирали от основната група, за да плячкосат селото. По-странното е, че подобен брой ургали са се събирали само два-три пъти в историята и винаги са предизвиквали големи неприятности. Явно се задават лоши времена.

— Дали Ра’зак имат нещо общо?

— Не знам. Най-доброто, което можем да направим, е да се отдалечим от Язуак колкото се може по- бързо. Поне се движим в правилната посока.

— Все пак ще ни трябват провизии. Има ли наблизо други селища?

— Не — поклати глава Бром, — но Сапфира може да ходи на лов, така че ще караме само на месо. Горичките покрай реката, макар да са малки, гъмжат от животни. Реката е единственият воден източник наоколо, така че всички животни от равнините идват на водопой. Няма да умрем от глад.

Ерагон замълча, доволен от отговора на Бром. Над тях прелитаха ята птици. Местността беше шумна, изпълнена с живот и енергия.

— Как успя да те рани ургалът? Нещата се развиха доста бързо и не можах да видя.

— Лош късмет. Видя, че не може да се справи с мене, и изрита Снежноплам. Глупавият кон отстъпи, изгубих равновесие и ургалът ме порна. — Бром потърка брадичката си. — Предполагам, че още се чудиш за магията. Фактът, че си я открил, вече е сериозен проблем. Въпреки че малцина го знаят, всички Ездачи са използвали магия. Пазели са способностите си в тайна дори и в най-добрите си времена, понеже това им е давало предимство над враговете. Мнозина смятат, че кралят си служи с магия, защото е магьосник или заклинател. Но всъщност той има тази дарба, понеже е Ездач.

— Каква е разликата? Това, че използвах магия, не ме ли прави заклинател?

— Ни най-малко! Заклинателят, както и Сянката, призовават духове, които се подчиняват на волята им. Това е съвсем различно от твоите умения. Магьосникът пък няма нужда от духове и дракони. Със сигурност не си и като вещиците и шаманите, които използват различни отвари и чародейства. Но да се върнем на основния проблем. Младите Ездачи като тебе са били подлагани на строг режим, за да закалят тялото и духа си. Обучението е продължавало месеци, дори години, докато не се убедят, че Ездачът е достатъчно отговорен, за да ползва магия. Дотогава на младоците не се обяснявало какви са пълните им заложби. Ако някой откриел магията случайно, го отделяли от другите и го обучавали самостоятелно. Това се случвало много рядко. — Той наклони глава към Ерагон. — но пък те не са били подлагани на такива изпитания като тебе.

— И как тогава са ги тренирали? Не ми е ясно как е възможно да обучиш някого да си служи с магия. Ако се беше опитал да ми обясниш подобно нещо преди два-три дена, нямаше да разбера за какво говориш.

— Карали са учениците да се занимават с разни неприятни безсмислени дейности, например да пълнят пробити съдове с вода. След време те се ядосвали достатъчно, че да използват магия. В повечето случаи това действало. Впрочем имай предвид, че ако един ден се сблъскаш с някого, обучен по старите правила, ще имаш сериозни неприятности. Да речем — с краля или пък с елфите. Те ще те убият с лекота.

— Какво да правя в такъв случай?

— Няма време да те обуча достатъчно подробно, но можем да наваксаме, докато пътуваме. Знам някои техники, които ще ти позволят да се контролираш, но няма да усвоиш цялото майсторство на Ездачите за една седмица. Ще се учиш в движение. Няма да е лесно, но си струва. Трябва да ти кажа, че никой Ездач на твоята възраст не е използвал магия както ти срещу ургалите.

— Благодаря — усмихна се доволно Ерагон. — Този древен език има ли си име?

— Да, но никой не го знае — засмя се Бром. — Това е дума с невъобразима мощ, с която би могъл да контролираш целия език и тези, които го ползват. Хората отдавна се мъчат да я научат, но никой не е успявал досега.

— Все още не разбирам как работи магията. Как точно си послужих с нея?

— Не ти ли стана ясно? — учуди се Бром.

— Не.

Бром си пое дъх и започна да обяснява:

— За да работиш с магия, вътре в себе си трябва да имаш сила, каквато в наши дни се среща доста рядко. Също така е необходимо да можеш да призоваваш тази сила, когато пожелаеш. Щом я призовеш, трябва да я използваш или да я пуснеш да отшуми. Ако искаш да извършиш нещо, си длъжен да го опишеш на древния език. Например ако не беше казал брисингр вчера, нищо нямаше да се получи.

— Това означава, че съм ограничен от знанията си за древния език?

— Точно така, освен това на него не можеш да произнасяш лъжи.

— Това е невъзможно — поклати глава Ерагон. — Хората винаги лъжат. Едва ли някакви звуци ще ги спрат.

Бром поклати глава и се обърна към близките дървета.

— Фетрблака, ека веохната нейат хейна оно. Блака еом иет лам.

Една птичка излетя от клоните и кацна на ръката му. След няколко секунди той произнесе друга дума и птичката отлетя.

— Как го направи? — попита възхитен Ерагон.

— Обещах й, че няма да я нараня. Може и да не е разбрала точното значение на думите, но основният смисъл й стана ясен. Птицата се довери, защото, както всички животни, знае, че тези, които говорят на древния език, са длъжни да спазят думата си.

— А елфите на същия език ли говорят?

— Да.

— Значи те никога не лъжат?

— Не точно — призна Бром. — Те твърдят, че не лъжат, и до голяма степен е вярно, но са станали майстори в това да казват едно, а да имат предвид друго. Никога няма да узнаеш дали си ги разбрал правилно и какви са истинските им намерения. Понякога те казват само част от истината и премълчават останалото. Трябва да си много опитен и начетен, за да разбереш тяхната култура.

— Ами личните имена на този език? Дават ли власт над човека?

— Дават. — Очите на Бром заблестяха. — Тези, които говорят на езика, имат две имена. Първото е за всекидневна употреба и няма значение. Второто е тяхното истинско име и го споделят само с най-близките. Имало е времена, когато никой не е криел истинското си име, но те вече са отминали. Ако някой разбере истинското ти име, получава власт над тебе. Все едно да му повериш живота си. Всички имат скрити имена, но само малцина си ги знаят.

— Как научаваш истинското си име? — попита Ерагон.

— Елфите инстинктивно знаят своите по рождение. Но хората нямат тази дарба. Хората Ездачи обикновено се подлагали на изпитание, за да го научат, или търсели елф, склонен да им го каже, но елфите рядко споделяли такива сведения.

— Иска ми се да зная моето.

— Внимавай — сви вежди Бром. — Знанието може да е ужасно тежко. Да узнаеш какво представляваш,