на Сапфира:

— Всичко ще бъде наред, малкия.

Дарет се намираше на брега на река Нинор. Селото бе малко и изглеждаше запуснато. Ерагон и Бром се приближиха предпазливо. Сапфира се беше скрила наблизо и в случай на нужда щеше да долети за секунди.

Те навлязоха в Дарет, пазейки тишина. Бром стискаше меча със здравата си ръка и оглеждаше внимателно околността. Ерагон държеше лъка си сведен, докато преминаваха покрай смълчаните къщи.

— Това не изглежда добре.

Сапфира не отговори, но младежът почувства нейната готовност да ги последва. Погледна към земята и се увери, че детските следи са още пресни.

„Но къде ли са изчезнали всички?“ Центърът на селището бе празен. Единственото движение беше предизвикано от вятъра, който вдигаше прашни вихрушки. Бром обърна Снежноплам назад.

— Да се махаме оттук. Това място не ми харесва.

Старецът смушка коня и потегли обратно, следван от Ерагон.

Преди да изминат и няколко метра, от една пресечка бяха избутани каруци, които им препречиха пътя. Едър мъж, с лък в ръцете и широк меч на кръста, скочи върху едната каруца. Ерагон вдигна своя лък и се прицели в непознатия.

— Спрете! Свалете оръжията! Обградени сте от шейсет стрелци. Ако мръднете, ще ви надупчат — изкрещя мъжът и по околните покриви започнаха да никнат фигури.

— Сапфира, не идвай! Твърде много са. Ако се появиш, ще те прострелят. Не се приближавай!

Тя го чу, но младежът не беше сигурен дали ще се подчини. Приготви се да използва магия.

„Трябва да спра стрелите, преди да улучат мене или Бром“.

— Какво искате? — попита Бром спокойно.

— Защо сте тук?

— Идваме за провизии и да чуем някоя клюка. Нищо повече. Отиваме при братовчед ми в Драс- Леона.

— Въоръжени сте до зъби.

— Вие също — отговори старецът. — Времената са опасни.

— Вярно е. — Мъжът ги огледа внимателно. — Не смятам, че ни мислите злото, но напоследък имахме няколко сблъсъка с ургали и с бандити, така че не мога да се доверя само на думите ви.

— Щом не ми вярваш, какво ще правим?

Мъжете по покривите не бяха помръднали. Ерагон се чудеше дали са дисциплинирани, или просто ги е страх. Надяваше се да е второто.

— Казахте, че искате провизии. Съгласни ли сте да останете тук, докато ви донесем това, което ви трябва, а после да платите и да се махнете незабавно?

— Да.

— Добре. — Мъжът свали лъка си и махна на един от стрелците, който се спусна на земята. — Кажете му от какво се нуждаете.

Бром изреди кратък списък на продуктите и добави:

— Ако ви се намират едни излишни ръкавици за племенника ми, ще взема и тях.

— Казвам се Тревор — заяви водачът. — По принцип бих дошъл да ви стисна ръката, но в сегашната ситуация предпочитам да не го правя. Откъде казахте, че сте?

— От север — отвърна Бром, — но не сме се задържали на някое място достатъчно дълго, че да го наречем дом. Заради ургалите ли вземате тези мерки?

— Да, а има и по-лоши неща. Носите ли някакви новини от други градове? Рядко дочуваме по нещо, а се носят слухове, че навсякъде се случват беди.

— Не ми се иска да съобщавам нещо толкова неприятно — намръщи се Бром. — Преди около седмица минахме през Язуак и открихме, че е опустошен. Всички селяни бяха изклани. Щяхме да се опитаме да ги погребем, но ни нападнаха два ургала.

Тревор отстъпи и погледна надолу със сълзи в очите.

— Проклятие, новината наистина е лоша. Чудно ми е как така два ургала са изклали всички жители. Аз познавах някои от хората там, не бяха лоши бойци.

— Имаше следи, че в града е вилняла цяла орда. Мисля, че тези, на които се натъкнахме, са били дезертьори.

— Колко голям е бил отрядът?

— Достатъчно голям, за да помете Язуак, но достатъчно малък, за да се движи незабелязано из страната. Между петдесет и сто според мен. Но и петдесет стигат, за да прегазят и вас. Не е зле да помислите за заминаване. Тези райони станаха твърде опасни за мирното население.

— Знам, но хората отказват да се преместят. Това е техният дом, както и моят, макар че съм тук само от две години, и те го ценят повече от живота си. Досега отблъснахме няколко нападения и жителите придобиха самочувствие. Но се боя, че някоя сутрин ще осъмнем с прерязани гърла.

Стрелецът се появи от една къща, носейки провизиите в ръце. Той ги остави до конете и Бром му плати.

— Защо те избраха да защитаваш Дарет?

— Бях в кралската армия няколко години — сви рамене Тревор.

Старецът слезе от коня и започна да прибира продуктите в дисагите си, след което подаде ръкавиците на Ерагон, който си ги сложи, внимавайки да не разкрие белега на дланта си. Кожата беше здрава, макар и поизносена.

— Е, както ви обещах, ние си тръгваме.

— Ще ни направите ли една услуга? Когато стигнете до Драс-Леона, съобщете на имперските войски за това, което се случва тук. Тревожно е, ако кралят не знае какво става. А още по-тревожно е, ако знае, но не прави нищо.

— Ще предадем съобщението ви. Дано да имате късмет и бъдете нащрек.

— Вие също.

Каруците бяха отместени и двамата напуснаха Дарет, яздейки по брега на Нинор. Ерагон отпрати мислите си към Сапфира.

— Идваме при тебе. Нещата се уредиха.

Вместо отговор, той усети проблясващ гняв. Бром се почеса по брадата.

— Империята е в по-лошо състояние, отколкото си мислех. Когато търговците посетиха Карвахол, казаха, че навсякъде има неприятности, но не предполагах, че е толкова зле. Въпреки че гъмжи от ургали, не се е появил нито един войник, сякаш кралят не се интересува от събитията.

— Наистина е странно — съгласи се Ерагон.

— Използва ли някое от уменията си, докато бяхме в Дарет? — попита Бром, като се наведе да избегне един нисък клон.

— Нямаше нужда.

— Грешиш. Можеше да почувстваш намеренията на Тревор. Аз го направих, въпреки ограничените ми способности. Ако селяните възнамеряваха да ни убият, нямаше просто да седим и да си говорим, но усетих, че има шанс да се разберем, и се възползвах.

— Как можех да разбера какви са намеренията на Тревор? Нима мога да виждам мислите на хората?

— Хайде, сега можеш и сам да си отговориш на този въпрос. Възможно беше да усетиш мислите на Тревор по същия начин, както общуваш с Кадок и Сапфира. Умовете на хората не са по-различни от конските. Лесно е да се направи, но трябва да се действа внимателно и предпазливо. Съзнанието на човека е неговото последно убежище. Не бива да го насилваш, освен в критични обстоятелства. Ездачите са имали много строги правила по този въпрос и са били наказвани, ако ги нарушат.