— Добре — отвърна тя и затвори вратата.

— Не беше много учтива — обади се Ерагон.

— Спести ми мнението си — прекъсна го Бром. — И не казвай нищо. Само аз ще говоря.

Внезапно вратата се отвори и един висок мъж излетя от къщата. Беше облечен в скъпи дрехи, а на слепоочието му се виждаше дълбок белег.

При вида на двамата спътници изражението му се вкамени и той се спря на прага. Няколко пъти отвори и затвори уста като риба, изхвърлена на брега.

— Бром?

Старецът сложи пръст на устните си и стисна ръката на мъжа.

— Радвам се да те видя, Джеод! Щастлив съм, че помниш името ми, но предпочитам да не го произнасяш. Няма да е добре, ако се разбере, че съм в града.

— Мислех, че си мъртъв — прошепна все още шокираният Джеод. — Какво стана? Защо не се обади по-рано?

— Ще ти обясня всичко. Имаш ли някое място, където да поговорим спокойно?

Джеод се поколеба за момент, въртейки очи между Ерагон и Бром.

— Тук не може да говорим. Ако ме изчакате малко обаче, ще ви заведа на подходящо място.

— Чудесно.

„Надявам се, че ще успея да науча нещо за миналото на Бром“.

Когато Джеод се върна, на кръста му висеше рапира. Беше облечен с широк везан жакет и носеше шапка с перо. Бром изгледа премяната му с насмешка, но търговецът не му обърна внимание.

Тримата закрачиха през Теирм, като си пробиваха път към цитаделата. Ерагон вървеше отзад и водеше конете.

— Ристарт, господарят на Теирм, нареди всички търговци да поддържат кантори в замъка. Глупаво е, но нямаме избор. Поне стените са дебели и няма опасност да ни подслушат.

Те преминаха през главната порта на замъка и влязоха във вътрешния двор.

— Можеш да завържеш конете тук. Никой няма да ги притеснява — заяви Джеод и се насочи към една малка странична врата.

Ерагон завърза Кадок и Снежноплам и последва спътниците си през тесния коридор, който се осветяваше от няколко факли на стената. Помещението беше хладно и влажно и това накара момчето да потръпне.

Джеод измъкна една факла от поставката й и ги поведе надолу по коридора към една дебела дървена врата. Отключи и ги покани в тясна стая, чийто под беше застлан с меча кожа, а по стените имаше рафтове с подвързани книги.

Търговецът натрупа няколко цепеници в камината и ги подпали с факлата.

— Е, старче, дължиш ми обяснение.

— На кого викаш старец? — засмя се Бром. — Последния път, когато се срещнахме, в косата ти почти нямаше бели косми, а я се виж сега.

— А ти изглеждаш както преди двайсет години. Времето очевидно те е запазило като един опърничав старец, за да показва на младите поколения в какво не бива да се превръщат. Но стига с глупостите! Започвай историята. В това поне те бива. Ерагон наостри нетърпеливо уши с надеждата, че спътникът му ще изтърве някоя подробност от миналото си.

Бром се настани в един стол и извади лулата си, след което бавно издуха едно зелено кръгче дим към камината.

— Спомняш ли си с какво се занимавахме в Гил’еад?

— Разбира се — отвърна Джеод. — Подобно нещо трудно се забравя.

— Когато се оказахме разделени, не можах да те открия. В разгара на събитията попаднах в една малка стая. В нея нямаше нищо необичайно, само сандъци и кутии, но ей така, от любопитство, реших да я огледам. Съдбата ми се усмихна и открих онова, което търсехме. — Лицето на Джеод придоби шокирано изражение при тези думи. — Когато то се оказа в ръцете ми, нямаше време да те чакам. Можеше да ме разкрият и всичко да пропадне. Побягнах към града и отидох… — Бром се поколеба и погледна към Ерагон. — отидох при нашите познати. Те го прибраха на сигурно място и ми обещаха, че ще ми поверят грижите за този, който го получи. Трябваше да се скрия някъде, докато не стане време да се ползват от услугите ми. Никой не трябваше да знае, че съм жив, дори ти. Затова заминах на север и се укрих в Карвахол.

Ерагон стисна зъби, ядосан, че Бром продължава да пази в тайна подробностите от миналото си.

— Значи нашите приятели знаят, че си жив и здрав? — рече Джеод намръщено.

— Да.

— Предполагам, че така е било най-правилно, макар че ми се иска да ми бяха казали — въздъхна търговецът. — Карвахол не е ли далеч на север, от другата страна на Гръбнака?

Бром кимна. Джеод насочи вниманието си към Ерагон и го огледа внимателно.

— Предполагам, че вече си се захванал с твоята задача.

— Не е толкова просто — поклати глава Бром. — То беше откраднато преди известно време или поне така мисля. Не бях получавал вести от нашите приятели, предполагам, че пратениците им са били затруднени. Затова реших да проверя лично какво става. Оказа се, че Ерагон пътува в същата посока. Така че засега сме двамата.

— Но щом не си получавал вести, откъде тогава знаеш, че е било…

— Чичото на Ерагон беше убит от Ра’зак — прекъсна го Бром. — Опожариха дома на момчето в стремежа си да го заловят. Трябва да им отмъстим и имаме нужда от помощ, за да открием следите им.

— Разбирам — кимна Джеод. — Но защо идвате тук? Нямам представа къде се крият, а и не се сещам за някой, който може да ви каже.

Бром се изправи и извади манерката.

— Тук има масло от Сеитр, от опасния вид. Съществата го носеха, но явно са го изгубили при преследването. Трябва да се доберем до пристанищния архив на Теирм и да проследим имперските покупки. Така ще установим къде е леговището им.

Джеод се замисли с намръщено лице, след което посочи към рафтовете с книги.

— Виждате ли това? Тук са само моите търговски документи. А вие трябва да преровите многократно повече. Може да отнеме месеци. А освен това има и друг, по-голям проблем. Документите, които търсите, се намират в този замък, но само Бранд, администраторът на Ристарт, има право да ги преглежда. На нас, обикновените търговци, не ни е разрешено, за да не фалшифицираме данни и да не лъжем Империята с данъците.

— Ще мислим за това, когато му дойде времето. Сега се нуждаем от няколко дни за почивка.

— Не се притеснявай — усмихна се Джеод. — Можете да се настаните в къщата ми. Какви имена използвате в града?

— Аз съм Нийл — каза Бром, — а момчето е Еван.

— Ерагон — произнесе замислено Джеод. — Имаш много рядко име. Малцина са кръщавани на първия Ездач. Всъщност съм чел само за трима души, които са се наричали така.

Ерагон се учуди, че Джеод знае произхода на името му, но Бром го откъсна от тези мисли.

— Ще отидеш ли да провериш дали конете са наред? Май не завързах Снежноплам достатъчно добре.

„Те искат да скрият нещо от мене. В момента, в който изляза, ще започнат да говорят за това“.

Ерагон се изправи и излезе от стаята, затръшвайки силно вратата. Снежноплам не беше помръднал. Младежът почеса коня по врата и се облегна на стената.

„Не е честно. Само ако можех да чуя какво си говорят“.

Внезапно скочи на крака. Сети се, че веднъж Бром беше споменал думи, с които можеше да подобри слуха си.

„Не съм сигурен, но мисля, че ще свърши работа. Щом мога да се справям с огъня, трябва да мога и това“.

Той се концентрира, започна да събира енергията си и когато се почувства готов, изрече думите. Единственото, което чу, беше някакво леко шептене. Разочарован, Ерагон се облегна назад, ала внезапно