— Как да стигна до горе?

— Ами намери някое по-широко място и аз ще сляза да те взема.

— Не, няма нужда. Ще се покатеря.

— Доста е опасно.

— Прекалено много се тревожиш. Остави ме да се позабавлявам.

Ерагон свали ръкавиците си и започна да се катери. Имаше достатъчно удобни места за качване и скоро вече беше над дърветата. Той спря на средата на скалата да си поеме дъх. Когато силата му се възвърна, протегна ръка, но се оказа, че не може да достигне до удобна издатина. Огледа се за някаква пукнатина или ръб, за които да се хване, но нямаше.

— Май ще имам нужда от малко помощ.

— Сам си си виновен.

— Да, знам. Ще ми помогнеш ли или не?

— Ако не бях наблизо, щеше да загазиш.

— Не е нужно да ми го натякваш.

— Прав си. Как така обикновен дракон ще казва на мъж като тебе какво да прави! Всички трябва да се възхищаваме на безпогрешния начин, по който намери единствения задънен път. Ако беше започнал на няколко метра встрани в която и да е посока, вече щеше да си се изкачил.

— Добре де! Сгреших. Сега ще ми помогнеш ли? Тя изтегли глава назад и се скри от погледа му.

— Сапфира! Сапфира! Върни се!

С шумен плясък на крила драконът се спусна от скалата и увисна във въздуха. Сапфира се снижи и сграбчи с нокти ризата на Ерагон, след което го издигна внимателно до върха.

— Глупчо.

Младежът се огледа наоколо. Мястото предлагаше чудесна гледка към морето, а същевременно беше достатъчно уединено, за да не се притесняват, че някой ще ги види.

— Може ли да се вярва на приятеля на Бром?

— Не знам. — Ерагон набързо й разказа събитията от деня. — Имам чувството, че сме замесени в неща, които не разбираме. Понякога се чудя доколко изобщо сме наясно какво движи хората около нас. Изглежда, всички имат тайни.

— Винаги е било така. Не обръщай внимание на тези неща. Вглеждай се в природата на хората около тебе. Бром е добър. Той не иска да ни навреди. Няма нужда да се притесняваме от неговите планове.

— Надявам се.

— Проследяването на Ра’зак чрез документи е интересна идея. Дали няма някоя магия, с която да се видят тези книги, без да сте в помещението?

— Не знам. Трябва да се комбинират думата за виждане с тази за разстояние, или може би светлина и разстояние. Доста трудно изглежда, но ще попитам Бром.

— Така ще е най-добре.

— Може да се наложи да поостанем тук известно време.

— И както винаги, аз ще трябва да чакам навън.

— И на мене ми е неприятно. Съвсем скоро отново ще се отправим на път.

— Надявам се наистина да е скоро.

Ерагон се усмихна и я прегърна, но забеляза, че дневната светлина си отива.

— Трябва да тръгвам, че ще затворят портата. Ще се видим утре вечер.

— Ела, ще те смъкна до долу.

Ерагон се покатери на люспестия й гръб и се присви, докато се спуснаха от скалата и кацнаха на една полянка наблизо. Той се сбогува и тръгна тичешком към Теирм. Стигна до портата тъкмо когато стражите се приготвяха да я затворят.

— Още малко и щеше да спиш навън — обади се един от войниците.

— Няма да се повтори — увери го Ерагон и спря, за да си поеме дъх, след което тръгна към дома на Джеод.

Един дебеличък слуга му отвори вратата, без да каже дума. Каменните стени бяха покрити с гоблени. Върху дървения под имаше скъпи килими, а от тавана висяха три златни полилея.

— Насам, сър. Вашият приятел е в кабинета.

Двамата преминаха през няколко помещения и се озоваха в една стая, пълна с книги. В камината гореше огън, а около едно овално бюро се бяха разположили Бром и Джеод и си говореха весело.

— А, ето те и тебе. Почнахме да се тревожим. Как мина разходката?

„Интересно, защо ли е в толкова добро настроение? Както е тръгнал, направо ще ме попита как е Сапфира“.

— Добре, макар че пазачите без малко щяха да ме оставят навън. А и не ми беше лесно да се ориентирам в града, докато стигна дотук.

— Ако беше видял Драс-Леона, Гил’еад или Куаста, нямаше да се впечатляваш от Теирм — засмя се Джеод. — Но на мене лично тук повече ми харесва. Освен когато вали.

Ерагон се обърна към Бром:

— Имаш ли представа колко дълго ще останем тук?

— Трудно е да се каже. Зависи кога ще успеем да се доберем до архива и колко време ще ни отнеме да го преровим. Работата е доста и всички трябва да помагаме. Утре ще се срещна с Бранд и ще видя дали ще ми осигури достъп до документите.

— Май няма да съм от голяма полза — размърда се неспокойно Ерагон.

— Защо не? Ще има достатъчно работа и за тебе.

Ерагон сведе глава и промълви:

— Не мога да чета.

— Нима Гароу не те е научил?

— Ама той знаеше ли? — възкликна Ерагон.

— Разбира се — изсумтя Бром. — Горделив глупак! Къде му е бил умът? Ако бях разбрал по-рано, аз щях да те науча. Той вероятно е решил, че това е ненужен лукс. Неприятна новина, която ще промени плановете ми. Ще се наложи първо да те научим да четеш. Това едва ли ще отнеме много време, ако си достатъчно старателен.

Ерагон се намръщи. Уроците на Бром бяха тежки и напрегнати.

„Интересно, колко ли неща мога да уча едновременно?“

— Предполагам, че така ще е най-добре.

— Четенето ще ти хареса. Можеш да научиш много неща от книгите и свитъците — каза Джеод и посочи стената. — Тези книги са мои приятели. Те ме карат да плача или да се смея. Показват ми смисъла на живота.

— Звучи интересно — призна младежът.

— Завинаги ще си останеш книжовник, а? — засмя се Бром.

— Вече не — сви рамене Джеод. — По-скоро съм се превърнал в библиофил.

— В какво? — попита Ерагон.

— Човек, който обича книгите — обясни търговецът и продължи да си говори с Бром.

Ерагон се обърна и започна да разглежда рафтовете. Една красива книга, чиято подвързия беше обкована със злато, привлече вниманието му и той я извади с любопитство. Книгата бе обвита с черна кожа и покрита със странни руни. Младежът прокара пръсти по корицата и отгърна наслуки. Буквите бяха отпечатани с избеляващо червено мастило. Ерагон отнесе находката си при Бром.

— Какво е това?

Старецът погледна страницата и повдигна учудено вежди.

— Джеод, разширил си колекцията си. Откъде я намери? Не съм виждал тази книга от години.

— А, да. Домиа абр Вирда. Един човек се появи преди няколко години и се опита да я продаде на мой приятел. За щастие бях наблизо и успях да спася книгата, както и живота му. Човечецът нямаше представа за какво става въпрос.