трепна от думите на Джеод:

— и оттогава се занимавам с това вече осем години. Огледа се внимателно, но около него нямаше никого, с изключение на неколцина стражи по стената. Той се усмихна и затвори очи.

— Никога не съм си представял, че ще станеш търговец — каза Бром. — След всичкото време, прекарано с книгите. А и как само откри онзи таен проход! Какво те накара да се заемеш с търговия и да изоставиш учението?

— След Гил’еад не ми се занимаваше със стоене в мрачни стаички и четене на прашни свитъци. Реших да помогна на Аджихад доколкото мога, но въобще не ставам за воин. Баща ми беше търговец, ако си спомняш. Той ми помогна да започна. Но всъщност истинската ми цел е да прехвърлям стоки в Сурда.

— Чух, че нещата не вървят добре напоследък — каза Бром.

— Така е. Нито една от доставките ми не е пристигнала и запасите в Тронхайм са на привършване. Изглежда, че Империята е надушила кой снабдява Тронхайм. Но пък атаките не са дело на войници. Не знам. Може би Галбаторикс изпраща наемници да ни тормозят.

— Разбрах, че си загубил кораб.

— Последният, който притежавах — отвърна Джеод горчиво. — Целият екипаж беше от предани и доверени мъже. Съмнявам се, че ще ги видя отново. Сега трябва да пращам кервани, а знам, че и те няма да пристигнат, независимо колко охрана наемам. Другата възможност е да помоля някой чужд кораб, но едва ли хората ще искат да рискуват.

— Колко търговци ти помагаха?

— О, доста народ, и то по цялото крайбрежие. Всички страдат от същите неприятности. Знам какво си мислиш. Аз самият също се притеснявам, че може да има предател с толкова знания. Смятам, че трябва да отидеш в Тронхайм.

— И да заведа Ерагон там? — прекъсна го Бром. — Те ще го разкъсат на парчета. Това е възможно най-лошото място, на което може да попадне, поне за момента. Момее би след няколко месеца или година. Представяш ли си как ще реагират джуджетата? Всички ще искат да му повлияят, особено Исланзади. Момчето и Сапфира няма да са в безопасност там, поне докато не стигне до туата ду оротрим.

„Джуджета! Къде е това Тронхайм? И защо е казал на Джеод за Сапфира? Не биваше да го прави, без да ме пита!“

— Все пак мисля, че там имат нужда от твоята мъдрост.

— Мъдрост — изсумтя Бром. — Аз съм, как беше, само един своенравен старец.

— Не всички мислят така.

— Нямам нужда да доказвам каквото и да било. Не, Аджихад ще трябва да се справя сам. Това, с което съм се захванал, е много по-важно. Но възможността наоколо да има предател повдига сериозни въпроси. Дали пък Империята не е узнала по този начин откъде да намери… — Гласът му постепенно заглъхна.

— А аз се чудя защо никой не ми каза за това.

— Може да са опитали. Но ако има предател… — Бром направи пауза. — Трябва да изпратя вест до Аджихад. Имаш ли някой доверен човек?

— Мисля, че да — отвърна Джеод. — Зависи докъде трябва да отиде.

— Не знам. Бях в изолация твърде дълго време. Повечето от контактите ми сигурно не съществуват. Можеш ли да го пратиш до този, който приема пратките ти?

— Да, но ще бъде рисковано.

— А какво не е в днешно време? Кога може да тръгне?

— На сутринта. Ще го изпратя в Гил’еад. Така ще е по-бързо. Но как ще убеди Аджихад, че съобщението идва от тебе?

— Ето. Дай му моя пръстен. Кажи му, че ако го загуби, лично ще го разкъсам. Подарък ми е от кралицата.

— Много си мил — пошегува се Джеод.

Бром изръмжа и помълча известно време.

— По-добре да тръгваме. Притеснявам се, когато Ерагон остане сам. Момчето има вроден талант да се забърква в неприятности.

— Нима това те учудва?

— Ни най-малко.

Ерагон чу, че столовете се отместват и се изправи.

— Какво става? — измърмори той на себе си. „Джеод и другите търговци имат затруднения, защото помагат на противници на Империята. Бром е намерил нещо в Гил’еад и се скрива в Карвахол. Какво може да е толкова важно, че да остави дори най-добрите си приятели да го мислят за мъртъв? Спомена някаква кралица, а в познатите кралства няма кралици. И какви са тези джуджета, за които твърдеше, че отдавна били изчезнали под земята?“

Той искаше отговори! Но нямаше да рискува мисията си и да се скара с Бром. Щеше да изчака, докато напуснат Теирм и тогава да настоява старецът да разкрие тайните си. Ерагон още обмисляше, когато вратата се отвори.

— Конете добре ли са? — попита Бром.

— Нищо им няма.

Тримата напуснаха замъка и се насочиха отново към центъра на града.

— Е, Джеод, значи най-накрая се ожени — намигна закачливо Бром. — При това си взел красива млада жена. Поздравления.

Джеод не изглеждаше много щастлив от този коментар. Той сви рамене и погледна към улицата.

— Не съм сигурен, че поздравите са уместни. Хелън не е особено щастлива.

— Защо? Какво иска?

— Обичайното. Дом, щастливи деца, храна на трапезата и добра компания. Проблемът е, че тя произхожда от богато семейство и баща й инвестира доста в моята търговия. Ако продължавам с тези загуби, няма да останат пари, за да поддържаме сегашния си начин на живот — въздъхна Джеод и продължи. — Но моите неприятности не са ваша грижа. Добрият домакин не трябва да притеснява гостите със собствените си проблеми. Докато сте под моя покрив, единствената ви тревога ще бъде да не преядете.

— Благодарим ти — каза Бром. — Оценяваме това гостоприемство. Пътуването ни беше дълго и уморително. Да знаеш някой евтин магазин наблизо? Дрехите ми са станали на парцали от ездата.

— Разбира се. Нали това ми е работата. — Търговецът започна да говори за цени и стоки, докато не стигнаха до къщата му. — Ще имате ли нещо против да хапнем навън?

— Както кажеш, приятелю.

— Благодаря. Но по-добре оставете конете в моята конюшня.

Бром и Ерагон послушаха съвета му и го последваха към една голяма кръчма. За разлика от „Зеленият кестен“ тази беше чиста, шумна и претъпкана с хора. Поръчаха си пълнено прасе сукалче и Ерагон се наслади на зеленчуците от плънката. През по-голямата част от пътуването бяха яли само дивеч и месото му беше омръзнало.

Бром и Джеод си разказваха истории, а младежът ги слушаше с удоволствие. Беше му топло, имаше предостатъчно храна, а отнякъде долиташе жизнерадостна мелодия. Когато излязоха от таверната, вече се свечеряваше.

— Вие се прибирайте, аз искам да проверя нещо — каза Ерагон, който искаше да види дали Сапфира си е намерила добро скривалище.

— Внимавай и не се бави много — отвърна Бром.

— Чакай — намеси се Джеод. — Извън града ли ще излизаш? Гледай да се прибереш, преди да се стъмни. Стражите затварят вратата и няма да те пуснат, ако закъснееш.

— Няма, обещавам.

Младежът се обърна и закрачи към крепостната стена. Щом се озова извън Теирм, пое дълбока глътка свеж въздух.

— Сапфира! Къде си?

Тя го насочи встрани от пътя, към една стръмна скала, заобиколена с дървета. Видя, че главата й се подава от върха и помаха с ръка.