могъл да каже:

— Аз съм по-добър от тебе, наместнико, защото никой от синовете ми не е бил евреин…

Рамзес чувствуваше тежестта на оскърблението, но в същото време разбираше, че не може веднага да си отмъсти. Затова реши да отложи възмездието за в бъдеще. В жреческото училище той се бе научил да се владее, а в двора привикна да бъде търпелив и прикрит; сега тия качества щяха да му бъдат щит и броня в борбата с жреците… Известно време той ще ги държи в заблуда, но когато дойде подходящ момент, ще ги удари така, че никога вече няма да се вдигнат.

Навън почна да се развиделява. Престолонаследникът заспа дълбоко, а когато се събуди, първото лице, което видя, беше управителят на двореца на Сара.

— Какво направи еврейката? — попита го той.

— Съгласно заповедта на ваше височество изми краката на господарката си — отвърна управителят.

— Беше ли послушна?

— Беше изпълнена със смирение, но й липсваше сръчност, та господарката се разсърди и я ритна между очите…

Князът скочи.

— А Сара какво стори?… — попита той бързо.

— Падна на земята, А когато новата господарка й заповяда да се махне, излезе си с тих плач.

Князът се заразхожда из стаята.

— Как прекара тая нощ?…

— Новата господарка ли?…

— Не!… — прекъсна го престолонаследникът, — Питам за Сара…

— Съгласно заповедта Сара отиде с детето в помещението за слугите. Там слугините я съжалиха и й отстъпиха нова рогозка, но Сара не си легна, а цяла нощ прекара с детето на колене.

— А детето?… — попита князът.

— Детето е здраво. Тая сутрин, когато Сара отиде да прислужва на новата господарка, другите жени го изкъпаха с топла вода, а жената на един от пастирите, която също има бебе, му даде да суче.

Князът се спря пред управителя.

— Лошо е — каза той, — когато кравата, вместо да кърми телето си, влачи рало и я бият с тояги. Затова, при все че тази еврейка е извършила голяма простъпка, не желая да страда невинното й дете… Сара няма да мие повече краката на новата господарка и господарката няма вече да я рита. Ще й дадеш отделна стая в сградата на слугите, необходимата скромна покъщнина и храна, каквато се полага на родилка. Нека на спокойствие кърми детето си.

— Да живееш вечно, владетелю наш! — отвърна управителят и изтича бързо да изпълни заповедите на наместника.

Защото цялата прислуга обичаше Сара, докато само за няколко часа успя да намрази злобната и креслива Кама.

Финикийската жрица не донесе много щастие на Рамзес.

Когато той дойде за пръв път да я посети в двореца, заеман досега от Сара, мислеше, че ще бъде посрещнат с възхищение и благодарност. Вместо това Кама го прие почти сърдито.

— Какво значи това? — извика тя. — Не се е минал и половин ден, а ти вече възвърна благоволението си към мръсната еврейка?…

— Нима тя не живее в помещението на слугите? — отвърна князът.

— Но моят управител ми каза, че нямало вече да ми мие краката…

Като чу това, престолонаследникът изпита неприятно чувство.

— Виждам, че не си доволна — каза той.

— И няма да бъда — избухна Кама, — докато не унизя тази еврейка… Докато, коленичила в краката ми, за да ми служи, не забрави, че някога ти е била първа жена и господарка на тоя дом… Докато прислугата ми не престане да ме гледа със страх и недоверие, а нея — със съжаление…

Финикийката почваше все по-малко да се харесва на Рамзес.

— Кама — каза той, — помисли върху това, което ще ти кажа. Ако в моя дом слуга ритне кучка, която кърми кученца, аз бих го изгонил… А ти си ритнала по лицето жена и майка… В Египет майката е свещено нещо, Кама. Добрият египтянин уважава най-много три неща на земята: боговете, фараона и майката…

— Горко ми!… — викна Кама и се хвърли на леглото. — Ето ми наградата за това, че аз, бедната, се отрекох от богинята си… Само преди седмица слагаха цветя в краката ми и кадяха пред мен благовония, а днес…

Князът излезе от стаята и посети финикийката едва след няколко дни.

Но пак я намери в лошо настроение.

— Моля те, господарю — възкликна тя. — Грижи се малко повече за мене!… Ето и прислугата почва да ме пренебрегва, войниците ме гледат под око и се боя да не би някой в кухнята да сложи отрова в храната ми…

— Бях зает с войската — отвърна князът — и не можех да те посещавам…

— Не е вярно! — отговори Кама сърдито. — Вчера беше под моята тераса, а после отиде към помещението за прислугата, където живее тази еврейка… Искаше да ми покажеш…

— Стига! — пресече я престолонаследникът. — Не съм бил нито под твоята тераса, нито в помещението. Ако ти се е сторило, че си ме видяла, това значи, че твоят любовник, онзи подъл грък, не е напуснал Египет, а дори се осмелява да се върти из градината ми…

Финикийката слушаше ужасена.

— О, Асторет!… — викна тя внезапно. — Спаси ме!… О, земя, скрий ме!… Ако тоя мизерник, Ликон, се е върнал, заплашва ме голямо нещастие…

Князът се засмя, но вече нямаше търпение да слуша вайканията на бившата жрица.

— Остани в мир — каза той на излизане — и не се чуди, ако тия дни ти доведа твоя Ликон вързан като чакал. Тоя дързък човек ме изкара вече из търпение.

Щом се върна у дома си, князът извика Хирам и началника на полицията в Пи-Баст. Той им разказа, че гъркът Ликон, който прилича много на него, се върти около дворците и заповяда да го уловят. Хирам твърдеше, че щом финикийците се присъединят към усилията на полицията, гъркът ще бъде хванат. Но началникът на полицията поклати глава.

— Съмняваш ли се? — попита го князът.

— Да, господарю. В Пи-Баст живеят много набожни азиатци и според тях жрица, която е изоставила олтара, заслужава смърт. И ако тоя грък се е заклел да убие Кама, те ще му помагат, ще го скрият и ще го улеснят да избяга.

— Какво ще кажеш ти, княже? — попита престолонаследникът Хирам.

— Достойният началник на полицията е прав — отвърна старецът.

— Но нали вие освободихте Кама от обета й! — възкликна Рамзес.

— За финикийците — отвърна Хирам — гарантирам, че няма дори да докоснат Кама, а ще преследват гърка. Но какво да направим с другите поклонници на Астарта?…

— Позволявам си да мисля — каза началникът на полицията, — че засега тая жена не я заплашва нищо. А ако бъде смела, бихме могли да я използуваме и примамим гърка тук, в дворците на ваше достойнство, и да го хванем.

— Иди тогава при нея — каза князът — и й изложи плана си. А ако уловиш тоя негодник, ще ти дам десет таланта…

След като престолонаследникът се сбогува, Хирам се обърна към началника на полицията:

— Началнико, аз зная, че ти си учил и двете писма и си мъдър като жрец. Когато искаш, чуваш през стените и виждаш в тъмното. Затова знаеш мислите и на селянина, който черпи вода с ведро, и на занаятчията, който донася на пазара сандали за продан, и на големеца, който, заобиколен от слугите си, се