участие при нападението.

Престолонаследникът се удари по челото.

„Дали тоя мой двойник — каза си той — не е устроил побоя над посланика?… Но в такъв случай кой го е наговорил?… Сигурно финикийците?… Щом са могли да ме замесят в такова мръсно дело, тогава Сара казва истината, те наистина са подлеци, от които трябва да се пазя!…“

Гневът му отново се обади и князът реши веднага да си изясни тоя въпрос. И понеже вече се свечеряваше, Рамзес не се отби у дома си, а отиде право при Кама.

Малко го интересуваше, че може да бъде разпознат; нали в случай на опасност имаше меч…

В двореца на жрицата още светеше, но в преддверието нямаше никого от слугите.

„Досега — помисли Рамзес — Кама отправяше прислугата си, когато трябваше да я посетя аз, а днес — дали предчувствува, че ще дойда, или може би приема по-щастлив от мене любовник?…“

Престолонаследникът се изкачи на горния етаж, спря пред стаята на финикийката и изведнъж дръпна завесата. В стаята бяха Кама и Хирам и си шепнеха нещо.

— О!… В лошо време съм дошъл… — засмя се престолонаследникът. — И вие ли, княже, задиряте жена, която под смъртен страх няма право да бъде интимна с мъжете?

Хирам и жрицата скочиха от табуретките.

— Изглежда — рече финикиецът и се поклони, — че някакъв добър дух те е предупредил, господарю, защото говорехме за тебе…

— Някаква изненада ли ми готвите? — попита наместникът.

— Може би!… Кой знае?… — отвърна Кама, като го гледаше предизвикателно.

Но князът отвърна хладно:

— Дано тия, които искат и занапред да ми правят изненади, не закачат собствената си шия о топора или въжето… Това повече ще смае тях, отколкото мене техните постъпки.

Усмивката на Кама застина върху полуотворената й уста. Хирам побледня и се обади покорно:

— С какво заслужихме твоя гняв, господарю и по-кровителю наш?…

— Искам да зная истината — каза князът, като сядаше и заплашително гледаше Хирам. — Искам да зная кой е организирал нападението върху асирийския посланик и е забъркал в тая подлост човека, който прилича на мен така, както дясната ми ръка прилича на лявата.

— Виждаш ли, Кама — обади се изтръпнал Хирам. — Не ти ли казах, че близките ти отношения с тоя негодник могат да доведат до голямо нещастие… И ето ти нещастието!… Дори не чакахме дълго.

Финикийката се хвърли в краката на княза.

— Всичко ще ти кажа — извика тя, като стенеше. — Само изхвърли от сърцето си, господарю, лошите чувства към Финикия… Мене убий, мене затвори, но не се сърди на тях.

— Кой е нападнал Саргон?

— Ликон, гъркът, който пее в нашия храм — отвърна финикийката и продължаваше да стои на колене.

— Аха!… Значи, той пееше тогава под прозорците ти и той така прилича на мене?…

Хирам наведе глава и сложи ръка на сърцето си.

— Ние плащахме щедро на тоя човек — каза финикиецът, — защото прилича на тебе, господарю… Смятахме, че неговата жалка фигура може да ти послужи в случай на нещастие…

— И послужи!… — прекъсна го наместникът. — Къде е той? Искам да видя тоя прекрасен певец… Този мой жив образ…

Хирам разпери ръце.

— Избяга, негодникът, но ние ще го намерим — отвърна той. — Освен ако се превърне в муха или в земен червей…

— А на мене ще простиш ли, господарю?… — прошепна финикийката и се опря на коленете на княза.

— Много неща се прощават на жените — каза престолонаследникът.

— И нали няма да си отмъщавате на мене?… — попита тя тревожно Хирам.

— Финикия — отвърна старецът бавно и тържествено — ще прости и най-тежката простъпка на тоя, който спечели благоволението на нашия господар Рамзес — да живее вечно!

Колкото до Ликон — добави той, като се обърна към престолонаследника, — ти ще го имаш, господарю, жив или мъртъв…

След тия думи Хирам се поклони ниско и напусна стаята, като остави жрицата с княза.

Рамзес беше като замаян. Той прегърна коленичилата Кама и прошепна:

— Чу ли какво каза достопочтеният Хирам?… Финикия ще ти прости най-голямата простъпка!… Тоя човек наистина ми е верен… А щом той каза това, какво извъртане ще намериш още?…

Кама почна да целува ръцете му и да шепне:

— Ти ме спечели… Аз съм твоя робиня… Но днес ме остави спокойна… Прояви уважение към тоя дом на божествената Астарта…

— Тогава ще се пренесеш ли в моя дворец? — попита князът.

— О, богове, как можа да кажеш това?… Откак слънцето изгрява и залязва, не е имало случай жрица на Астарта…

Но няма какво!… Финикия, господарю, ти дава такова доказателство на почит и привързаност, каквото не е получил никога никой от нейните синове…

— Тогава… — прекъсна я князът и я притисна до себе си.

— Само не днес и не тук… — помоли го тя.

Като узна от Хирам, че финикийците са му подарили жрицата, престолонаследникът поиска да я има колкото е възможно по-скоро в къщата си не защото без нея не можеше да живее, а понеже тя представляваше за него нещо ново.

Но Кама не бързаше. Тя молеше княза да почака, докато намалее напливът от поклонници и главно докато най-знаменитите гости напуснат Пи-Баст. Защото, ако му станела любовница преди това, доходите на храма щели да намалеят, а самата нея заплашвала опасност.

— Нашите мъдреци и сановници — обясняваше тя на Рамзес — ще ми простят измяната, но простолюдието ще призовава отмъщението на боговете върху главата ми. А ти, господарю, знаеш, че боговете имат дълги ръце…

— Дано не ги загубят само, когато рекат да бръкнат с тях под покрива ми! — отвърна князът.

Ала той не настояваше, защото вниманието му по това време беше погълнато от друго.

Асирийските пратеници Саргон и Истубар бяха заминали вече за Мемфис да подпишат договора. В същото време фараонът поиска от Рамзес да му направи доклад за пътуването си.

Князът заповяда на писарите да опишат подробно всичко, което се беше случило, откак бе напуснал Мемфис, а именно: прегледите на занаятчийските работилници, посещенията на работилниците и полетата, разговорите с номарсите и чиновниците. Готовия доклад предаде на Тутмозис, да го отнесе в Мемфис.

— Ти ще бъдеш моето сърце и уста пред лицето на фараона — каза князът на Тутмозис. — И ето какво ще направиш: когато достопочтеният Херхор те попита какво мисля за причините, поради които Египет и държавното съкровище се намират в тежко положение, ще му кажеш да се обърне към помощника си Пентуер и той ще му изложи моите възгледи по същия начин, както направи това в светилището на божествената Хатор.

Когато Херхор поиска да узнае мнението ми за договора с Асирия, ще му отговориш, че мой дълг е да изпълнявам заповедите на нашия господар.

Тутмозис кимна с глава в знак, че разбира.

— Но когато застанеш пред баща ми — да живее вечно! — продължи наместникът — и се убедиш, че никой не ви подслушва, падни в краката му от мое име и му кажи:

„Господарю наш, това ти говори твоят син и слуга, жалкият Рамзес, на когото си дал живот и… власт. Причината за нещастията на Египет е намаляването на плодородната земя, която се поглъща от пустинята, и намаляването на населението, което измира поради прекомерна работа и недояждане.