— Дано и аз мога да ви съобщя такава! — извика Саргон. — Седнете, свети и достойни мъже. И макар че очите ми са зачервени, говорете ми така, като че съм напълно трезвен… Защото аз и когато съм пиян, имам разум в главата си, дори може би по-добър… Вярно ли е, Истубар?…

— Говорете — подкрепи го халдеецът.

— Днес — взе думата Ментезуфис — получих писмо от достойния министър Херхор. Той ни пише, че негово величество фараонът — да живее вечно! — ви очаква във великолепния си дворец край Мемфис и че негово величество — да живее вечно! — е добре настроен към проекта за сключване на договор с вас.

Саргон се олюляваше върху леглото, но очите му бяха почти нормални.

— Ще отида — отвърна той — при негово величество фараона — да живее вечно! — и ще подпечатам от името на моя господар договора, стига да бъде написан върху тухли с клиновидно писмо… Защото аз не разбирам вашето… Ще лежа, ако ще и цял ден, по корем пред негово величество — да живее вечно! — и ще подпиша договора… Но как ще го изпълните вие… Ха!… Ха!… Ха!… Това вече не зная… — завърши той с груб смях.

— Как смееш ти, слуга на великия Асар, да се съмняваш в добрата воля и верността на нашия владетел?… — извика Ментезуфис.

Саргон поизтрезня.

— Аз не говоря за негово величество — отвърна той, — а за престолонаследника…

— Той е пълен с мъдрост младеж, който без колебание ще изпълни волята на баща си и на върховния жречески съвет — каза Мефрес.

— Ха!… Ха!… Ха!… — засмя се отново пияният варварин. — Вашият княз… О, богове, изкривете ми ставите на ръцете и краката, ако не казвам истината, че бих искал Асирия да има такъв престолонаследник… Нашият асирийски престолонаследник е мъдрец, жрец… Той, преди да тръгне на война, гледа звездите и небето, после — под опашките на кокошките… А вашият би проверил колко войска има, би проучил къде е на стан неприятелят и би се нахвърлил върху него като орел на овен. Това се казва вожд!… Това се казва цар!… Той не е от тия, които слушат съветите на жреците… Той ще се съветва със собствения си меч, а вие ще трябва да изпълнявате заповедите му… И затова, макар да подпиша с вас договор, ще разкажа на господаря си, че зад болния фараон и мъдрите жреци тук се крие млад престолонаследник, лъв и бик в едно лице… който има мед на устата, но гръмотевици в сърцето…

— И няма да кажеш истината — намеси се Ментезуфис. — Защото нашият княз, макар да е избухлив и да обича малко лудориите като всеки млад човек, умее да почита и съвета на мъдреците, и върховните институции на страната.

Саргон поклати глава.

— Ой вие, мъдреци!… Просветени в писмото!… Познавачи на движенията на звездите!… — продължи той подигравателно. — Аз съм прост, обикновен генерал, който без печат не винаги би могъл да издълбае името си… Вие сте мъдреци, аз съм прост, но кълна се в брадата на моя цар, че не бих сменил ума си срешу вашата мъдрост… Защото вие сте хора, за които се е отворил светът на тухлите и папирусите, но се е затворил истинският, в който живеем всички… Аз съм прост! Но аз имам кучешки нюх. И както кучето отдалече помирисва мечката, така аз със зачервения си нос ще позная героя.

Вие ще съветвате княза!… Та той днес още ви е омагьосал, както змията омагьосва гълъби. Аз поне не се мамя и макар князът да е добър към мене като роден баща, чувствувам през кожата си, че той ненавижда и мене, и моите асирийци, както тигърът ненавижда слона… Ха!… Ха!… Дайте му само армия и за три месеца той ще се намери пред Ниневия, стига по пътя да му се раждат войници, вместо да гинат…

— Дори и да говориш истината — прекъсна го Ментезуфис, — дори князът да поиска да тръгне за Ниневия, няма да отиде.

— А кой ще го спре, когато стане фараон?…

— Ние.

— Вие?… Вие!… Ха!… Ха!… Ха!… — засмя се Саргон. — Вие все още мислите, че тоя младеж дори не се досеща за нашия договор… А аз… а аз… Ха!… Ха!… Ха!… Аз ще дам да ми одерат кожата и да ме набият на кол, ако той не знае вече всичко… Нима финикийците щяха да бъдат така спокойни, ако не бяха уверени, че младият египетски лъв ще ги предпази от асирийския бик?

Ментезуфис и Мефрес се спогледаха крадешком. Те почти се уплашиха от гения на варварина, който смело изразяваше това, което те съвсем не бяха предвидили в сметката си.

И наистина, какво би станало, ако престолонаследникът отгатнеше намеренията им и дори поискаше да ги обърка?…

Но от това временно затруднение ги избави мълчаливият досега Истубар.

— Саргон — рече той, — ти се бъркаш в чужди работи. Твое задължение е да сключиш с Египет договор, какъвто иска нашият господар. А какво знае, какво не знае, какво ще направи и какво няма да направи техният престолонаследник, това вече не е твоя работа. Щом върховният вечно жив жречески съвет ни гарантира, договорът ще бъде изпълнен. По какъв начин ще стане това, не е наша работа.

Сухият тон, с който Истубар изрече тия думи, усмири разюзданата веселост на асирийския пълномощник. Саргон поклати глава и измърмори:

— В такъв случай жалко за момчето!… То е велик воин и великодушен господар…

След посещението си у Саргон двамата свети мъже, Мефрес и Ментезуфис, се загърнаха старателно в наметалата си и тръгнаха замислени към къщи.

— Кой знае — каза Ментезуфис — дали тоя пияница Саргон не е прав по отношение на престолонаследника?…

— В такъв случай Истубар ще бъде още по-прав — отговори твърдо Мефрес.

— Но не бива да сме прибързани в заключенията си. Трябва първо да поразпитаме княза — отвърна Ментезуфис.

— Направи това, ваша милост.

На другия ден двамата жреци отидоха при престолонаследника и със загрижени лица го помолиха за поверителен разговор.

— Какво се е случило? — попита князът. — Да не би негово достойнство Саргон отново да е изпълнил някаква нощна мисия?

— За съжаление въпросът не е за Саргон — отвърна първожрецът Мефрес. — Но… между хората се носят слухове, че ти, най-достойни господарю, поддържащ тесни връзки с неверните финикийци…

След тия думи князът взе да се досеща за целта на посещението на пророците и кръвта му закипя. Но в същото време той прецени, че това е началото на играта между него и жреческото съсловие и както подобаваше на фараонов син, в миг се овладя. На лицето му се изписа израз на любопитна наивност.

— А финикийците са опасни хора, кръвни врагове на държавата ни!… — добави Мефрес.

Престолонаследникът се усмихна.

— Ако вие, свети мъже — отвърна той, — ми заемехте пари и имахте при светилищата си хубави момичета, щях да се виждам с вас по-често. А сега по неволя трябва да поддържам приятелство с финикийците!

— Говори се, че ваше достойнство посещавате нощем оная финикийка…

— Ще трябва да правя това, докато момичето не поумнее и не се пренесе в къщата ми. Но вие не се бойте. Аз ходя с меч и ако някой ми препречи пътя…

— Но заради тая финикийка ваше достойнство намрази пълномощника на асирийския цар.

— Съвсем не заради нея, а защото Саргон смърди на лой… Най-сетне накъде води тоя разговор?… Вие, свети отци, не сте пазачи на жените ми; мисля, че и достопочтеният Саргон не е поверил на вас своите, тогава — какво искате?…

Мефрес така се смути, че избръснатото му чело се зачерви.

— Ти каза истината, ваше достойнство — отвърна той, — не са наша работа нито твоите любовни похождения, нито как постъпваш при тях. Но… има нещо по-лошо: народът се чуди, че хитрият Хирам ти е заел толкова лесно сто таланта дори без залог…