Но знай, господарю наш, че не по-малка вреда от пустинята и мора нанасят на съкровището ти жреците. Защото не само светилищата им са претъпкани със злато и скъпоценности, с които биха могли да се изплатят всички дългове, но светите отци и пророци притежават най-хубавите чифлици, най- трудоспособните селяни и работници и имат много повече земя от бога-фараон.

Това ти казва Рамзес, твоят син и слуга, който през цялото време на пътуването си беше отворил като риба очи и наострил уши като предпазлив осел.“

Князът млъкна за малко, а Тутмозис повтаряше наум думите му.

— А когато — продължи наместникът — негово величество те попита какво е мнението ми за асирийците, падни по лице и отговори:

„Ако позволиш, слугата ти Рамзес се осмелява да мисли, че асирийците са едри и силни мъже и имат великолепно оръжие, но вижда се, че са лошо обучени.

Саргон беше съпровождан от най-добрите асирийски бойци: лъконосци, топороносци, копиеносци, но между тях не се намериха дори шестима, които да маршируват в една равна редица. При това те носят копията си криво, мечовете им са лошо привързани, топорите държат като дърводелци или касапи. Облеклото им е тежко, грубите сандали подбиват краката, а щитовете, при все че са здрави, няма да им помогнат много, защото войникът е несръчен.“

— Това е вярно — обади се Тутмозис. — И аз забелязах същото, пък и офицерите ни твърдят, че такава асирийска войска, каквато са видели тук, ще окаже по-слаба съпротива, отколкото либийските орди.

— Кажи също — продължи Рамзес — на нашия господар, който ни дарява с живот, че всички благородници и цялата войска се възмущават дори само от мълвата, че е възможно Финикия да бъде покорена от асирийците. Финикия е пристанище на Египет, а финикийците са най-добрите моряци в нашата флота.

Кажи най-сетне, както чувам от финикийците (това негово величество трябва да знае по-добре), че днес Асирия е слаба, защото воюва на север и на изток, а цяла Западна Азия е против нея. Затова, ако я нападнем днес, бихме могли да вземем големи съкровища и много роби, които ще помагат в работата на нашите селяни.

Ала в заключение ще кажеш, че баща ми е по-мъдър от всички хора и затова ще постъпвам, както той ми заповяда; да не предава обаче Финикия в ръцете на Асар, защото това ще ни погуби. Финикия, това е бронзов ключ към нашето съкровище, а кой дава своя ключ на крадеца?

Тутмозис замина за Мемфис през месец паофи (юли-август).

Нил бе започнал да приижда силно и поради това напливът на поклонници от Азия в храма на Астарта намаля. Местното население излезе на полето да прибере колкото може по-бързо гроздето, лена и памука. С една дума, околността утихна, а градините около светилището на Астарта почти опустяха.

По това време княз Рамзес беше свободен от развлеченията и държавните работи и се зае с любовта си към Кама. След тайно съвещание с Хирам престолонаследникът подари чрез него на светилището на Астарта дванадесет таланта в злато, една изкусно изработена статуйка на богинята от малахит, петдесет крави и сто и петдесет мери пшеница. Това беше толкова щедър дар, че сам първожрецът на светилището дойде при наместника, падна ничком и му благодари за проявената милост. „Хората — казваше той, — които обичат богиня Астарта, за вечни времена ще помнят тая милост.“

Като се разбра по тоя начин със светилището, князът повика при себе си началника на полицията в Пи- Баст и прекара с него цял час. А няколко дни по-късно необикновена новина разтърси целия град.

Кама, жрицата на Астарта, била открадната и отвлечена някъде — изчезнала като пясъчно зърно в пустинята!…

Това нечувано събитие станало при следните обстоятелства:

Първожрецът на светилището изпратил Кама в град Сабне-Хетам, край езерото Мензален, с жертвоприношения в тамошния параклис на Астарта. Жрицата тръгнала с лодка нощем, за да избегне лятната жега, любопитството и почестите на населението.

Преди разсъмване, когато четиримата изморени гребци задрямали, внезапно от крайбрежните водорасли се появили лодки, карани от гърци и хети. Те обкръжили лодката на жрицата и грабнали Кама. Нападението било извършено толкова бързо, че финикийските гребци не оказали никаква съпротива; пък на жрицата нападателите, изглежда, запушили устата, защото тя не успяла дори да извика.

След като извършили това светотатство, хетите и гърците изчезнали във водораслите, за да се изплъзнат после в морето. А за да се предпазят от преследване, обърнали лодката, принадлежаща на светилището на Астарта.

В Пи-Баст сякаш бръмна кошер — цялото население говореше само за отвличането. Дори предполагаха кои може да са извършили престъплението. Едни обвиняваха асириеца Саргон, който бе предложил на Кама женитба, стига да напусне светилището и да замине с него за Ниневия. Други пък подозираха гърка Ликон, певеца в храма на Астарта, който отдавна гореше от страст към Кама. Той беше достатъчно богат, за да си позволи да наеме гръцки разбойници, и достатъчно безбожен, за да не се поколебае да отвлече жрица.

Разбира се, в светилището на Астарта веднага свикаха съвета на най-богатите и благочестиви вярващи. Съветът преди всичко реши да освободи Кама от служебните й задължения и да отмени клетвата, която заплашваше всяка жрица, загубила своята невинност и чистота.

Това беше благочестиво и мъдро решение, защото, ако някой е отвлякъл насила жрицата и я лишил от девственост, не беше справедливо тя да бъде наказана. Няколко дни по-късно под звуците на рогове в храма на Астарта бе съобщено на вярващите, че жрицата Кама е умряла и ако някой срещне жена, която прилича на нея, няма право нито да й отмъщава, нито да я укорява. Защото не жрицата е напуснала богинята, а зли духове са я отвлекли и те ще бъдат наказани.

Същия ден достопочтеният Хирам посети княз Рамзес и му поднесе в златна кутия пергамент с множество жречески печати и с подписите на най-знатните финикийци.

Това беше решението на духовния съд при храма на Астарта, с което освобождаваше Кама от обетите й и снемаше проклятието на небесата, стига тя да се откаже от жреческото си звание.

След залез слънце князът се отправи с тоя документ за една самотна вила в градината си, отвори вратата по някакъв таен начин и се изкачи в една неголяма стая на втория етаж.

При светлината на украсен с резба светилник, в който гореше ароматизирано дървено масло, князът видя Кама.

— Най-после!… — извика князът и й подаде златната кутия. — Тук имаш всичко онова, което искаш.

Финикийката беше възбудена; очите й горяха. Тя грабна кутията, разгледа я и я хвърли на земята.

— Да не мислиш, че е златна?… — каза тя. — Обзалагам се срещу огърлицата си, че тая кутия е от мед, покрита само от двете страни с тънки златни пластинки!…

— Така ли ме посрещаш?… — попита учудено князът.

— Защото познавам братята си — отвърна Кама. — Те фалшифицират не само злато, но дори рубини и сапфири…

— Жена!… — прекъсна я князът. — В тая кутия е твоята безопасност…

— За какво ми е тая безопасност!… Аз скучая и се боя… Четири дни вече седя тук като в затвор…

— Липсва ли ти нещо?

— Липсва ми светлина… въздух… смях, песни, хора… О, отмъстителна богиньо, колко тежко ме наказваш!…

Князът я слушаше смаян. В тая разярена жена той не можеше да познае оная Кама, която бе видял в храма, оная жена, над която се носеше страстната песен на гърка.

— Утре — каза князът — ще можеш да излезеш в градината… А когато отидем в Мемфис, в Тива, там ще се забавляваш като никога… Погледни ме. Нима не те обичам, нима за една жена не е достатъчна честта, че ми принадлежи?…

— Да — отвърна тя намусена, — но преди мене ти си имал четири.

— Но ако обичам най-много тебе…

— Ако обичаш най-много мене, ще ме направиш първа и ще ме настаниш в двореца, който заема тая… еврейка, Сара, и ще дадеш почетна стража на мене, а не на нея… Там, пред статуята на Астарта, бях най- първа… Хората, които се покланяха на богинята, когато коленичиха пред нея, гледаха мене… А тук какво?… Войниците бият барабани, свирят на флейти, чиновниците скръстват ръце на гърди и свеждат глави пред