Астарта те забавлява, но когато остарееш, чака те жалка съдба. Ще смъкнат от тебе скъпоценните дрехи, на твое място ще вземат по-млада, а ти ще бъдеш принудена сама да си изкарваш шепа сушен ечемик с врачуване или като гледаш родилки.

Ако боговете за наказание ме бяха създали жена — продължаваше Саргон, — бих предпочел да бъда родилка, отколкото да гледам други родилки.

Затова ти казвам, като човек мъдър: остави светилището и ела в моя харем. Ще дам за тебе десет таланта в злато, четиридесет крави и сто мери пшеница. Отначало жреците ще се боят от наказанието на боговете, за да измъкнат повече от мен. Но понеже аз няма да им додам нито драхма повече (или най-много ще добавя няколко овце), те ще уредят тържествено богослужение, изведнъж ще им се яви божествената Астарта и тя ще те освободи от обещанието ти, стига да добавя златна огърлица или чаша.

Кама слушаше тия възгледи и хапеше устни, за да не се разсмее, а той продължаваше:

— Когато дойдеш с мене в Ниневия, ти ще станеш високопоставена дама. Ще ти дам дворец, коне, лектика, слуги и роби. За един месец само ще излееш върху себе си повече благовония, отколкото изразходвате тук през цялата година за богинята. А кой знае — довърши той, — може да се харесаш на цар Асар и той да те поиска за харема си. В такъв случай и ти ще бъдещ щастлива, и аз ще си получа обратно това, което похарча за тебе.

В определения за аудиенция ден пред двореца на престолонаследника беше строена египетска войска и се трупаха тълпи народ, жадни за зрелища.

Асирийците се появиха към обед, по време на най-голямата жега. Напред вървяха въоръжени с мечове и тояги полицаи, зад тях няколко голи бързоходци и трима конници. Бяха тръбачи и глашатаи. На ъгъла на всяка улица тръбачите изсвирваха сигнал, а след тях глашатаят възвестяваше гръмко:

— Приближава се посланикът и пълномощник на могъщия цар Асар — Саргон, сродник на царя, собственик на обширни земи, победител в битки и управител на много провинции. Хора, отдайте му необходимите почести като на приятел на негово величество владетеля на Египет!

Зад тръбачите яздеха двадесетина асирийски конници с остри шапки, с къси дрехи и прилепнали по тялото панталони. Техните рунтави, но силни коне имаха на главите и гърдите си месингови брони, подобни на рибени люспи.

След тях вървеше пехота с шлемове и дълги до земята наметала. Една пехотна част беше въоръжена с тежки тояги, следващата — с лъкове, третата — с копия и щитове. Освен това всеки носеше меч и броня.

Зад войската се движеха конете, колесниците и лек-тиките на Саргон, обкръжени от слуги, облечени с бели, червени и зелени дрехи. После се появиха пет слона с носилки на гърбовете си; на един от тях пътуваше Саргон, на друг — халдейският жрец Истубар.

Шествието завършваше пак с войска — пехота и конница, и асирийска музика от пронизително свирещи тръби, барабани, медни зилове и пискливи флейти.

Княз Рамзес, обкръжен от жреци, офицери и благородници, облечени пъстро и богато, чакаше посланика в голямата зала за аудиенции, отворена от всички страни. Престолонаследникът беше весел, защото знаеше, че асирийците носят със себе си подаръци, които в очите на египетското простолюдие можеше да минат за изплащане на данъка. Но когато чу на двора гръмкия глас на глашатая, който хвалеше могъществото на Саргон, князът се намръщи. А когато до ушите му долетяха думите, че цар Асар е приятел на фараона, той се ядоса. Ноздрите му се разшириха като на разярен бик, а в очите му пламнаха искри. Като видяха това, офицерите и благородниците също се намръщиха и почнаха да оправят мечовете си. Свети Ментезуфис забеляза недоволството им и извика:

— В името на негово величество заповядвам на благородниците и офицерите да приемат достопочтения Саргон с подобаващо уважение, както се полага на посланик на велик цар!…

Престолонаследникът сви вежди и започна да се разхожда нетърпеливо по подиума, на който се намираше неговото наместническо кресло. Но дисциплинираните офицери и благородници се усмириха, защото знаеха, че Ментезуфис, помощник на министъра на войната, не се шегува.

В това време едрите, тежко облечени асирийски воини застанаха на двора в три редици срещу полуголите и пъргави египетски войници. Двете страни се гледаха като стадо тигри и стадо носорози. В сърцата и на едните, и на другите тлееше стара омраза. Но над омразата господствуваше дисциплината.

В тоя момент в двора влязоха слоновете, засвириха египетските и асирийските тръби, двете войски вдигнаха оръжие за почест, народът падна ничком, а асирийските сановници Саргон и Истубар слязоха от лектиките на земята.

В залата княз Рамзес седна на сложеното високо под балдахин кресло, а на входа се появи глашатаят.

— Достойни господарю! — обърна се той към престолонаследника. — Посланикът и пълномощник на великия цар Асар, знаменитият Саргон, и другарят му, благочестивият пророк Истубар, желаят да те поздравят и да ти отдадат почести като наместник и наследник на фараона — да живее вечно!…

— Покани велможите да влязат и зарадват сърцето ми със своето присъствие — отвърна князът.

Като звънтеше с оръжието си, в залата влезе Саргон, облечен с дълга зелена дреха, богато извезана със злато. До него със снежнобяло наметало крачеше благочестивият Истубар, а зад тях напети асирийски благородници носеха даровете на княза.

Саргон се приближи до подиума и заговори на асирийски, а преводачът повтаряше веднага след него на египетски:

— Аз, Саргон, пълководец, сатрап и сродник на най-могъщия цар Асар, идвам да поздравя теб, наместник на могъщия фараон, и в знак на вечно приятелство да ти поднеса дарове…

Престолонаследникът опря длани на колене и остана неподвижен като статуите на неговите царствени деди.

— Преводачо — рече Саргон, — да не би зле да си превел на княза моя любезен привет?

А Ментезуфис, който стоеше до подиума, се наведе към Рамзес.

— Господарю — прошепна той, — достопочтеният Саргон чака милостивия ти отговор…

— Тогава отговори му — избухна князът, — че не разбирам с какво право ми говори като равен по достойнство?…

Ментезуфис се смути, което още повече разсърди княза, чиито устни започнаха да треперят, а очите му отново пламнаха. Но халдеецът Истубар, който разбираше египетски, каза бързо на Саргон:

— Да паднем ничком!…

— Защо аз ще падам ничком? — попита възмутен Саргон.

— Падни, ако не искаш да загубиш благоволението на нашия цар, а може би и главата си…

Като каза това, Истубар се просна на пода с целия си ръст, а до него — Саргон.

— Защо ще трябва да лежа по корем пред това хлапе? — мърмореше той възмутен.

— Защото той е наместник — отвърна Истубар.

— А аз не съм ли бил наместник на моя господар?…

— Но той ще бъде владетел, а ти няма да бъдеш.

— За какво спорят посланиците на най-могъщия цар Асар? — попита успокоеният вече Рамзес преводача.

— За това дали ще трябва да покажат на ваше достойнство предназначените за фараона дарове, или само да ви предадат изпратените за вас — отвърна хитрият преводач.

— О, да — бих искал да видя даровете за моя августейши баща — рече князът — и позволявам на посланиците да станат.

Саргон се вдигна, червен от гняв или умора, седна на пода, като подви крака под себе си.

— Не знаех — извика той, — че аз, сродник и пълномощник на великия цар Асар, ще трябва да изтривам с дрехите си праха от пода на египетския наместник!…

Ментезуфис, който разбираше асирийски, без да пита Рамзес, заповяда да донесат веднага две пейки, покрити с килими, върху които седнаха задъханият Саргон и спокойният Истубар.

Като си отдъхна, Саргон заповяда да му подадат голяма стъклена чаша, стоманен меч и да доведат пред терасата два коня, покрити със златисти брони. Когато заповедта му беше изпълнена, той стана, поклони се и каза на Рамзес: