Рамзес дойде в цирка почти право от стаята на сина си и беше във весело настроение. Но когато видя, че Кама разговаря с някакъв чужд човек, той се намръщи и попита Тутмозис:

— Не знаеш ли кой е оня дългият, с когото любезничи жрицата?…

— Това е именно знаменитият вавилонски поклонник, достопочтеният Саргон.

— Но той е старик! — рече князът.

— Той е сигурно по-стар от двама ни, взети заедно, но е прекрасен мъж.

— Нима може да бъде хубав такъв варварин?… — възмути се наместникът. — Сигурен съм, че смърди на лой…

И двамата млъкнаха: князът от гняв, Тутмозис от страх, че се осмели да похвали човек, който не се харесваше на господаря му.

В това време на арената се изреждаха гимнастици, укротители на змии, танцьори, фокусници и шутове, които предизвикваха възхищение и възгласи у зрителите.

Но наместникът беше мрачен. В душата му оживяха временно заспалите страсти: омразата към асирийците и ревността му към Кама.

„Как може — мислеше той — тая жена да кокетничи с толкова стар човек, който на това отгоре има лице с цвят на ощавена кожа, неспокойни черни очи и брада на козел?…“

Веднъж само князът загледа по-внимателно какво става на арената.

Излязоха няколко голи халдейци. Най-възрастният заби в земята три къси копия с остриетата нагоре и е движения на ръцете приспа най-младия. После другите взеха приспания на ръце и го сложиха върху копията така, че едното подпираше главата му, второто — кръста, третото — краката.

Приспаният беше вцепенен като дърво. Старецът направи над него още няколко движения с ръце и издърпа копието, на което се подпираха краката. После издърпа копието изпод плещите и накрая това, върху което лежеше главата.

И ето, посред бял ден, пред няколко хиляди свидетели, приспаният халдеец увисна без никаква подпора в хоризонтално положение във въздуха, на няколко лакти над земята. Накрая старецът го тласна към земята и го разбуди.

Всички в цирка бяха изумени; никой не смееше да викне, нито да ръкопляска. Само от някои ложи хвърляха цветя.

Рамзес също беше учуден. Той се наведе към ложата на Хирам и прошепна на стария княз:

— А това чудо бихте ли могли да направите в храма на Астарта?

— Аз не зная всички тайни на нашите жреци — отвърна Хирам объркан, — но знам, че халдейците са много хитри…

— Но ние всички видяхме, че тоя младеж висеше във въздуха.

— Ако не са ни омагьосали — каза неохотно Хирам и загуби настроение.

След кратка почивка, през време на която по ложите на сановниците разнесоха свежи цветя, студено вино и сладкиши, започна най-важната част от зрелището — борба с бикове.

Под звуците на тръби, барабани и флейти на арената беше изкаран едър бик с покривало на главата, за да не вижда. После се втурнаха няколко голи хора, въоръжени с копия и един — с къс меч.

По даден от княза знак прислугата, която докара бика, се разбяга, а един от копиеносците раздра покривалото върху главата на бика. Няколко мига животното стоеше като смаяно, после почна да тича подир копиеносците, които го бодяха и дразнеха.

Тая безплодна борба продължи около петнадесет минути. Хората мъчеха бика, а той, запенен, облян с кръв, се изправяше на два крака или гонеше неприятелите си по цялата арена, без да може да настигне някого.

Най-сетне падна, осмян от публиката.

Отегчен, князът вместо към арената гледаше към ложата на финикийските жреци. И видя, че Кама се беше преместила по-близо до Саргон и водеше с него оживен разговор. Асириецът я поглъщаше с поглед, а тя, усмихната и засрамена, понякога му шепнеше нещо, наведена така, че косите й се смесваха с чорлите на варварина, а понякога се извръщаше от него с престорен гняв.

Рамзес почувствува болка в сърцето си. За пръв път му се случваше една жена да дава в негово присъствие предпочитание на друг мъж. И на това отгоре на почти стар човек и асириец!…

В това време сред публиката се разнесе глух шум. Въоръженият с меч човек на арената каза да му вържат лявата ръка на гърдите, останалите провериха копията си и беше пуснат втори бик.

Когато един копиеносец свали покривалото от очите му, бикът се обърна и се огледа наоколо, сякаш искаше да изброи противниците си. А когато почнаха да го бодат с копията си, той се отдръпна до оградата, за да се запази отзад. После наведе глава и заследи изпод око движенията на нападателите си.

Отначало копиеносците се прокрадваха предпазливо отстрани, за да го мушнат. Но тъй като животното продължаваше да стои неподвижно, те придобиха смелост и почнаха да притичват все по-близо пред очите му.

Бикът още повече наведе глава, но стоеше като вкопан в земята. Публиката започна да се смее, но внезапно веселостта й се промени в тревожен вик. Бикът издебна удобен момент, скочи тежко напред, улучи един от копиеносците и с един замах на рогата си го хвърли нагоре.

Човекът падна на земята с изпотрошени кости, а бикът препусна към другата страна на арената и пак зае отбранителна позиция.

Копиеносците отново го обкръжиха и почнаха да го дразнят, а в това време прислужници от цирка се завтекоха на арената, за да вдигнат стенещия ранен. Въпреки удвоените мушкания на копията бикът стоеше неподвижно; но когато трима слуги взеха на рамене загубилия съзнание копиеносец, той връхлетя като вихър върху тях, изпосъбори ги на земята и започна страшно да ги тъпче с копита.

Между публиката настъпи суматоха: жените плачеха, мъжете проклинаха и хвърляха върху бика каквото им попаднеше подръка. По арената падаха тояги, ножове, дори дъски от пейките.

Тогава срещу разяреното животно се впусна човекът с меча. Но копиеносците бяха загубили ума и дума, не го подкрепяха както трябва, та бикът го повали и започна да гони другите.

Случило се беше нещо нечувано досега в цирковете: на арената лежаха петима души, другите се защищаваха неумело и бягаха от животното, а публиката ревеше от гняв или от страх.

Изведнъж всичко утихна, зрителите наставаха и се наведоха, ужасеният Хирам побледня и разпери ръце… От ложите на сановниците изскочиха двама души: княз Рамзес с изтеглен меч и Саргон с къса брадва.

Бикът тичаше наоколо по арената с наведена глава и вирната опашка, вдигайки облаци прах. Той се впусна направо срещу княза; но сякаш отблъснат от величието на фараоновия син, отмина Рамзес, хвърли се върху Саргон и… падна на място!… Сръчният и страшно силен асириец го беше повалил с един удар на топора си между очите.

Публиката зави от радост и почна да обсипва с цветя Саргон и жертвата му. В това време Рамзес стоеше с изваден меч, учуден и разгневен; той гледаше как Кама грабеше от съседите си цветя и ги хвърляше на асириеца.

Саргон приемаше равнодушно възхищението на публиката. Той ритна с крак бика, за да се увери, че не е вече жив, после направи няколко крачки към княза, каза нещо на своя език и се поклони с достойнството на големец.

Кървава мъгла изплува пред очите на Рамзес: с готовност би забил меча си в гърдите на тоя победител. Но се овладя, помисли миг и като сне от шията си златна огърлица, подаде я на Саргон.

Асириецът се поклони още веднъж, целуна огърлицата и я сложи на шията си. А князът, посинял от гняв, тръгна към вратичката, през която артистите излизаха на арената, и сред гръмките възгласи на публиката напусна цирка с чувство на дълбоко унижение.

Беше вече месец тот (краят на юни — началото на юли). Поради горещините напливът на поклонници в Пи-Баст и околностите му взе да намалява. Но в двора на Рамзес продължаваха да се веселят и да говорят за случилото се в цирка.

Придворните хвалеха смелостта на княза, нетактич-ните се възхищаваха от силата на Саргон, жреците